Въвеждането на нов допълнителен данък върху подземните богатства рискува да закрие минния бранш
Ключов за икономиката на България сектор е застрашен заради предложен нов данък, който ще може да постави много компании под риск от фалит, а редица български региони – от емиграция на населението и обезлюдяване.
Минният бранш в България застава категорично срещу предложението на Министерството на финансите за налагане на нов, допълнителен данък върху подземните богатства, заложен в преходните и заключителните разпоредби на проекта за държавен бюджет за 2025 г.
Планираното допълнително данъчно облагане във връзка с добива на подземни богатства е нарушение на основополагащи принципни положения и добри практики в данъчното право, сред които принципът на равнопоставеността и недопускането на дискриминация при въвеждането на данъчни задължения. Подобни предложения биха повлияли негативно върху инвестиционния климат и бизнес средата у нас в период на икономическа несигурност, в период на нарастваща стагнация в регионален и световен мащаб и при необходимост пред страната ни от запазване на стратегически сектори със значителна добавена стойност.
Секторът на миннодобивната и преработваща индустрия вече е натоварен с немалка по размер финансова тежест чрез начисляваните концесионни такси. Смятаме, че не са налице условия и предпоставки за въвеждане на нов данък, чрез който държавата, едностранно и необосновано променя размера на ползите, които получава от добива за подземни богатства, без да осигурява възможности да упражнява на правото на добив.
Възразяваме и сме категорично против всички предвидени в Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 (ПЗДБРБ) предложения за изменение на Закон за подземните богатства (ЗПБ), публикуван на официалната интернет страница на Министерство на финансите на 09.12.2024 г. „Оспорваме верността на мотивите, с които Министърът на финансите и Министерски съвет обосновават предложенията за промени в Закона за подземните богатства“ – заявява инж. Драгомир Драганов, председател на УС на Българската минно-геоложка камара в позиция на бранша, разпространена към компетентните институции и медиите.
Предложените промени в Закона за подземните богатства не са обсъждани с минно-добивния бранш и за първи път са представени на 09.12.2024 г. след публикуването на предложената нова данъчна тежест в сайта на Министерството на финансите.
„Въвеждането на нов данък би поставило миннодобивните предприятия в неравностойно положение спрямо конкуренти в сектора в Европа и в света, които нямат подобна комбинирана данъчна тежест. По правило, данъци върху оборота в държави от ЕС се налагат само върху потреблението, а не върху оборота от стопанска дейност на определена група субекти. Липсва анализ, който да аргументира предложените промени, ефектите от тях за бранша и икономиката на страната“ – заявява още инж. Драганов в публикуваната позиция.
Миннодобивният сектор има ключова роля за икономиката. Предприятията в сектора не само създават работни места, но и инвестират в инфраструктура и социални проекти, като спомагат за развитието на местните общности. Всяко увеличаване на данъчната тежест би довело до намаляване на тези инвестиции, което би оказало пряко негативно въздействие върху икономическата и социалната устойчивост на регионите.
Този драстичен данък ще има сериозна социална цена, защото може да доведе до отлив и миграция на висококвалифицирани специалисти, съкращения на работни места, което би увеличило социалното напрежение и би довело до емиграция на населението. Предвид факта, че миннодобивната индустрия в България е сред най-големите работодатели, намаляване на работните места би засегнало не само индустрията, но и свързаните с нея други сектори.
Въвеждането на допълнителен данък върху добива на подземни богатства би влязло в противоречие и с международните ангажименти на Република България за насърчаване на устойчиво развитие и опазване на критични ресурси. Европейският съюз (ЕС) активно работи за създаването на предвидима и благоприятна бизнес среда за добив на стратегически суровини, включително мед, която е стратегическа суровина и суровина от критично значение съгласно Регламент (ЕС) 2024/1252 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за създаване на рамка за гарантиране на сигурни и устойчиви доставки на суровини от критично значение. Суровините от критично значение са от изключителна важност за ЕС, а достъпът до тях е пряко свързан със осъществяването на Зелената сделка
Считаме, че планираните изменения, ако бъдат приети, ще окажат значително неблагоприятно въздействие върху оперативната дейност и бъдещите инвестиционни планове на предприятията в сектора.
Вярваме, че целта на служебното правителство е да създаде предвидима и стабилна данъчна рамка, която да подпомага устойчивото развитие на икономиката. Въвеждането на този данък обаче противоречи на тези принципи, като създава несигурност и подкопава доверието на бизнеса в институциите. Считаме, че постигането на фискална стабилност не трябва да бъде за сметка на устойчивото развитие на икономиката и на социалната справедливост.
Във връзка с това, призоваваме Министерството на финансите, след като извърши задълбочен анализ на икономическото и социалното въздействие на предлагания данък, да обмисли алтернативни мерки за увеличаване на приходите в бюджета, които да не водят до дискриминация и нарушаване на устойчивостта на стратегически сектори, какъвто е миннодобивният сектор.“ – се казва в позицията на Българската минно-геоложка камара.