Green Transition Forum 6.0: минерално-суровинната индустрия сред ключовите фактори за растеж, иновации и конкурентоспособност
Представители на компании и организации членове на Българската минно-геоложка камара взеха активно участие в шестото издание на Green Transition Forum – едно от най-значимите събития в региона, посветени на зелената трансформация, индустриалната конкурентоспособност и устойчивото развитие.
В рамките на различни панели и дискусии представители на българската минерално-суровинна индустрия поставиха акцент върху ролята на критичните суровини, инвестициите в иновации, технологичната трансформация, развитието на човешкия капитал и необходимостта от предвидима регулаторна среда за реализацията на стратегически проекти.
В дискусията RESOurcEU, организирана в партньорство с Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ една от основните теми беше необходимостта ЕС да използва по-ефективно собствените си ресурси.
Доминик Хамерс, изпълнителен директор на „Геотехмин“ ООД и член на Надзорния съвет на „Елаците-Мед“ АД, подчерта, че България разполага с едно от най-важните конкурентни предимства за бъдещото развитие на Европа – собствен ресурсен потенциал и модерна минна индустрия, която успешно прилага добри практики в областта на устойчивото развитие, иновациите, кръговата икономика и партньорството с местните общности.
„Много хора са впечатлени от устойчивостта, от иновациите и от диалога на българските минни компании с всички заинтересовани страни. Българската минна индустрия е на високо ниво. Но държавата да застане зад този отрасъл“, заяви той.
По думите му ЕС правилно е определил медта като стратегически метал за зеления и дигиталния преход. Наред с насърчаването на нови проучвания и инвестиции обаче трябва да бъде подкрепено и съществуващото производство.
„Най-бързо можем да осигурим необходимата мед чрез рудниците и производствата, които произвеждат днес, утре и вдругиден. Затова е изключително важно съществуващите мини да бъдат подкрепяни от държавата и в рамките на Закона за критичните суровини.“
Хамерс коментира и административните предизвикателства пред инвестициите.
„Инвеститорът в България поема геоложкия, технологичния, пазарния и финансовия риск. Единственият риск, който не може да управлява, е свързан с предвидимостта на административния процес. Разрешителните се бавят, процедурите са фрагментирани и често не се спазват сроковете, определени в закона“, каза той.
Хамерс обърна внимание и на структурен проблем при реализацията на важни инвестиционни проекти. „Концесията се дава с решение на Министерския съвет на стратегическо ниво, но изпълнението на такъв договор зависи от множество администрации, често без достатъчно добра координация помежду им. Когато държавата е взела стратегическо решение, всички институции трябва да работят в единен механизъм за неговото изпълнение“, заяви Хамерс.
По думите му всяко забавяне с месеци води до оскъпяване на проектите, създава несигурност за инвеститорите и отлага ползите за държавата, общините и местните общности.
Хамерс отбеляза, че проблемът не е характерен само за България. „Същата тенденция наблюдаваме и в други държави от региона – например в Северна Македония и Сърбия, където проекти за добив на стратегически и критични суровини не могат да стартират с години въпреки значението им за икономиката и регионите“.
„Искаме предвидимост и прозрачност на процедурите. Спазването на законовите срокове и по-добрата координация между институциите са сред най-важните условия за ускоряване на проектите за стратегически и критични суровини и за повишаване на конкурентоспособността на Европа“, заключи той.
Темата за бъдещите възможности пред сектора беше продължена от Ирена Цакова, изпълнителен директор на „ДПМ Крумовград“. Тя подчерта значението на приетия Закон за критичните суровини като важна основа за развитието на индустрията, но открои липсата на етапа търсене и проучване като съществен пропуск в европейската регулация. Фокус в тезата й беше, че българското законодателство може да компенсира това като заложи търсенето и проучването на полезни изкопаеми в самото начало на веригата на доставки, в ясна национална политика с акцент върху проучването, добива, обогатяването и металургията. „Ако искаме независима икономика и сигурност на суровините и доставките, трябва да действаме с визия, скорост и партньорство.“
Тя подчерта още, че секторът има експертиза, капацитет и отговорност да се развива устойчиво. Това, което е нужно, е по-добра координация, по-бързи процеси и повече доверие между бизнеса, държавата и природозащитните организации.
Защото бъдещето се изгражда не с противопоставяне, а с общи усилия.
Изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара доц. д-р инж. Иван Митев постави акцент върху необходимостта България да дефинира национален списък със стратегически суровини и да изгради дългосрочна визия за тяхното развитие.
По думите му страната трябва ясно да идентифицира суровините, които са от стратегическо значение за националната икономика и за функционирането на ключови индустрии като металургията, строителството, стъкларството, циментовата и керамичната промишленост.
„Ако искаме по-висока скорост на икономическото развитие, трябва да разработваме собствените си стратегически суровини и проекти“, заяви доц. Митев.
По думите му секторите, свързани с добива, преработката и използването на суровини, формират близо 40% от брутния вътрешен продукт на страната. В същото време България внася около 3 млн. тона суровини годишно на стойност 1,5 млрд. евро.
„Това са 1,5 млрд. евро, които изтичат от икономиката ни“, подчерта доц. Митев. Той отбеляза още, че само за последната година вносът на първични суровини е нараснал с 30%, а за последните десет години – с 200%, което показва необходимостта от по-активна политика за развитие на собствената суровинна база.
Доц. Митев отбеляза още, че минната индустрия често остава неразбрана от обществото, въпреки че е в основата на множество производства и създава висока добавена стойност. По думите му един миньор създава три пъти по-висока добавена стойност в сравнение със средното за икономиката.
Той призова за дългосрочен подход към управлението на суровинните ресурси и за открит дебат между държавата, бизнеса и обществото относно тяхното значение за бъдещето на българската икономика.
„Имаме бъдеще и имаме ресурси. Въпросът е да бъдем единни в желанието си за развитие и да имаме ясна стратегическа визия“, заяви той.
В по-широк план дискусията засегна и необходимостта от балансирани политики, които да съчетават целите на зеления преход с реалните потребности на индустрията. От страна на работодателските организации Румен Радев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България и член на Управителния съвет на „Асарел-Медет“ АД, акцентира върху необходимостта от прагматичен подход към индустриалната политика.
„Не можем да имаме икономика без суровинна база“, заяви той, като постави под въпрос последователността на европейските политики, включително механизмите за въглеродни емисии.
Наред с ресурсите, инвестициите и регулаторната среда проф. д-р инж. Ивайло Копрев, ректор на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, постави силен акцент и върху човешкия капитал като ключов фактор за бъдещото развитие на сектора.
„Най-ценният природен ресурс на България са нашите хора.“
Той подчерта, че университетът е един от трите университета, които останаха в Европа и са фокусирани в минната индустрия, а над 90% от специалистите в компаниите, представени на дискусията, са завършили МГУ или някой друг български университет.
Проф. Копрев обърна внимание и на потенциала за нови открития.
„България е проучила само 5%. В момента технологиите са толкова напреднали, че в момента може много бързо с неинвазивни екологосъобразни методи да се локализират потенциални находища, които след това държавата да разреши на компаниите да проучат.“
По думите му партньорството между университета и индустрията вече дава резултати.
„Последните две години нашият университет 100% изпълнява държавната поръчка за прием на студенти. Младите хора вярват на минната индустрия, знаят че образованието, което ще получат, ще им отвори широко вратите за развитие.“
Представители на компании членове на БМГК се включиха и в други дискусии в рамките на форума. През първия ден, на 1 юни, Румен Радев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България и член на Управителния съвет на „Асарел-Медет“ участва в кръгла маса на тема „Водородната стратегия – движеща сила за енергийната сигурност, конкурентоспособността и индустриалното лидерство в Югоизточна Европа“. Той направи сравнение между готовността на Гърция, България и Румъния в изпълнението на Европейската водородна стратегия. В напредъка на България той включи и международния проект ZAHYR – мащабна иновативна инициатива за изграждане на първата водородна долина в България.
На 3 юни в една от водещите сесии на форума – „От стагнация към динамизъм: преосмисляне на растежа в ерата на глобалните предизвикателства“, посветена на икономическия растеж в условията на геополитически сътресения, трансформация на индустрията и нарастваща конкуренция за ресурси, също имаше участие на представители на компании членове на БМГК – Румен Радев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България и член на Управителния съвет на „Асарел-Медет“ АД, както и проф. д-р инж. Илия Гърков – изпълнителен вицепрезидент и главен оперативен директор на „ДПМ Металс“.
В изказването си Румен Радев акцентира върху значението на иновациите като ключов фактор за конкурентоспособността на индустрията. Той подчерта, че като председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България активно насърчава всички членове на организацията да инвестират в иновации и да не се страхуват от евентуален неуспех. Като пример той посочи дългосрочните инвестиции на „Асарел-Медет“ АД в модернизация, инфраструктура и иновации. „Минният сектор е тромав, но в България успяхме да обърнем дефекта в ефект. В „Асарел-Медет“ АД работим с много ниски съдържания на мед в рудата – от 0,27 до 0,08 %. И ако досега не бяхме инвестирали над 1,3 милиарда щатски долара в иновации, инфраструктура и модернизация, нямаше да се справим“, каза още той.
От своя страна проф. д-р инж. Илия Гърков представи как технологичната трансформация променя добивната индустрия и се превръща в ключов фактор за нейната устойчивост и конкурентоспособност. Той посочи, че в условията на находища с по-ниско съдържание на полезни изкопаеми традиционните модели на работа вече не са достатъчни. Сред примерите за тази трансформация той посочи партньорства със стартиращи технологични компании, внедряване на изкуствен интелект в оперативните процеси, използване на автономни системи, разработване и прилагане на дигитални двойници, дистанционно управление на процеси чрез прецизни данни и математически модели.
„Пазарът и нашата визия за отговорен бизнес ни принуждават да търсим нови решения“, подчерта проф. Гърков. По думите му изкуственият интелект не заменя хората, а създава нови професии и изисква нов тип умения, поради което технологичният напредък трябва да върви ръка за ръка с промени в образованието, подготовката на кадри и начина, по който използваме данните. Това е не просто промяна в индустрията, а голям технологичен скок за целия сектор.