Служебният министър на енергетиката Трайчо Трайков и заместник-министърът Теодора Георгиева посетиха „Асарел-Медет“ АД на 20 април, след като преди това откриха STEM център в Професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм „Проф. Лъчезар Цоцорков“ и положиха цветя пред паметника на Райна Княгиня в Панагюрище в чест на 150-годишнината от Априлското въстание.

 В „Асарел-Медет“ АД министър Трайков беше посрещнат от изпълнителния директор инж. Николай Пелтеков и мениджърския екип на дружеството, които го запознаха с инвестициите и перспективите за развитие на компанията. Откроени бяха инвестициите в технологични иновации, които позволяват преработката на бедни медни руди със средно съдържание от 0,27% мед. Обърнато беше внимание на проекта за дуално обучение и на мащабната дарителска инициатива на „Асарел-Медет“ АД за възстановяване на Алеята на свободата, която свързва Панагюрище с историческата местност Оборище. „Благодаря ви, че посещавате Панагюрище и „Асарел-Медет“ именно на тази знакова за всеки българин дата – 20 април“, каза инж. Пелтеков.

Видео спомен напомни на министър Трайчо Трайков за първото му посещение в компанията през 2010 г. „Тогава вие бяхте първият министър, който идва в „Асарел“ по собствена инициатива, което беше показателно за вашето отношение към минерално-суровинната индустрия“, припомни инж. Пелтеков. Като пример за нова инвестиция министърът видя новата топкова мелница Metso в Обогатителна фабрика „Асарел“, която  е оборудвана с първата за Европа експертна автоматизирана система от най-висок клас и позволява най-прецизно управление на процеса по рудоподготовка. Монтажът е извършен под контрола на специалисти на Metso Outotec от САЩ и Канада, тъй като на Стария континент това е единствената автоматизирана система от най-високия клас. Инвестицията на „Асарел-Медет“АД в цялостния проект за модернизация на рудоподготовката е за близо 30 млн. евро. С него се осигуряват възможностите за ефективна преработка на бедните и твърди руди при навлизането на находище „Асарел“ в дълбочина и това е от решаващо значение за дългосрочното устойчиво развитие на компанията.

Преди посещението си в „Асарел“ министър Трайков преряза лентата на нов STEM център в Професионална гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм „Проф. Лъчезар Цоцорков“ в Панагюрище. Той е изграден със средства по Плана за възстановяване и устойчивост и 338 ученици ще се обучават в нови четири кабинета – по математика и информатика; физика и астрономия; дигитални компетенции; химия и опазване на околната среда и биология и здравно образование. Атрактивните демонстрации впечатлиха гостите, а министърът посети и ел. лабораторията за обучение по минна електромеханика.

„Панагюрище е добър пример за това, че когато местният бизнес, местна власт и образователните институции работят в симбиоза, нещата се случват за едно по-добро бъдеще за България. Преди години взехме решение да се увеличи частта от концесионните приходи, която остава в общините. Тогава кметовете се радваха, а сега виждаме плодовете на това решение – инвестиции в образование, социални услуги и инфраструктура“, каза министър Трайков. Той сподели пред младежите за инициативата на служебното правителство 20 април да бъде обявен за официален празник и сподели личното си мнение, че тази дата трябва да се чества като национален празник на България.  

 На откриването на STEM центъра присъства и изпълнителният директор на „Асарел-Медет“АД инж. Николай Пелтеков, който поздрави екипа за все по-успешното развитие на учебното заведение. „Заедно продължаваме да даваме пример с дуалната форма на обучение, която осигурява не само кадри за бизнеса, а и перспектива за младите хора и развитието на региона“, каза в поздравлението си инж. Пелтеков.

„Асарел-Медет“ АД реализира тригодишен проект за реновиране на Професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм „Проф. Лъчезар Цоцорков“ в Панагюрище. През 2025 г. са оборудвани два компютърни кабинета и са обновени входовете и стълбищата на училището за 160 хил. евро, а през 2026 г. ще се извърши ремонт на фасадата и коридорите на гимназията за 368 хил. евро. Третият етап ще се реализира през 2027 г., като отново ще се вземат предвид визията за развитие и потребностите на училището. През учебната 2025/2026 година в реалната работна среда в „Асарел-Медет“ АД се обучават общо 22 ученици от 11. и 12. клас, а от вече завършилите 7 випуска в компанията работят над 50 младежи. 

27 март 2026 г.

Управителният съвет на Българска минно-геоложка камара, на основание чл. 26 от ЗЮЛНЦ, свиква отчетно-изборно общо събрание на членовете на Сдружението на 28 април 2026 г. (вторник) от 11:00 ч. в Бизнес център NV Tower (бул. „Доктор Г. М. Димитров“ № 59), ет. 2, при следния дневен ред:

1. Отчет на Управителния съвет на БМГК за дейността на БМГК и изпълнение на Насоките за 2025 г.
2. Доклад на Контролния съвет на БМГК за изпълнението на бюджета и състоянието на счетоводната отчетност за 2025 г.
3. Приемане на Насоки за дейността на БМГК през 2026 г.
4. Приемане на Бюджет за 2026 г.
5. Избор на членове на Управителния съвет на БМГК и на Контролния съвет на БМГК.
6. Избор на председател на УС на БМГК.
7. Разни.

Материалите по всички точки от дневния ред ще бъдат на разположение за членовете на Сдружението за запознаване в офиса на БМГК от 27 април 2026 г. (в рамките на работния ден).

Членовете на БМГК се канят да участват лично в Общото събрание, а при невъзможност, техни упълномощени представители при представяне на изрично писмено пълномощно на основание чл. 30, ал. 3 от Устава на Сдружението.

При липса на кворум, на основание чл. 27 от ЗЮЛНЦ и чл. 29, ал. 2 от Устава на Сдружението, събранието ще се проведе същия ден от 12:00 ч. на същото място и при същия дневен ред.

Българска минно-геоложка камара (БМГК) взе участие във форума „Powers Summit“, който събира в София представители на правителството, политическите сили и бизнеса в дискусия с фокус сигурността във всички направления. Изпълнителният директор на БМГК, доц. д-р инж. Иван Митев, беше панелист в дискусията „Енергийният щит: Изграждане на устойчивост във времена на несигурност“, заедно с Меглена Русенова – председател на Българска фотоволтаична асоциация, Валери Дреников – председател на Асоциация на търговците на енергия в България, Петьо Иванов – изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“ и Владимир Малинов – изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД. Модератор на разговора беше Кремена Стоянова, основател на „Elka.bg“.

В своето изказване доц. Иван Митев подчерта, че темата за стратегическите суровини остава критична за развитието на страната и индустрията. „Темата е една и съща – списъкът със стратегическите суровини. Това не е самоцел на нашата индустрия, това е важно за всички“, акцентира той още в началото на дискусията. В тази връзка той обърна внимание на тревожните тенденции в решенията на държавата по отношение на търсенето и проучванията като посочи, че за 2024 решенията на МС за търсене и проучвания на стратегически суровини в България са нула. Това е тревожен факт, защото без търсене няма какво да добиваме, коментира доц. Митев.

По думите му в момента решенията за добив са ограничени почти изцяло до инертни материали – чакъл, пясък и глина – важни за строителството, но недостатъчни за осигуряване на висока добавена стойност за икономиката. „Високата добавена стойност идва точно от стратегически и критични суровини, а там нас ни няма“, каза доц. Митев и посочи ключови суровини за България – мед, злато, олово, цинк, въглища, индустриални минерали, уран, като подчерта връзката им с новите геополитически реалности.

Като приоритет за следващата година изпълнителният директор на БМГК очерта изготвянето на национален списък на стратегическите суровини и проекти, които са важни за България. Наред с това той подчерта необходимостта от промяна на административните процедури: „Трябва да променим административния ритъм. И то да бъде целенасочено, да стигнем и до решенията, които трябва да са бързи и навременни, защото те са изключително важни за финансовата стабилност на всеки един проект.“

Той обърна внимание, че настоящото законодателство забавя реализирането на мащабни индустриални проекти, тъй като същите правила се прилагат както за малко жилищно строителство, така и за инвестиции от стратегически характер. „С такова законодателство ние не може да реализираме бързи индустриални проекти“, коментира доц. Митев и допълни: „Трябва да преориентираме нашата мисъл и дейност към по-големи и по-мащабни индустриални проекти, за да имаме добро бъдеще.“

С участието си на форума БМГК потвърди последователната си позиция, че устойчивото развитие и енергийната сигурност на страната изискват предвидима среда, ясна визия за стратегическите суровини и модерна нормативна рамка. Камарата ще продължи да работи активно за ускоряване на процедурите, за въвеждане на национален списък на стратегическите суровини и за осигуряване на реална перспектива за мащабни индустриални проекти, които носят висока добавена стойност и подкрепят икономическия растеж.

26.11.2025 г.

Българската минно-геоложка камара (БМГК) изразява категорично несъгласие с подхода за изменение на основно законодателство, което регулира извършването на добив и преработка на полезни изкопаеми в България.   

Чрез включване на предложения в преходните и заключителни разпоредби на проекта за Закон за държавния бюджет за 2026 г. се изменят Законът за подземните богатства и методиката и редът за определяне на концесионните възнаграждения. 

БМГК сигнализира, че този подход е неправилен и незаконосъобразен, защото нарушава принципа на предвидимост и стабилност на договорните отношения, заобикаля нормалната процедура за прозрачност и консултации със заинтересованите страни и поставя под риск изпълнението на вече сключени договори и дългосрочните икономически ползи за бюджета. 

„Заобикаля се нормалната законодателна процедура за промени в Закона за подземните богатства и се създава практика, чрез която структурни решения за цял икономически сектор се приемат през преходните разпоредби на закона за бюджета, без оценка на въздействието и без обществено обсъждане. Това е в разрез с принципите на правната сигурност и предвидимост, залегнали в Конституцията. Поставя в риск действащия бизнес в страната и изпраща неблагоприятен сигнал към инвеститорите, че ключови икономически параметри могат да бъдат променяни едностранно по административен път в хода на добросъвестно изпълнявани договори.“ – посочи доц. д-р Иван Митев, изпълнителен директор на БМГК.

Миннодобивната индустрия работи в условия на значителна капиталоемкост и дълъг инвестиционен цикъл. Много от действащите находища са в напреднал етап на експлоатация и изискват инвестиции в разкриване на допълнителни запаси, в безопасност, нови технологии и оборудване.

БМГК многократно е заявявала, че всяка промяна трябва да се основава на реалните пазарни условия, на структурата на разходите в сектора и на спецификата на всяко находище. По силата на §6 от Закона за държавния бюджет за 2025 г. представители на БМГК участваха в специално създадена работна група към Министерството на енергетиката, която трябваше да разработи нова наредба за методиката и принципите на концесионните плащания. Проектът на наредба беше изготвен и обсъден, но към днешна дата не е публикуван за обществено консултиране. Въпреки многократните запитвания от страна на Камарата, информация за по-нататъшното му придвижване не беше предоставена. 

Подчертаваме, че сегашната нормативна уредба вече съдържа достатъчно механизми за справедливо разпределение на икономическата полза между държавата и концесионерите, включително ежегодна индексация на плащанията. Въвеждането на нови задължения чрез разпоредбите на Закона за бюджета не само нарушава икономическия баланс на действащите договори, но и противоречи на европейските цели, свързани със стратегическите и критичните суровини, които са ключови за зеления преход, дигитализацията и индустриалната конкурентоспособност.

През 2025 г. беше наложена допълнително еднократната извънредна вноска, която доведе до нерентабилност на част от концесиите – факт, който ясно показва, че всяка внезапна промяна в договорната и нормативната рамка нарушава изградените финансови модели, върху които се основават инвестициите. Това създава реална опасност за намаляване на заетите в редица дружества, ограничаване на инвестиции в инфраструктура, екологични програми и социални проекти в засегнатите региони, където предприятията от сектора са сред най-големите работодатели. 

Българската минно-геоложка камара счита, че:

– Всяка съществена промяна в режима на концесиите да бъде предмет на самостоятелен законопроект за изменение на ЗПБ;

– Всеки законопроект за изменение на ЗПБ да бъде съпроводен от оценка на въздействието и прозрачна процедура с участие на браншовите организации

– Ако законодателят счита, че е необходимо актуализиране на методиката за изчисляване на концесионните възнаграждения, при действащите концесионни договори подходът следва да остане договорен и след индивидуализирана оценка на икономическите последици, а новите правила да се прилагат за бъдещи договори, така че условията да са ясни още при вземането на инвестиционното решение. 

В заключение призоваваме предложените текстове да не бъдат приемани и диалогът с бранша да бъде възстановен. Правната сигурност и предвидимостта са необходими условия както за устойчивото развитие на миннодобивната индустрия, така и за запазването на икономическата стабилност в регионите, зависими от този сектор. Браншът остава готов за професионален разговор, основан на факти и реални данни, за да се гарантира балансиран и отговорен подход в националната политика към подземните богатства.

Изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара доц. д-р инж. Иван Митев участва в дискусионния панел „Индустрия и суровини: По-малко регулации, повече устойчив бизнес“ в рамките на международната конференция INSofia 2025, която се проведе на 31 октомври в София. В дискусията взеха участие Радан Кънев, евродепутат от ЕНП, Кирил Желязков, председател на Българска браншова камара по електронна промишленост и информатика и член на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), а модератор на панела беше доц. д-р Милена Ангелова, член на Европейския икономически и социален комитет и главен секретар на (АИКБ).

В изказването си доц. Иван Митев очерта мястото на минерално-суровинния сектор в новата индустриална среда на Европа и посочи, че България разполага с реални основания да бъде част от трансформацията, която се случва в европейските вериги за доставки на критични суровини.

По думите му страната има сериозен потенциал – доказана ресурсна база, ноу-хау и подготвени кадри. „Имаме доказани ресурси от много голяма част от тези критични суровини, които трябва да допроучим и разработим. Имаме ноу-хау. Имаме образователна инфраструктура – 20% от дуалните ученици в държавата са хора, които се обучават в минната индустрия. Имаме университет единствен по рода си в Европа…“ Всички тези предпоставки по думите му позиционират България като надежден партньор в добива на стратегически суровини, в които страната вече има водещи позиции.

Основен акцент в изказването му беше времето като фактор за индустриалното развитие. „Единственото, което нас ни притеснява, е скоростта и производната – времето.“ Той отбеляза, че регулацията в сектора е ясна и работеща, но въпросът е в предвидимостта на нейното прилагане. „Всеки един от нас проявява тревожност, когато трябва да отиде да се нареди на гишето, защото не знае колко време ще му отнеме и дали ще свърши задачата, за която е отишъл“, обясни доц. Митев.

Той илюстрира темата с исторически пример от развитието на българския медодобив: „През 1936 г. в Средногорието геолози откриха мед. Кога според вас започна първия рудник да добива мед – през 1941 г. Само за 5 години – добив, изграждане и производство. За 17 години, след края на Втората световна война, в България са открити и разработени 60 подземни рудника, 3 металургични завода и над 7 флотационни фабрики. 17 години днес отнема отварянето на един рудник в Европа. Тази разлика, подчерта той, пряко влияе върху способността на държавите да поддържат конкурентност и да отговарят на нуждите на икономиката.

Като решение секторът настоява за прилагане на съществуващите правила, подкрепено от цифровизация и прозрачност: „Това искаме ние – да имаме ясно спазване на времевите периоди, които са заложени в днешната нормативна рамка в България. Просто да ги спазват, нищо повече и една информационна система, в която да проследяваме цялото движение на определения процес.“, посочи изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара.

Той постави и важния въпрос за гарантираните права върху земята и земеползването, които са основа за всяка дългосрочна инвестиция: „Основното, което засяга всички икономически сектори в България е уреждането на правата на земеползване, не на собственост, която е уредена в Конституцията, а правата на земеползване.“

Минерално-суровинната индустрия у нас остава важен фактор за икономическото развитие, регионалната заетост и технологичния напредък. Минната индустрия е готова да вложи експертиза и инвестиции там, където държавата осигурява предвидима и модерна регулаторна среда. Участието на БМГК като партньор на INSofia2025 подчерта значението на открития разговор между институциите, бизнеса и обществото за бъдещето на стратегическите индустрии.

Българската минно-геоложка камара подчертава, че ускоряването на индустриалното развитие в България изисква ефективна администрация, предвидими правила и активен диалог между бизнеса, държавата и научната общност.

Темата беше във фокуса на форума „Бизнесът и регионите: Ускорение“, организиран от списание BGlobal и Българската стопанска камара, в който взеха участие представители на компании и институции – членове на БМГК. По време на дискусията бяха очертани реалните пречки и възможности пред минерално-суровинната индустрия.

„Първо, трябва да има предвидимост и подкрепяща политика от страна на държавата“, заяви Доминик Хамерс, изпълнителен директор на „Геотехмин“ ЕООД. По думите му в една индустрия, която е толкова стратегическа за българската икономика, е изключително важно да имаме работеща и ефективна администрация. В момента, в резултат на поредица от временни правителства, виждаме система, която работи бавно. „Ние сме зависими от нещо, което наричаме мълчалив отказ, т.е. щом няма решение, значи, че нещо не е прието”, посочи той.

Забавянето на административните процедури често блокира инвестиции с висока обществена и екологична стойност.

Доминик Хамерс подчерта и нуждата от законодателни промени, които да ускорят работата на институциите и да ограничат забавянията по ключови проекти.

„Имаме случаи на проекти, които чакат с години въвеждане в експлоатация – включително нови пречиствателни съоръжения и екологични инвестиции“, посочи той. Сред предлаганите решения е въвеждането на принципа на мълчаливо съгласие, при който липсата на отговор в законовия срок се счита за одобрение. Подобен механизъм, според Хамерс, би стимулирал администрацията да действа по-бързо и по-отговорно. Той обърна внимание и на необходимостта от ускоряване на разрешителните режими в минния сектор. През последните години в страната не са открити много нови обекти, като пример за това е дългият процес по реализирането на находището край Крумовград, който отне повече от десетилетие. 

„България трябва да намери начин да ускори процедурите, както е предвидено в Европейския акт за критичните суровини, който поставя срокове от 27 месеца. Това е амбициозен, но необходим стандарт, който би дал сигурност на инвеститорите“, добави Хамерс.

Той подчерта и нуждата от финансови стимули и партньорства, които да насърчат инвестициите в иновации и устойчиви технологии. „В много държави индустрията е подпомогната чрез грантове и данъчни облекчения. У нас често се казва, че няма средства, но дори и без субсидии, правилно структурирани данъчни стимули могат да убедят предприемачите да инвестират по-бързо и по-фокусирано във възобновяеми източници, енергийна ефективност и проекти за декарбонизация.“

В заключение Доминик Хамерс обобщи, че се нуждаем от ясно законодателство, предвидимост и активно партньорство между бизнеса и държавата. Времето е важно – трябва да се бърза, защото само навременните решения носят устойчиви резултати, подчерта той.

От страна на академичните среди в дискусията се включи проф. д-р Ивайло Копрев, ректор на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ и член на БМГК. Той изтъкна, че връзката между образованието и индустрията е решаваща, за да може секторът да разполага с подготвени инженери и специалисти.

„Да си минен инженер означава да нямаш два еднакви дни – всеки ден се сблъскваш с нещо различно и непредвидимо. Нашата задача е да подготвим студентите да управляват именно това – неуправляемото“, каза проф. Копрев. Той допълни, че студентите в МГУ учат от понеделник до четвъртък, а в края на седмицата провеждат практика в реални производствени условия. „Така те виждат какво представлява мината, как се променят градовете и селата, в които има добив, и какъв е социалният ефект от тази дейност“, обясни проф. Копрев.

Българската минна индустрия ни вярва. Аз съм горд обаче да споделя, че МГУ успява да балансира между приложната наука и знания и фундаменталната наука. Ние сме добри да работим за минерално-суровинната индустрия на България, ние сме добри да работим за кръгова икономика, за зелената сделка. Подготвяме нашите студенти да са готови ежедневно за предизвикателствата, добави той.

Изказванията по време на форума потвърдиха необходимостта от по-ясни и предвидими правила, които да осигурят стабилност и навременна реализация на инвестициите в сектора.

Българската минно-геоложка камара последователно защитава балансирания подход – такъв, при който опазването на околната среда върви ръка за ръка с технологичните иновации, енергийната ефективност и модернизацията на производството.

Минно-добивната индустрия остава сред стратегическите сектори на българската икономика и има реален потенциал да допринесе за индустриалния и енергийния преход на Европа. За да се разгърне този потенциал, са нужни предвидими политики, работеща администрация и постоянен диалог между институциите, бизнеса и научната общност.

Форумът „Бизнесът и регионите: Ускорение“ се проведе на 21 октомври 2025 г. в София.

Организатори: списание BGlobal и Българска стопанска камара.

Участници: представители на индустриалния, академичния и публичния сектор.

Награда за постигнати най-високи годишни резултати в минерално-суровинната индустрия през 2024 г.

„Горубсо Мадан“ АД – за постигнат ръст на добива с 13,8% през 2024 г. спрямо 2023 г.

Награда за иновации

„Каолин“ ЕАД – за проект „Иновативен подход  за преработката на кварцови пясъци“

Награда за безопасност и здраве – за постигнат нулев трудов травматизъм през 2024 г., удостоверено с документ от Националния осигурителен институт

„Елаците-Мед“ АД

Награда за социално-отговорна кампания на дружество от минерално-суровинния бранш

„Минстрой Холдинг“ АД – за инициатива „Минстрой Холдинг в подкрепа на културата, образованието, спорта и духовността“

Награда грижа за природата – за липса на нарушения и санкции във връзка със спазване на екологичните норми през 2024 г.

„Асарел-Медет“ АД

„Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД

„Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД

„Каолин“ ЕАД   

Награди за принос към българската минерално-суровинна индустрия – за годишнини на активни членове на БМГК

„Асарел-Медет“ АД – 60 г.

„Елаците-Мед“ АД – 50 г.

„Златна Панега Цимент“ АД – 20 г.

„Геострой“ АД – 20 г.

„Геотрейдинг“ АД – 20 г.

„Геопроект“ АД – 20 г.

Персонални награди за принос към минерално-суровинната индустрия – юбилеи на ръководители на дългогодишни и активни членове на БМГК за дългогодишно и активно участие в организационния живот на Камарата.

Данчо Тодоров („Нипроруда“ АД) – 70 г.

Д-р инж. Ботьо Табаков („БТ-инженеринг“ ЕООД) – 70 г.

Георги Вълканов („Минстрой Холдинг“ АД) – 50 г.

Любен Тотев (почетен член на БМГК) – 70 г.

Радомир Чолаков (дългогодишен и активен член на УС на БМГК) – 60 г.

Награда за журналист за обективно и последователно отразяване на бранша

Асен Иванов,директор „Новини и актуални предавания“, БТВ Медия Груп 

Награда за най-добър студент на МГУ „Св. Иван Рилски“

Михаил Стоянов – специалност „Геология и геоинформатика“, успех мн. Добър 5,93 (награда от Фондация „Лъчезар Цоцорков“)

Димитър Гинев – специалност „Маркшайдерство и геодезия“, успех мн. добър 5,25 (награда от „Минстрой Холдинг“)

Георги Тулев – специалност „Комплексна механизация и компютърно проектиране в машиностроенето“, успех мн. добър 5,13 (награда от БМГК)

Днес, 18 август, минната общност в България отбеляза професионалния празник – Деня на миньора. Празникът започна с водосвет за здраве в църквата „Св. Неделя“. Официалното честване се състоя в „София Хотел Балкан“, където по традиция се събраха стотици представители на индустрията. Организатори на събитието са Българската минно-геоложка камара, Научно-техническият съюз по минно дело, геология и металургия, Федерацията на независимите синдикати на миньорите – КНСБ и Синдикалната миньорска федерация „Подкрепа“.

Официални гости бяха вицепремиерът Атанас Зафиров, министърът на енергетиката Жечо Станков, министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов, зам.-министрите на икономиката и околната среда и водите – Невена Лазарова и Атанас Костадинов, както и представители на Българската академия на науките, Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, Университета по архитектура, строителство и геодезия, Университета за национално и световно стопанство, национално представителни работодателски организации и синдикати, областни управители, кметове, академичната и научната общност.

„Минният отрасъл трябва да бъде ценен, разбиран и подкрепян, защото без него няма стабилна икономика и модерна индустрия“ – каза при откриването на тържественото събрание председателят на УС на Българската минно-геоложка камара инж. Драгомир Драганов. Той подчерта, че компаниите в сектора не търсят специално отношение, а разчитат на последователни политики, които да им позволят да планират дългосрочно. Бъдещето на индустрията зависи от наличните ресурси и от средата, в която се развива секторът, добави инж. Драгомир Драганов.  

Минната индустрия осигурява поминък на над 18 000 души пряко и близо 120 000 със свързаните дейности, като осигурява 5% от БВП. Производителността на труда е почти двойно над средната за икономиката, а средната годишна заплата достига 33 884 лв. През 2024 г. са добити 115 млн. тона полезни изкопаеми (спад от 5%), но нетната стойност на продукцията нараства до 4,1 млрд. лв. (ръст от 4%). Приходите от концесии също бележат ръст от 6%, но, за да се гарантират очакваните приходи от концесионни възнаграждения, в контекста на тенденциите за спад на добива на суровини, усилията трябва да се насочат в разработването на нови находища.

„Наблюдаваната тенденция показва намаление на добиваните обеми, което обаче се компенсира от моментните по-високи цени на суровините и добавената стойност от последващата преработка. Това е ясен сигнал за необходимост от задълбочена оценка на всички фактори, влияещи върху растежа на индустрията, за да се генерира устойчиво развитие и стабилност в дългосрочен план“ – отбеляза председателят на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия доц. Кремена Деделянова. 

На нуждата от ясен план за бъдещето наблегна и почетният председател на Българската минно-геоложка камара проф. Николай Вълканов. Запасите са с хоризонт 2040 г. и на България, и на Европа. Заедно с държавата трябва да гледаме в посока на разработване на нови находища, посочи той. 

Подкрепа в посока бъдещото развитие на минната индустрия заяви министърът на енергетиката Жечо Станков. По думите му България има амбицията да бъде първата държава, която ще приложи новата европейска директива, в която добивната индустрия също е включена. Тя позволява финансиране на до 50% от разходите за електроенергия на бизнеса. “Обмисляме въвеждането на тригодишен предвидим хоризонт за помощите за електроенергия, така че да гарантираме конкурентоспособността, инвестициите и запазването на работните места”, подчерта министърът. Той акцентира и на това, че в момента сме в ерата на дигитализацията, на изкуствения интелект, но хората продължават да бъдат най-големия капитал на бранша.

Да се замислим сериозно за бъдещето на минната професия призова и министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов. По думите му едва ли има по-мъжка професия от тази на миньора в минната индустрия. 

Тържественото честване завърши с церемония по връчване на годишните отличия за принос към развитието на минната индустрия. 

София, 29 април 2025 г. – На редовното си Общо събрание Българската минно-геоложка камара (БМГК) представи годишния отчет за 2024 г. и прие насоки за дейността през 2025 г. Въпреки отчетения спад в добива и в броя на заетите, секторът запазва стабилна производствена база и продължава да инвестира в устойчивост, автоматизация и безопасност на труда.

Изпълнителният директор на камарата доц. д-р инж. Иван Митев открои финансовата стабилност на организацията и целенасоченото разпределение на средствата по приоритетни дейности. Сред акцентите в отчета за дейността на бранша са свиване на добива с 5%, спад на заетостта с около 3% до 18 306 души, както и по-ниска стойност на произведената продукция – 3,9 млрд. лв. Въпреки това, средната брутна заплата в сектора достига 33 884 лв., а производителността на труда остава висока – 220 хил. лв. на един нает. Положителна тенденция през 2024 г. се наблюдава по отношение на безопасността – трудовите злополуки намаляват с 22%, а загубените календарни дни с близо 30%. Това се дължи на последователни инвестиции от страна на дружествата в здравословни и безопасни условия на труд.

Председателят на БМГК инж. Драгомир Драганов определи изминалата 2024 г. като изключително сложна за бранша, с динамична среда и активни дискусии по различни икономически и регулаторни въпроси. Той подчерта, че камарата е участвала в редица обществени консултации и е представила позициите на индустрията по документи, засягащи бъдещото развитие на сектора. „Важно е да има експертен разговор и прозрачни механизми за вземане на решения, които да отчитат реалностите на бизнеса и приноса му към икономиката“, посочи той.

Почетният председател проф. дтн инж. Николай Вълканов също изрази подкрепа за конструктивния диалог между институции и бизнес. По думите му, сравнението с други страни в региона показва, че добрата комуникация и експертният подход в България са предпоставка за по-балансирана индустриална среда.

В изказването си пред Общото събрание Валентин Вълчев от КНСБ подчерта доброто ниво на социален диалог в сектора и необходимостта от съвместни усилия за гарантиране на устойчивостта. „Нашата роля е да работим заедно за сигурността на хората и на работните места. Когато има диалог, има и решения“, посочи той.

Събранието прие насоките за дейността на БМГК през 2025 г., които включват: участие в процеси на консултации по стратегически документи като Националната индустриална стратегия и проекта за нов Закон за подземните богатства; ангажираност по теми, свързани с околна среда, безопасност и човешки ресурси; разширяване на дейностите по корпоративна отговорност и комуникация с местните общности.

Сред основните събития и инициативи, планирани за годината, са провеждането на тематични дискусии и експертни кръгли маси, както и съвместни проекти с академични и браншови организации.

БМГК обединява 85 компании, запазвайки стабилен брой членове и утвърдена позиция като водеща браншова организация в страната. Камарата ще продължи да насърчава активното участие на своите членове и ще работи за разширяване на мрежата си чрез професионални партньорства и ангажираност с актуалните предизвикателства пред индустрията.

24.03.2025 г.

Управителният съвет на Българска минно-геоложка камара, на основание чл. 26 от ЗЮЛНЦ, свиква Общо събрание на членовете на Сдружението на 29 април 2025 г. (вторник) от 11:00 ч. в Бизнес център NV Tower (бул. „Доктор Г. М. Димитров“ № 59, ет. 2), при следния дневен ред:

1. Отчет на Управителния съвет на БМГК за дейността на БМГК и изпълнение на Насоките за 2024 г.
2. Доклад на Контролния съвет на БМГК за изпълнението на бюджета и състоянието на счетоводната отчетност за 2024 г.
3. Приемане на Насоки за дейността на БМГК през 2025 г.
4. Приемане на Бюджет за 2025 г.
5. Разни.

Материалите по всички точки от дневния ред ще бъдат на разположение за членовете на Сдружението за запознаване в офиса на БМГК от 28 март 2025 г. (в рамките на работния ден).

Членовете на БМГК се канят да участват лично в Общото събрание, а при невъзможност, техни упълномощени представители при представяне на изрично писмено пълномощно на основание чл. 30, ал. 3 от Устава на Сдружението.

При липса на кворум, на основание чл. 27 от ЗЮЛНЦ и чл. 29, ал. 2 от Устава на Сдружението, събранието ще се проведе същия ден от 12:00 ч. на същото място и при същия дневен ред.