Без минния добив няма европейска индустрия

Марк Раховидас, президент на „Евромин”: Живея до кариера за пясък и водата ми е чиста

Интервю с Марияна Желева за в. “24 часа”

 Днес София ще бъде домакин на петото издание на Европейския минен бизнес форум. Това е най-високата платформа за дискутиране на бъдещето на минния бранш в контекста на все по-осезаемата нужда от ресурсна независимост на ЕС. Основен организатор е Българската минно-геоложка камара. Съорганизатори са Министерството на енергетиката и Европейската асоциация за добив на метални руди и индустриални минерали („Евромин”), НТС по минно дело, геология и металургия, Минно-геоложкият университет „Св. Иван Рилски”, КРИБ u Българската мрежа на глобалния договор на ООН.

– Г-н Раховидас, разкажете за себе си, кой сте вие?

– Роден съм във вторник, което е лошо според гърците, а аз съм наполовина грък. Но животът и кариерата ми са били добри. След като учих в „Оксфорд”, се занимавах с банкиране, имах късмет да работя 11 г. в ЕБВР, 25 години съм в минната индустрия. Но преди всичко съм европеец. Имам два паспорта.

– Защо два?

– Имам британски и кипърски паспорт. Майка ми е от Испания, а баща ми е от Гърция. Така че имам връзки с четири държави. Ожених се за гъркиня. Имаме три деца, те са повече гърци от мен.

– Какво представлява „Евромин”?

– Аз съм първият, който е избиран 3 пъти за президент на „Евромин”, което означава, че или ме харесват, или съм толкова тежък, че не могат да ме изкарат през вратата. Изглежда мислят, че върша добра работа. „Евромин” е асоциация на добивните индустрии в Европа, представляваме 100% от производствените компании. Това са близо 200 фирми.

– Има ли още в Европа находища на суровини?

– Хубавото е, че ни трябват не само старите минерали и метали, а и новите. Но Европа не е добра само в добива, а и в развитието на хората. Всички големи открития и технологични пробиви идват от Европа. Директорът на едни австралийски минни компании ми каза – ние нищо не откриваме, вие всичко сте открили.

– Като започваме да живеем в по-умен свят, няма ли да намалее нуждата от суровини?

– Когато са започнали масово да въвеждат електричеството в началото на XX век, много хора са казвали – няма достатъчно мед за жиците. Технологиите се променят и открихме повече мед. Ние знаем какво можем да използваме днес и вчера и се надяваме, че знаем какво ще използваме утре.

– Какво ще ни трябва за утрешния ден?

– Ако гледаме индустрии като електрически коли и възобновяемите енергии, за тях трябват старите минерали и метали. Не можем да произвеждаме слънчева енергия без мед, цинк, олово и други

За батериите трябват не само литий и кобалт, но и мед, алуминий, цинк. В бъдеще ще са важни новата енергия, видове транспорт, а за тях ще трябват минерали и метали.

– На петата среща в София на „Евромин”, която е в рамките на европредседателството ни, какво ще се обсъжда?

– Европа има много силни страни, ако работим заедно. Не е работа на европейските институции под натиск да карат хората да се променят и да правят каквото и да било. Конференцията ще покаже, че работим заедно, споделяме знания и стандарти.

– Едии от акцентите, който ще се обсъжда, е законодателството. Защо?

– Нашата работа е да позволим на един обединен пазар да работи добре. Един от проблемите, който виждаме навсякъде в Европа, е, че различни министерства не си говорят помежду си.

– Какво ще искате да се промени?

– Конкретно за България са проблемите, които срещаме с ползването на земи. Всяко правителство има стратегия как да се ползва земята, но то трябва да включи и суровините. Примерно една минна компания има разрешително, държавата дава концесия. И после се оказва, че някой в средата на концесионната площ слага стълб за пренос на електричество, защото някое министерство му е дало разрешение. На нас ни трябва повече разбиране колко е важна добивната индустрия.

– Може ли Европа да е независима от суровините?

– Това всъщност означава да осигурим суровини за континента. Надявам се конференцията да хвърли светлина по този въпрос. Трябват ни добри търговски споразумения, като например това с Канада. Тя произвежда неща, които на нас ни трябват, а експертни знания от Европа могат да отидат в Канада, което на тях им трябва.

– Не сте протекцнонистично настроен?

– По никакъв начин, аз съм за свободна търговия. Но Европа няма възможност да се конкурира с другите на справедливи начала, защото има компании от други континенти, които се подпомагат от държавата. Много добри сме в добивната индустрия в изискванията за здраве и безопасност, опазването на околната среда, заплащането на работниците. Ние не пускаме деца дори на посещение в рудниците, какво остава да работят.

– И в опазване на природата ли сте така добри?

– Ние рециклираме материали във всеки рудник – вода, пластмаси, метали. Нашата индустрия е отговорна към околната среда. Да, можем да бъдем много по-високоефективни в добива и опазването на околната среда, обаче не виждам бъдеще без добив на минерални суровини. Населението на света се увеличава, икономическата дейност се разширява. 60% от всички метали и минерали се добиват и консумират в Азия. Световното население преобладаващо е в Азия. Там вече не искат велосипеди, искат електрически автомобили.

– Имате ли притеснения от конкуренцията на Китай?

– Китай е огромен потребител и производител на суровини. Но тяхното поведение от икономическа гледна точка е много различно. Придобиват активи, изграждат предприятия и имат успешен бизнес, но го правят като държава. Каква възможност имаме да се конкурираме по този начин? Бих казал, че нямаме. Трябва да се осъзнае, че суровините са фундаментални, че трябва да инвестираме в техния добив и да ги произвеждаме икономически ефективно, за да сме конкурентоспособни.

– С такъв резултат ли ще завърши софийската среща?

– Мисля, че резултатът трябва да е много прост. Когато съберем на едно място всичко, което знаем, а и което искаме да знаем, можем да изградим не само бъдеще за собствената си индустрия, а за всички европейски индустрии. Без производителите на суровини няма да има европейска индустрия. Имаме технологии, ресурси, знания, които да ни позволят да продължим напред.

– А кои са най-спорните въпроси?

– В Европа имаме конкуренция на интереси. Ангажирани сме с големи въпроси, с каузата за намаляване на въглеродните емисии. Съгласен съм, че добивът на въглища трябва да затихва, имаме споразумение за климатичните промени.

– В България тази тема е чувствителна, защото над 40% от производството на ток е от въглищни централи.

– Ако седиш в една пасивна къща в някоя европейска столица, там всичко е екологично. Не е лесно това да се каже обаче за региони в Европа, които разчитат на въглищата. Трябва да управляваме въглеродните емисии, да сме честни и да кажем, че това е процес, не е гилотина. Трябва да намерим отговори – ако премахнем всички източници на енергия, зависими от въглища, имаме ли капацитет да произвеждаме нови форми на енергия.

– Постижим ли е баланс между добивната индустрия и еколозите?

– Има много места в Европа, където индустрията работи заедно с местните общности. Природата е на всички. Има толкова много добри примери за съвместна работа. Аз живея до кариера за пясък. Водата ми е чиста, не ползват никакви химикали, компанията е много отговорна, всеки ден чистят улиците, имат чудесни взаимоотношения със съседите. И на моите деца им харесва.

Марки Раховидас е избиран три пъти за президент на „Евромин” – организацията, която обединява 100% от добивните компании в ЕС. Завършил е университета в Оксфорд, бил е банкер, 12 г. е работил в ЕБВР, а 25 г. е в минната индустрия.