Българската минна индустрия поставя акцент върху предвидимостта и темпото на административните процеси
Изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара доц. д-р инж. Иван Митев участва в дискусионния панел „Индустрия и суровини: По-малко регулации, повече устойчив бизнес“ в рамките на международната конференция INSofia 2025, която се проведе на 31 октомври в София. В дискусията взеха участие Радан Кънев, евродепутат от ЕНП, Кирил Желязков, председател на Българска браншова камара по електронна промишленост и информатика и член на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), а модератор на панела беше доц. д-р Милена Ангелова, член на Европейския икономически и социален комитет и главен секретар на (АИКБ).
В изказването си доц. Иван Митев очерта мястото на минерално-суровинния сектор в новата индустриална среда на Европа и посочи, че България разполага с реални основания да бъде част от трансформацията, която се случва в европейските вериги за доставки на критични суровини.
По думите му страната има сериозен потенциал – доказана ресурсна база, ноу-хау и подготвени кадри. „Имаме доказани ресурси от много голяма част от тези критични суровини, които трябва да допроучим и разработим. Имаме ноу-хау. Имаме образователна инфраструктура – 20% от дуалните ученици в държавата са хора, които се обучават в минната индустрия. Имаме университет единствен по рода си в Европа…“ Всички тези предпоставки по думите му позиционират България като надежден партньор в добива на стратегически суровини, в които страната вече има водещи позиции.
Основен акцент в изказването му беше времето като фактор за индустриалното развитие. „Единственото, което нас ни притеснява, е скоростта и производната – времето.“ Той отбеляза, че регулацията в сектора е ясна и работеща, но въпросът е в предвидимостта на нейното прилагане. „Всеки един от нас проявява тревожност, когато трябва да отиде да се нареди на гишето, защото не знае колко време ще му отнеме и дали ще свърши задачата, за която е отишъл“, обясни доц. Митев.
Той илюстрира темата с исторически пример от развитието на българския медодобив: „През 1936 г. в Средногорието геолози откриха мед. Кога според вас започна първия рудник да добива мед – през 1941 г. Само за 5 години – добив, изграждане и производство. За 17 години, след края на Втората световна война, в България са открити и разработени 60 подземни рудника, 3 металургични завода и над 7 флотационни фабрики. 17 години днес отнема отварянето на един рудник в Европа. Тази разлика, подчерта той, пряко влияе върху способността на държавите да поддържат конкурентност и да отговарят на нуждите на икономиката.
Като решение секторът настоява за прилагане на съществуващите правила, подкрепено от цифровизация и прозрачност: „Това искаме ние – да имаме ясно спазване на времевите периоди, които са заложени в днешната нормативна рамка в България. Просто да ги спазват, нищо повече и една информационна система, в която да проследяваме цялото движение на определения процес.“, посочи изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара.
Той постави и важния въпрос за гарантираните права върху земята и земеползването, които са основа за всяка дългосрочна инвестиция: „Основното, което засяга всички икономически сектори в България е уреждането на правата на земеползване, не на собственост, която е уредена в Конституцията, а правата на земеползване.“
Минерално-суровинната индустрия у нас остава важен фактор за икономическото развитие, регионалната заетост и технологичния напредък. Минната индустрия е готова да вложи експертиза и инвестиции там, където държавата осигурява предвидима и модерна регулаторна среда. Участието на БМГК като партньор на INSofia2025 подчерта значението на открития разговор между институциите, бизнеса и обществото за бъдещето на стратегическите индустрии.