България има потенциал да се позиционира като лидер в минната индустрия
Интервю на д-р инж. Илия Гърков, вицепрезидент и генерален директор на Дънди Прешъс Металс за България пред Business Quarterly
Какви са според Вас основните проблеми днес пред бизнеса у нас и конкретно пред добивната индустрия?
Добивната индустрия понася немалко негативи, но да не забравяме, че човешката цивилизация се гради на експлоатацията на природни ресурси и трансформирането им в полезни за хората материали. Добивът на ценни метали е сред най-старите разделения на минното дело. Всичко, с което сме заобиколени, е предмет или на минната индустрия, или на селското стопанство. Въпреки основополагащата си роля, добивната индустрия среща много широк кръг предизвикателства – както такива свързани с административните процедури, например големия брой разрешителни и времето, което изискват, така и такива свързани с така нареченото license to operate или доверието на общността да се развива минна дейност.
В световен мащаб расте изискването минните компании да са все по-отговорни пред обществото по отношение на безопасността, околната среда, човешките права, а България не е изолирана от този процес. Нашата компания прилага най-високите налични в света стандарти по безопасност на труда и екологосъобразност на производството. Грижим се за благосъстоянието на хората и общностите, където работим. За фирми като ДПМ това е заложено от самото начало на дейността им, но за много минни фирми необходимите средства могат да се окажат пречка. Неразбирането, битуването на много заблуди за работата на компаниите от добивната промишленост и противопоставянето на зелени практики срещу индустрия също представляват сериозен проблем.
Как иновациите и новите технологии променят индустрията? Какви са предизвикателствата пред ДПМ в това отношение?
Светът се развива много динамично, крачките, които ние правим, въвеждайки технологични новости в минната индустрията, са разпознати както в България, така и в световен мащаб. Доказателство за това е големият интерес към нас на много водещи международни минни компании и непрекъснатото желание да посетят рудник „Челопеч“ и да се запознаят с модела на работа на място.
ДПМ ЕАД реализира своите постижения в изграждането на съвременното лице на добива на полезни изкопаеми в партньорство със световни компании от добивната индустрия и информационните технологии. Освен оборудване от най-висок клас, Дружеството въведе и развива нов интегриран подход към управлението на добивните дейности. Отдавна при нас вече е факт процесите в подземния рудник „Челопеч“ да се следят в реално време благодарение на надеждното 100% покритие с безжичен интернет на 600 метра под земята. Сериозните инвестиции от над 800 млн. лева в цялостно модернизиране доведоха до увеличение на ефективността на минно-добивните работи с до 30%. Рудник „Челопеч“ продължава и в момента да има водеща роля за иновации в различни сфери на производството. Всичко това е свързано със създаването на ноу-хау и професионален потенциал, който се развива и запазва в рамките на страната. Това благоприятства формирането на среда за разработване на нови минни и металургични технологии в експериментални и индустриални условия, допринасяйки в крайна сметка за издигането на нивото на минно дело в сферата на дигиталното управление и високите технологии.
Иновациите са част от всички наши производствени дейности. Пример за това е проекта „Повдигане на похлупака“, който продължава да се развива понастоящем. Когато през 2004 година екипът на ДПМ Челопеч започна да променя системата на разработване – от прилаганото близо 50 години подетажно обрушаване към камерна система със запълнение – никой от работещите в подземния златно-меден рудник „Челопеч“ не предполагаше колко бързо ще се промени облика на един стар и традиционно-експлоатиран рудник в България. Днес вече говорим за дигитално минно дело. Тук отново рудник „Челопеч“ има какво да покаже.
На територията на ДПМ в Челопеч вече заработи пилотен проект на СМАРТ център – дигитализирано управление на рудници и преработващи предприятия от дистанция. Новостите се въвеждат и тестват първо в Челопеч, където сме разработили специална рамка за иновативни процеси, която насърчава служителите да търсят начини за промяна. От идеята до реализацията, ключът към успеха са хората с техните умения, опит и професионализъм.
Социалната отговорност е водещ приоритет за компанията. Как изглеждат към днешна дата икономическите и социалните инвестиции, които ДПМ прави у нас?
Успешните минни компании намират начин да работят и демонстрират отговорност към хората и околната среда. От опит научихме, че има връзка между развитието на бизнеса и демонстрираната социална и екологична отговорност. Тези аспекти не могат да се управляват отделно.
Поддържането на стабилни взаимоотношения със заинтересованите страни и стремеж към намаляване на въздействието са основни дейности за нас. Това означава и гаранции, че служителите получават добро отношение, че здравето и безопасността на работното място са подсигурени, че се изграждат устойчиви общности. Именно в резултат на това отношение ДПМ Крумовград отчита сериозен ръст на желаещите да се завърнат в страната млади хора, които искат да работят именно в Дънди.
Всеки бизнес, както и взаимоотношенията между хората, се крепи на доверието, на припокриването на думите с делата. Ние казваме, че за нас е важно да работим според нашите ценности: достойнство и уважение, прозрачност, постоянно усъвършенстване, екологична отговорност, здраве и безопасност, инвестиции в обществото. Когато служителите ни споделят и демонстрират тези ценности в поведението си, се създава атмосфера на доверие, а това е отворена врата за диалог.
Социалната отговорност на ДПМ в България не е само понятие, а функционираща и изпълнена със съдържание стратегия за устойчиво развитие. Средствата, които до момента сме инвестирали в инфраструктурни, образователни, културни и спортни инициативи са над 20 млн. лева, но по-важното е, че създаваме заедно с общините, където работим, условия за дългосрочно развитие. Ще спомена само езиковата ни гимназия в Челопеч – дипломираните ни над 300 ученици, които успешно се реализират както в региона, така и в страната със свой бизнес или като водещи специалисти са важна дългосрочна инвестиция. В Крумовград средствата, инвестирани в археология, доведоха до качествена промяна – роди се нов вид научна дисциплина – минна археология; благодарение на находището ни Ада тепе в Крумовград България показа в Австрия и София ценни златни находки от бронзовата епоха. Страната ни стана световноизвестна с най-стария рудник в Европа. Това е осъзнатата социална отговорност – използването на нашето знание и опит, допълването на нашата основна дейност със социално-значими проекти с голяма добавена стойност.
Разбира се, като копаем и изземваме от земята руда, променяме природата. Но ние работим с отношение към това, което остава след нас. Вероятно сме единствените в света, които сме направили пълна рехабилитация на минно пропадане от минала минна дейност със собствени средства.
Виждате ли необходимост от законодателни промени в Закона за подземните богатства и Закона за концесиите?
Като страна член на Европейския съюз можем да се похвалим с много добре развита законодателна рамка както по отношение на околната среда, така и по отношение на хората. От гледна точка на ръководител на минна компания, функционираща в България, мога да кажа, че има твърде много регулации. Такива, разбира се, са необходими, но в българския случай те често се изключват взаимно. У нас съществуват 800-850 разрешителни режима, а минният е с най-много. Конкретно виждам възможност да се прецизират текстове в Закона за подземните богатства касаещи режима за ползване на земи при реализиране на инвестиционни намерения и концесии, проучване и допроучване.
Къде според Вас е големият потенциал на минно-добивната индустрия?
Както споменах вече, ключът към успеха са хората с техните умения, опит и професионализъм. Видимо е при нас, че когато има уважение към хората и стремеж към постоянно усъвършенстване, т.е предоставят се възможности за обучение, квалификация и развитие, когато се инвестира в модерно оборудване и технологии, когато се ценят предложенията и се насърчават идеите се раждат чудесни подобрения и нововъведения.
Вярвам, че минният сектор в България има бъдеще, а страната ни има потенциал да се позиционира като лидер в минната индустрия. Виждам голяма роля в партньорството на бизнеса със средните училища и университетите. Минно-геоложкият университет привлича студенти с възможностите за реализация в наистина модерни минни компании, които за щастие се увеличават в България. В университета се обучават и повишават квалификацията си хора от бранша. За пример ще дам реализирането на нашия рудник „Ада тепе“ за открит добив на златосъдържащи руди в Крумовград. Това е първият подобен проект за разработване на нов рудник в последните 40 години. Нали разбирате, че за толкова години част от опита се е загубил, а междувременно технологиите са се развили много. Тясното ни сътрудничество с МГУ е от голямо значение не само за нас, но и за преподавателите, студентите, невероятен шанс за развитие.
През последните години от компанията Ви бяха направени значителни инвестиции. Какви са плановете Ви за бъдещето?
Хоризонти за иновации също има. Проектът в Крумовград е огромно предизвикателство за ДПМ. Това е първият новоразработен рудник в България за последните 40 години. Хубавото е, че със сигурност ще приложим опита и знанията си, за да продължим да извършваме дейността си съгласно най-добрите приложими практики и да ги развиваме. Вярвам, че в Дънди Прешъс Металс работят едни от най-добре квалифицираните минни специалисти в света.
В Челопеч също продължаваме да усъвършенстваме методите за работа и да надграждаме знанията си. Запазваме фокуса си върху здравето, безопасността и благополучието на нашите хора и местните общности.
Източник: Business Quarterly