Най-добрите университети- до бизнеса (дебат на “24 часа”)

Бъдещето на висшето образование е в мрежите от университети, които се обединяват доброволно, за да създават наука и да предоставят заедно по­-качествено образование на студентите си.

Тази картина на висшето образование в България описаха министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, представителите на бизнеса и ректорите на най-добрите университети в страната на дискусия „Най-добрите университети – до бизнеса“, организирана от „Клуб „24 часа“. На нея бе обсъдено развитието на висшите училища до 2030 г. според приетата Стратегия за развитие на висшето образование.

Няма да има административно сливане на университети. Но те трябва да създават собствени мрежи, за да правят наука, съвместни програми за обучение на студентите, ще им помогне и за по-добро взаимодействие с бизнеса, разясни министър Красимир Вълчев.

„Там, където бизнесът се обедини с висшите училища, нещата се случват. Не трябва да консолидираме административно висшите училища, това ще чуете по време на кампанията – да имаме 5 университета, не това не е най-важното. Качеството се постига с университетски мрежи“, добави министър Вълчев.

Много от висшите учебни заведения вече изграждат свои мрежи и съвместни учебни програми, стана ясно от изказванията на ректорите по време на дебата. Според министъра на образованието ключът към по-добро образование в университетите са преподавателите.

Както е редно заплатата на учителя да е поне 125% от средната за страната, така за университетските преподаватели нейният размер трябва да е 135-145% спрямо размера на средната. Така най-качествените студенти от всяко направление ще бъдат привличани да продължават кариерата си като университетски преподаватели, обясни Вълчев.

„Най-добрите трябва да преподават, за да предават знанията си на следващите и да имаме качествено обучение в университетите“, каза още министърът на образованието.

Именно увеличаването на преподавателските заплати е една от важните стъпки, предвидени в Стратегията за висшето образование.

Като добро постижение в посока запазване на най-добрите преподаватели Вълчев посочи определянето на минимална заплата за асистентите. От началото на 2021 г. стартовата заплата за асистент в университет е най-малко 1300 лв., след като влязоха в сила промени в Закона за висшето образование. До края на 2020 г. заплатите на асистентите бяха едни от най-ниските в страната и често пъти трудно стигаха и 800 лв., което накара най-перспективните студенти и млади преподаватели да потърсят кариера в частния бизнес.

„Благодаря на ректорите, с които направихме много промени, дори такива, които не бяха популярни, но всички вие участвахте в тях. Стратегията за висшето образование за 2021-2030 г. съдържа мерки, които бяха необходими, неизбежни. През последните години чувахме критики, че студентите са ни много, че висшето образование не е свързано с бизнеса, но това можеше да се каже преди 5 г. Днес научната дейност е много по-висока, чуждестранните студенти се увеличиха и увеличихме студентите в аграрните и педагогическите специалности“, каза още министър Красимир Вълчев.

Приоритетни теми стават какво и как учат студентите, свързаността на българските висши училища, научната дейност, интернационализацията на образованието, очакваните още по-мащабни дигитални трансформации, както и намаляването на някои бакалавърски степени за сметка на по-задълбочени магистратури. Професиите на бъдещето ще изискват от висшето образование да дава знания в техническите програми и да има хуманитарни умения, пише в стратегията. Заложените промени стимулират по­-голяма свързаност, консолидация и обединяване на ресурси. Университетите се насърчават да завишат изискванията за учене и да провеждат целенасочени политики към младите преподаватели.

Обвързване на приема с пазара на труда е една от основните цели, обясни Вълчев. Професиите се променят, а днешните деца ще трябва да имат много по-комплексни знания, които залагаме в бакалавърските програми, описа насоките за развитие на университетите министърът.

„Трябва да се помогне финансово процесът на електронизацията във висшите училища“, добави Вълчев.

Друг важен фактор е процесът за обновяване на материалната база и финансиране на кампуси.

От университетските банки към бизнеса тръгват все по-подготвени млади специалисти и това е резултат от направените в последните 4 г. промени. Това е категоричното мнение на работодателите, участници в дискусията „Най-добрите университети – до бизнеса“, организирана от „24 часа“.

„В последните няколко години се направиха много важни крачки към промяна на важни пунктове на образованието. Такава е и стратегията, и мястото на бизнеса в тези промени. Имаме голям опит в работата си с университетите, а  мястото на бизнеса е не да дава акъл, а да осигурява практика за младите хора и финансиране на нова техника и за подобряване на материалната база, обясни проф. дтн инж. Николай Вълканов, зам.-председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и председател на Съвета на директорите на „Минстрой Холдинг“.

Една от най-важните промени във висшето образование е, че се даде възможност представители на бизнеса да участват в преподаването и да помагат за по-доброто обучение на студентите,

„Рейтинговата система за висшето образование съществува вече 10 г. и се превърна в инструмент за прозрачност във висшето образование. От една страна, това позволява да се рационализира изборът на кандидат-студентите. От друга – да се формират политики на база данни и доказателства. Рейтинговата система със своите индикатори регистрира важни и положителни тенденции в развитието на българското висше образование.“ – каза Георги Стойчев, ръководител на екипа, който подготвя рейтинговата система от „Отворено общество“.

Висшето образование в България се свива, намалява броят на студентите и на завършилите, но подобрява структурата си, която е по-близо до пазара на труда, подобряват се качеството и шансът за реализация на завършилите.

В момента има по-малък брой студенти, но това намаление не е тривиално. Спадът е с близо 1/5 за последните 7 г., или 40 хил. студенти по-малко. Добрата новина е, че този по-малък брой студенти е разпределен по-рационално по професионални направления спрямо кадрите, от които пазарът на труда има нужда. Тази позитивна тенденция на рационализация в структурата на висшето образование не е самотна, а върви в пакет с още две важни тенденции – подобряване на научната дейност, удвояване на броя на научните публикации, които са международно разпознаваеми.

В края на дебата бяха връчени традиционните вече награди за най-добре класираните в рейтинговата система за 2020 г. университети. Тези награди са популярни като „Академичните оскари“.

Цялата онлайн дискусия може да проследите на https://www.facebook.com/24chasa/videos/775405546740317/?t=2319