Проф. д–р Лъчезар Цоцорков: БМГК е кауза, на която ако се посвети всеки член, ще спечелят всички – и бранш, и национална икономика

На провелото се на 27.04.2017 г. редовно Общо събрание на БМГК за пръв почетен председателна Камарата бе единодушно избран проф. д-р Лъчезар Цоцорков. Той бе един от инициаторите за учредяване на БМГК през 1991 г. – години преди приватизацията в минния сектор на страната. Негов е приносът за изграждане и превръщане на Камарата като една от най-активните и авторитетни браншови организации в България и с голям принос за подобряване на условията за бизнес в отрасъла и за социално-икономическото развитие на страната.

В своето слово, с което своеобразно „предаде щафетата“, проф. д-р Цоцорков очерта визията за развитие на бранша и отправи ключови послания пред минната общност у нас. В своя анализ за изминалия период, той не спести и негативните тенденции, които пречат на растежа, развитието и оцеляването на отделни подотрасли на минерално-суровинната индустрия на България.

Визия за развитие на бранша

Пред обществото са примерите от Европа, света и от България, че както всяка друга индустрия, минерално-суровинната индустрия може да се развива екологосъобразно и в хармония с всички останали човешки дейности. Тези примери трябва да се показват системно на широката общественост по най-разнообразни начини – от посещения на място във водещи рудници и техните местни общности, до научно-популярни филми, публикации и участия в събития. Днес БМГК разполага с необходимия ресурс, за да постигне и тази цел.

Важна задача на Камарата и на нейните членове е да се работи за положителна промяна в нагласите на обществото и разбирането за ползата на минерално-суровинната индустрия.

Реализация на Минната стратегия

БМГК трябва да продължи с усилията и конструктивния диалог с държавните институции и преди всичко с Министерство на енергетиката за цялостно изпълнение на приетата от Министерски съвет Национална стратегия за устойчиво развитие на минната индустрия. В контекста на насърчаването на местен добив от страна на Европейската комисия, България трябва да проучи най-добрите европейски практики в различните държави-членки на ЕС, особено на тези с облекчени административни процедури. В момента у нас за реализация на един минен проект могат да минат 10 и повече години, докато в страни като Португалия този процес може да отнеме около 6 години. Необходимо е спешно да се променят спешно и някои остарели наредби в Министерство на енергетиката, като например предоставяне на права за проучване и търсене и контрол на изпълнението, която допуска възможност за недобри практики. БМГК ще продължи да представя нерешените проблеми към всички ведомства.

Бъдещите промени в Закона за подземните богатства и свързаните закони трябва да създадат условия за реализацията на Националната минна стратегия за устойчиво развитие на бранша.

Експертна комуникация в обществото

Случаят Трън и проблемите с някои кариери на различни места в страната показаха, че освен към обществото като цяло, активността на БМГК трябва да е проактивна и насочена както на национално, така и на регионално ниво. Камарата трябва да представя експертната позиция и реалните факти като единствен контрапункт срещу всеки опит от лица – местни или външни, които под претекст на страх от екологично увреждане, манипулират местното население, стигайки до откровени лъжи и дори незаконни действия.

В своята мисия да представя само проверена, точна и базирана на факти информация, БМГК ще търси винаги съдействие от конкретния инвеститор, от Министерството на енергетиката (като Единен орган за управление на подземните богатства), от синдикатите (като социален партньор), както и от всички експерти в и извън бранша. Само с истинни аргументи могат да се обясни на хората същността на даден проект и по този начин да се разобличат манипулациите. Това е начинът да се прекратят опитите спиране на устойчивото развитие на минерално-суровинната индустрия в България.

Успешните примери за оказана подкрепа на членове на БМГК са стартиралите минни проекти в Крумовград и Брезник. Камарата ще следва тази принципна наша позиция за подкрепа както на членове, така и на не-членове.

Не-добро минно управление

Устойчивото развитие на бранша и успешната реализация на Минната стратегия минават през коренна промяна в управленските практики на концесионери, които не са членове на Камарата. Известни са редица случаи, в които минни компании не плащат данъци, не осигуряват своите работници, не изплащат минимум браншово договорените нива на заплати или въобще не ги изплащат, не се грижат достатъчно за безопасността и здравето на работещите и за опазването на околната среда и не подпомагат развитието на регионите. Подобни негативни примери нанасят щети на репутацията на бранша у нас, посочи проф. Цоцорков.

Тук причините са в културата и професионалната пригодност на концесионера, за което при предстоящите промени на Закона за полезните изкопаеми този проблем може да се реши законово с помощта на БМГК по подобие на Камарата на строителите в България. Дотогава Минната камара ще продължи да предлага своята експертиза на Националния омбудсман, когато проявява активност по миньорски проблеми. – каза още проф. Цоцорков.

Справяне със стари екологични щети

Този проблем стои ненапълно решен още отпреди 1989 г. Отчитаме, че той носи тежки негативи на минерално-суровинната индустрия на България. Това са нерешените все още проблеми от държавата със старите екологични щети на минни съоръжения (насипища, хвостохранилища, производствени площадки, уранови сондажи и други), които са държавна собственост и нямат оператори и контрол.

БМГК извърши обобщена оценка за проблемните съоръжения, която беше внесена в компетентните ведомства (Министерство на икономиката, МОСВ и Министерство на енергетиката) с предложение за етапно решаване на проблемите с помощта на бюджета и на програмите на Европейския съюз, включително програмите за иновации по съвет на депутати от Европейския парламент.

С помощта на депутати от проблемните региони и на национално представените работодателски организации е необходимо БМГК настоятелно да постави горните проблеми пред новото правителство с конкретни предложения за решения и да не се снемат от отчет до пълното им решаване.

Икономическото развитие се забавя и се силно затруднява от недобре решени въпроси по отношение на зоните в „Натура 2000“. При бъдещите законодателни промени в Закона за биологичното разнообразие, следва да се решат проблемите с реда за актуализиране зоните, включени в „Натура 2000“, съгласно европейската практика, участието на представители на бизнеса във Висшия екологичен съвет към МОСВ и по-голяма прозрачност при разпределение средствата от европейските фондове.

Организационно развитие на БМГК

В обръщението си към членовете на БМГК и гостите на Общото събрание на Камарата, почетният председател проф. Цоцорков отправи важни послания за единство на бранша.

„Всеки един член на Камарата не трябва да забравя, че БМГК е кауза, на която трябва да се посвети всеки член, за да спечелим всички, както и националната икономика. Затова е нужна ежедневна отдаденост на интересите на Камарата, която я разбирам в пълнота духовна, физическа и материална, за тези, които имат възможност. В основата на това поведение стоят принципите и ценностите, които ние заложихме в нашите актуализирани Устав и Етичен кодекс.“ – посочи проф. Цоцорков пред аудиторията.

В това отношение ръководните органи на БМГК – председателят и членовете на Управителния съвет – трябва да дават пример на всички членове. За успеха на Камарата е нужно да се продължи системния подход и добра комуникация. Развитието на БМГК ще се реализира чрез активен прием на нови членове измежду носителите на права за търсене, проучване и концесии.

Постижения на БМГК (1991 – 2016)

• Единството на бранша, демонстрирано в Устава и девиза на БМГК – „Силни заедно!“.
• Ежегодна висока оценка от членовете на сдружението.
• Камарата е приета като институция, чието мнение не може да бъде пренебрегвано.
• Осигуряване на собствен офис.
• Подписване на първия Отраслов колективен трудов договор, 1991 г.
• Създаване на Единен орган за управление на природните богатства, 2010 г.
• Приемане на Национална стратегия за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия, 2015 г.
• Работа по множество проекти в полза на членовете на БМГК
• Ежегодно провеждане на национални и вътрешни събития с участие на членовете и на високи гости от страната и чужбина.