Позиция на БМГК относно законопроект за компенсиране на индиректни разходи за въглеродни емисии в цената на електрическата енергия

На 28 февруари Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) публикува Отворено писмо до министър-председателя на Република България по повод отхвърляне на законопроектът за компенсиране на индиректни разходи за въглеродни емисии в цената на електрическата енергия.

През 2005 г. бе въведена Схема на ЕС за търговия с емисии на парникови газове (СТЕ на ЕС) с цел редуциране по разходно икономичен начин на емисиите на СО2 и противодействие на изменението на климата. Директива 2009/29/ЕО за изменение на Директива 2003/87/ЕО (Директива за СТЕ) усъвършенства и разшири СТЕ на ЕС през третия период на търговия 2013—2020 г. (фаза 3).

Член 10а, параграф 6 на Директивата за СТЕ предвижда, че държавите членки могат да приемат финансови мерки в полза на отраслите или подотраслите, за които е преценено, че са изложени на значителен риск от „изтичане на въглерод“ поради прехвърлянето на разходи по емисиите на парникови газове в цените на електроенергията („непреки разходи за емисии“), с цел да се компенсират тези разходи и когато тези финансови мерки съответстват на правила за държавните помощи.

На тази основа, през 2012 г. Комисията прие Насоки относно определени мерки за държавна помощ в контекста на схемата за търговия с квоти за емисии на парников газ след 2012 година („Насоки за СТЕ от 2012 г.“), които допускат държавите членки да компенсират някои предприятия с високо потребление на електроенергия, осъществяващи дейност в отрасъл, изложен на международната търговия, за част от по-високите разходи за електроенергия, очаквани в резултат на СТЕ на ЕС през периода 2013—2020 г.

През 2018 Директивата за СТЕ бе преработена за следващия период на търговия, а именно 2021—2030 г. (фаза 4), с приемането на Директива 2018/410 , за да се създаде възможност за постигането на целите на ЕС за намаление на емисиите до 2030 г. В съображенията към новата Директива за ЕТС е публикуван нов разширен и предварителен списък от икономически дейности включващи добива на цветни метални руди.

През 2019 година се проведе „Целенасочени консултации със заинтересованите сектори относно преразглеждането на насоките за държавна помощ по СТЕ“. Целта на тази консултация е да се събере информация, позволяваща определянето на секторите, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии, поради косвените разходи за емисии, с които се сблъскват.

Резултатите от обществените консултации ще бъдат използвани от Комисията за да се определи интензивността на търговията и емисионната интензивност на секторите при изготвянето на Списъка със сектори, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии за периода 2021—2030 г.

От изключителна важност за минерално – суровинната индустрия в Р. България е запазването на икономическите дейности от публикувания нов разширен и предварителен списък, а именно:

• добив на руди на цветни метали;
• добив на минерални суровини;
• добив на други неметални материали и суровини
• добив на антрацитни и черни въглища;
• добив на нефт.

Българска минно-геоложка камара подкрепя позицията на работодателските организации, като споделя напълно мотивите за това. Считаме, че действията на народните представители по отхвърляне на законопроекта вредят на българската индустрия и на икономическите интереси на страната. Без приета държавна регулаторна рамка, България няма как да ползва възможностите за финансови компенсации на база на Насоките за държавна помощ, приети от Европейската комисия за отрасли, изложени на риск от „непреки разходи за емисии“.

Реализирането на Европейската зелена сделка поставя сериозни предизвиква пред българската тежка индустрия. За да бъдат постигнати амбициозните целите за намаляване на емисиите на парникови газове е изключително важно да се провежда адекватна национала политика, съобразена с европейското законодателство, която да отчитат приоритетите за нашата икономика и обществото. Очакваме това от нашите народни представители, които са призвани да защитават интересите на страната ни.

проф. дтн инж. Николай Вълканов – Председател на УС и на БМГК