Устойчиво развитие

Браншови стандарт за устойчиво развитие

Минерално-суровинната индустрия е уникална сред останалите сектори, защото създава ресурсната основа на съвременната икономика. Тя е важна за България и е една от най-добре развиващите се през последните години. В настоящия момент много от българските минни предприятия работят успешно и рентабилно. Те прилагат редица добри практики за проучване, добив и преработка на подземни богатства.

БМГК смята, че е дошъл моментът дружествата в бранша да надскочат законовите изисквания и да тръгнат по пътя на устойчиво развитие. БМГК вижда устойчивото развитие като модерна управленска практика, която надхвърля филантропията и корпоративната отговорност. Това е начин за дружествата да увеличат стойността си в дългосрочен план като идентифицират, измерват и намаляват икономически, социални и екологични рискове и създават печеливши решения на местните и глобални предизвикателства. Въвеждането на Стандарт за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия ще даде възможност на широк кръг заинтересовани страни да научат за напредъка на дружествата по отношение на трите стълба на устойчивото развитие – икономически, екологичен и социален.

Стандартът за устойчиво развитие на БМГК е изготвен през 2012 г. с помощта на консултанти по устойчиво развитие и в сътрудничество с представители на бранша, академичните среди и неправителствени организации. Той е собственост на БМГК и се предоставя за доброволно ползване от всички дружества от минерално-суровинната индустрия в България.

Цели

Стандартът цели преди всичко да допринесе за устойчивото развитие и просперитет на минерално-суровинната индустрия в България. Допълнителните цели на Стандарта включват:

Повишаване на енергийната и ресурсна ефективност.
Минимизиране на екологичното въздействие.
Осигуряване на максимални социално-икономически ползи.
Създаване на дългосрочни, динамични и ефективни взаимоотношения със заинтересованите страни.
Укрепване на репутацията на бранша.

Подход

Подходът на БМГК при създаване на Стандарта за устойчива минерално-суровинна индустрия се основава на:

Интегриране на най-добрите практики на световно ниво: Стандартът се базира на няколко основни международни документа, сред които: а) Принципите на Глобалния договор на ООН; б) Стандартите на Международната организация по стандартизация (ISO); в) Ръководството за отчитане по устойчиво развитие на Глобалната инициатива за отчетност (GRI) и приложението за минната индустрия към него; г) Водещите принципи на Европейската асоциация на минната индустрия (EUROMINES) за устойчиво развитие; д) Рамката за устойчиво развитие на Международния съвет по мини и метали (ICMM); е) Изискванията на Инициативата за прозрачност на добивната индустрия (EITI).

Отразяване на моментното състояние в развитието на индустрията в България: Стандартът отразява наличните най-добри практики в българските дружества и се старае да не поставя неизпълними изисквания.

Простота и ефективност: Стандартът се стреми да бъде възможно най-опростен и разбираем не само за дружествата, но и за всички заинтересовани страни. Пресмятането на резултатите на дружествата по различните аспекти е лесно.

Прозрачност и сравнимост: Критериите за оценка осигуряват сравнимост и пълна прозрачност на крайните резултати.

Приложимост за всички сектори: Стандартът е еднакво приложим за добивните дружества от всички сектори на минерално-суровинната индустрия. За целта дори и да има специфични изисквания за отделни сектори, те не водят до разлики в крайния резултат.

Оценка на представянето на дружества: Стандартът оценява цели дружества, с поне 3-годишна история на добивна дейност, а не отделни обекти или минни проекти.

Ориентация към управленски практики и резултати: Стандартът оценява както управленските практики(твърдения, изказвания, ангажименти, политики, документи, системи), така и реалните резултати от дейността на дружествата по определени ключови показатели.

Възможност за одитиране: Всички критерии за оценка позволяват одитиране – твърденията на дружествата са доказуеми с налични документи или факти при одит.

Съответствие със законодателството: Стандартът изисква съответствие със законодателството като предпоставка за оценка, но само по себе си това не е достатъчно за достигане на най-ниското ниво на представяне.

Непрекъснато подобряване: Стандартът предполага непрекъснато подобряване на резултатите по устойчиво развитие и го изисква.

Аспекти на устойчивото развитие: Стандартът адресира развитието на дружествата по 10 основни аспекта, които са ключови за устойчивото развитие на дружествата от минерално-суровинната индустрия.

Водещи принципи (кодекс): Стандартът се основава на набор от принципни ангажименти във всеки аспект на стандарта.

Аспекти на устойчивото развитие

Стандартът покрива 10 аспекта на устойчивото развитие. Напредъкът на дружествата в насока устойчиво развитие по всеки един от тях се оценява въз основа на конкретни критерии. Критериите по всеки аспект са логически подредени в 5 нива – от първо ниво, което включва преди всичко изпълнение на законодателни изисквания и публичен ангажимент за напредък по всяка област, до пето ниво, което изисква приложение на най-добрите световни практики и демонстрация на отлични резултатиРастеж и ефективност

Фундаментална предпоставка за устойчивото развитие на всяко дружество е то да бъде финансово стабилно и печелившо в дългосрочен план. В минерално-суровинната индустрия това се постига с повишаване на добива и/или понижаване себестойността на продукцията. Свързано е с постоянни инвестиции в повишаване ефективността на добива и/или преработката, както и в геоложки проучвания за разкриване на нови запаси и/или капиталови разходи за пълноценно усвояване на вече известни находища.

1. Растеж и ефективност

2. Качество и иновации

Повишаването на качеството, извличането на повече полезен ресурс от единица добита маса и създаването и маркетирането на иновативни продукти са сред водещите фактори за конкурентоспособност на минерално-суровинната индустрия. Иновациите в технологиите за добив и преработка на ресурсите са жизненоважни в момент, когато търсенето на ресурси расте с бързи темпове.

3. Безопасност и здраве при работа

Традиционно професията на миньора се нарежда сред най-рисковите. Безопасността и здравето на служителите са водещ приоритет на бранша и много от дружествата бележат значим напредък в тази сфера през последните години. Независимо от това, БМГК желае да ги насърчи да постигат още по-добри резултати и надскочат законовите изисквания като внедряват най-добрите световни практики.

4. Грижа за служителите

Инвестициите, които минерално-суровинната индустрия прави в модернизиране на технологиите и оборудването не са ефективни, освен ако не се управляват и поддържат от добре подготвени и обучени специалисти, които получават ежедневно удовлетворение от работата си и се радват на добър жизнен стандарт. Служителите на дружествата са тези, които ги тласкат напред с техните професионални търсения за подобрения и с мотивацията си за успех. Грижата за служителите насърчава ангажираността им към изпълнение на бизнес целите и политиките на всяко дружество.

5. Партньорства и развитие на местните общности

Минерално-суровинната индустрия е свързана с разработване на конкретни обекти и съответните местни общности, като в много случаи дружествата се явяват основен работодател и стълб на местната икономика. Поради това те носят голяма отговорност – местното население разчита на тях за благосъстоянието си, а в същото време находищата са изчерпаеми. Осигуряването на устойчиво развитие на местните общности е сред водещите предизвикателства за бранша.

Партньорствата, не само на местно, но и на национално ниво, са един от ключовите елементи на стратегиите на дружествата за ангажиране със заинтересованите страни.

6. Прозрачност и отчетност

Въпреки световните тенденции, прозрачността и отчетността по темите, свързани с устойчивото развитие, не са сред силните страни на бизнеса в България. От друга страна, негативните последствия от минали практики са създали условия за дълбоко недоверие към минерално-суровинната индустрията сред някои групи заинтересовани страни. В този смисъл БМГК желае да превърне бранша в пионер в страната.

Корупцията е тясно свързана с липсата на прозрачност и отчетност. Тя намалява икономическия растеж, погубва честната конкуренция и представлява сериозен правен и репутационен риск за дружествата. По тези причини дружествата-членове на БМГК прилагат най-актуалните антикорупционни практики и подкрепят политики в тази посока.

7. Управление на околната среда

Минерално-суровинната индустрия се нарежда сред икономическите дейности с най-значимо и видимо екологично въздействие. Въведеното в процеса на присъединяване на България към ЕС законодателство до голяма степен минимизира това въздействие, но пътят до екологична устойчивост на минния бизнес е много по-дълъг. Това се постига с въвеждане на системи за управление на околната среда, амбициозни доброволни ангажименти и измерими резултати по всички аспекти на въздействие.

8. Емисии и отпадъци

Минерално-суровинната индустрия се нарежда сред най-значимите замърсители на водите и почвите от миналото – опазването на качеството им е сред водещите приоритети на устойчивото й развитие. От друга страна, тя не е сред основните източници на замърсяване на въздуха с изключение на праховите емисии на местно ниво.

Минерално-суровинната индустрия се отличава със специфичните отпадъци, които генерира – големи количества скални маси, които се съхраняват дългосрочно и могат да съдържат както потенциални замърсители, така и да представляват потенциален източник на ресурси за бъдещето. Освен тях, браншът генерира и големи количества опасни и рециклируеми отпадъци, чието правилно управление не бива да се подценява.

9. Опазване на биоразнообразието

Минерално-суровинната индустрия има пряко въздействие върху природата – тя променя, в някои случаи практически необратимо, цели пейзажи, екосистеми и местообитания. В същото време тя разполага с голям потенциал – може да направи много не само за рекултивация на терените, но и да постигне нетно положително въздействие върху екологичния статус на големи територии и популации на ценни видове.

10. Енергия и опазване на климата

Минерално-суровинната индустрия е сред водещите потребители на енергия в България, което я прави и значим източник на емисии на парникови газове. Находищата, които се разработват в наши дни, са все по-отдалечени, по-дълбоки и с по-ниска концентрация на ресурс, цената на енергоизточниците неизменно расте, а изменението на климата придобива все по-голяма обществена значимост. Поради това енергоемкостта и въглеродния интензитет се явяват ключов фактор за конкурентоспособността на бранша.

През м. септември 2014 г. „Асарел-Медет” АД и „Дънди Прешъс Метълс Челопеч” ЕАД първи завършиха процедурата по верификация и сертификатите им бяха връчени официално по време на Европейски минен бизнес форум в гр. Пловдив.