Времето е ключово – индустрията има нужда от предвидима политика и по-бързи решения
Българската минно-геоложка камара подчертава, че ускоряването на индустриалното развитие в България изисква ефективна администрация, предвидими правила и активен диалог между бизнеса, държавата и научната общност.
Темата беше във фокуса на форума „Бизнесът и регионите: Ускорение“, организиран от списание BGlobal и Българската стопанска камара, в който взеха участие представители на компании и институции – членове на БМГК. По време на дискусията бяха очертани реалните пречки и възможности пред минерално-суровинната индустрия.
„Първо, трябва да има предвидимост и подкрепяща политика от страна на държавата“, заяви Доминик Хамерс, изпълнителен директор на „Геотехмин“ ЕООД. По думите му в една индустрия, която е толкова стратегическа за българската икономика, е изключително важно да имаме работеща и ефективна администрация. В момента, в резултат на поредица от временни правителства, виждаме система, която работи бавно. „Ние сме зависими от нещо, което наричаме мълчалив отказ, т.е. щом няма решение, значи, че нещо не е прието”, посочи той.
Доминик Хамерс подчерта и нуждата от законодателни промени, които да ускорят работата на институциите и да ограничат забавянията по ключови проекти.
„Имаме случаи на проекти, които чакат с години въвеждане в експлоатация – включително нови пречиствателни съоръжения и екологични инвестиции“, посочи той. Сред предлаганите решения е въвеждането на принципа на мълчаливо съгласие, при който липсата на отговор в законовия срок се счита за одобрение. Подобен механизъм, според Хамерс, би стимулирал администрацията да действа по-бързо и по-отговорно. Той обърна внимание и на необходимостта от ускоряване на разрешителните режими в минния сектор. През последните години в страната не са открити много нови обекти, като пример за това е дългият процес по реализирането на находището край Крумовград, който отне повече от десетилетие.
„България трябва да намери начин да ускори процедурите, както е предвидено в Европейския акт за критичните суровини, който поставя срокове от 27 месеца. Това е амбициозен, но необходим стандарт, който би дал сигурност на инвеститорите“, добави Хамерс.
Той подчерта и нуждата от финансови стимули и партньорства, които да насърчат инвестициите в иновации и устойчиви технологии. „В много държави индустрията е подпомогната чрез грантове и данъчни облекчения. У нас често се казва, че няма средства, но дори и без субсидии, правилно структурирани данъчни стимули могат да убедят предприемачите да инвестират по-бързо и по-фокусирано във възобновяеми източници, енергийна ефективност и проекти за декарбонизация.“
В заключение Доминик Хамерс обобщи, че се нуждаем от ясно законодателство, предвидимост и активно партньорство между бизнеса и държавата. Времето е важно – трябва да се бърза, защото само навременните решения носят устойчиви резултати, подчерта той.
От страна на академичните среди в дискусията се включи проф. д-р Ивайло Копрев, ректор на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ и член на БМГК. Той изтъкна, че връзката между образованието и индустрията е решаваща, за да може секторът да разполага с подготвени инженери и специалисти.
„Да си минен инженер означава да нямаш два еднакви дни – всеки ден се сблъскваш с нещо различно и непредвидимо. Нашата задача е да подготвим студентите да управляват именно това – неуправляемото“, каза проф. Копрев. Той допълни, че студентите в МГУ учат от понеделник до четвъртък, а в края на седмицата провеждат практика в реални производствени условия. „Така те виждат какво представлява мината, как се променят градовете и селата, в които има добив, и какъв е социалният ефект от тази дейност“, обясни проф. Копрев.
Българската минна индустрия ни вярва. Аз съм горд обаче да споделя, че МГУ успява да балансира между приложната наука и знания и фундаменталната наука. Ние сме добри да работим за минерално-суровинната индустрия на България, ние сме добри да работим за кръгова икономика, за зелената сделка. Подготвяме нашите студенти да са готови ежедневно за предизвикателствата, добави той.
Изказванията по време на форума потвърдиха необходимостта от по-ясни и предвидими правила, които да осигурят стабилност и навременна реализация на инвестициите в сектора.
Българската минно-геоложка камара последователно защитава балансирания подход – такъв, при който опазването на околната среда върви ръка за ръка с технологичните иновации, енергийната ефективност и модернизацията на производството.
Минно-добивната индустрия остава сред стратегическите сектори на българската икономика и има реален потенциал да допринесе за индустриалния и енергийния преход на Европа. За да се разгърне този потенциал, са нужни предвидими политики, работеща администрация и постоянен диалог между институциите, бизнеса и научната общност.
Форумът „Бизнесът и регионите: Ускорение“ се проведе на 21 октомври 2025 г. в София.
Организатори: списание BGlobal и Българска стопанска камара.
Участници: представители на индустриалния, академичния и публичния сектор.