Българската телеграфна агенция (БТА) и Българска минно-геоложка камара (БМГК) подписаха днес договор за дългосрочно сътрудничество. Церемонията се състоя в Националния пресклуб на БТА в София.

“Днес е Денят на Земята – 22 април. Отбелязва се в България от 1993 година. За първи път е започнала традицията този ден да се чества в Северна Америка през 1970 година. Ние използваме деня, за да разширим кръга на партньорите на БТА с малко по-особен поглед към Земята. В недрата на Земята има богатства, за които си струва също да разказваме”, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Той добави, че Българската минно-геоложка камара е основана през 1991 година и включва 85 членове – някои от най-мощните индустриални предприятия в страната.

Генералният директор подчерта, че това е поредната браншова организация, с която БТА сключва договор за системно партньорство. Това означава, че всяка седмица в информационния поток на Агенцията ще се публикуват материали за дейността на Камарата, с уредени авторски права за видео и фото съдържание. “Идеята е да представяме този важен отрасъл за българската икономика много по-системно”, коментира още Кирил Вълчев.

“Вече сме натрупали традиция и разчитаме, че Българската минно-геоложка камара ще ни помогне да обогатим емисията на специализираната ни редакция Икономика”, добави Вълчев. Той отбеляза, че БТА публикува с имената на компаниите, тъй като информацията за това “кой ни говори” не представлява реклама. Когато става въпрос за нови инвестиции, инициативи, продукти или разширяване на производства, 85-те членове на БМГК ще могат да бъдат представяни с имената си. Освен това, значителна част от материалите ще се публикуват и на английски език.

Изпълнителният директор и член на Управителния съвет на БМГК доц. д-р инж. Иван Митев заяви, че партньорството с БТА през годините е ключово, тъй като информацията достига до широка аудитория по безпристрастен, акуратен и целенасочен начин. Според него през последните шест месеца общественото съзнание все повече осъзнава необходимостта от добива на природни ресурси. Той припомни, че в България добивът на суровини има древна история. “В България добивът на суровини е бил изключително важен за икономиката. След Освобождението и световните войни, добивът на подземни богатства е единствената индустрия, която е вадила както България, така и Европа от следвоенните кризи”, отбеляза Митев.

Изпълнителният директор на  БМГК подчерта, че правилното информиране ще бъде бъдещето на партньорството между БМГК и БТА. Той добави, че в последно време все по-често се говори за критични суровини и редкоземни метали – ресурси, които използваме днес и ще използваме утре. Те са наричани “критични”, защото потреблението изпреварва добива и геоложкото проучване.

“В Деня на Земята смея да твърдя, че българската минна индустрия и европейската са на първо място в света по екологична съобразност и минимални щети върху околната среда”, заяви Митев. Той припомни, че БМГК е член на Европейската минна асоциация още от учредяването й. Основен приоритет на Камарата като обществена организация е провеждането на политики в сферата на добива и ускоряването на достъпа до суровини.

Източник: БТА

Европейската комисия публикува списък със стратегически проекти за критични суровини в рамките на Закона за критичните суровини. Обявените 47 минни проекта са ключова стъпка към гарантирането на устойчиви и сигурни доставки на ресурси, необходими за зеления и цифровия преход на Европа, както и за аерокосмическия и отбранителния сектор.

Българската минно-геоложка камара (БМГК) подкрепя инициативата на ЕС, но подчертава, че липсата на български проекти в списъка е ясен сигнал за необходимост от по-активни инвестиции, по-добра координация между бизнеса и държавата и ускорени геоложки проучвания. Минерално-суровинната индустрия има значима роля за икономическата стабилност и устойчивото развитие на България. Като един от структуроопределящите сектори в страната тя осигурява заетост, допринася значително за бюджетните приходи и подкрепя местните общности чрез социално значими инвестиции.

„България има стратегически потенциал в добива и преработката на критични суровини, но за да го реализираме, е необходимо целенасочено сътрудничество между институциите и индустрията. Държавата играе ключова роля в този процес – чрез по-ефективни административни процедури, стимули за инвестиции и насърчаване на геоложките проучвания. Само с активна подкрепа от страна на институциите и ясна стратегия за развитие на сектора можем да осигурим участието на България в бъдещи стратегически проекти на ЕС“, заяви председателят на БМГК инж. Драгомир Драганов.

Стратегическите проекти, включени в списъка, целят намаляване на зависимостта на ЕС от външни доставчици и насърчаване на отговорния добив, преработка и рециклиране на критични суровини. Същият подход е нужен и в България – развиване на стабилна инвестиционна среда, прозрачна регулаторна рамка и ефективен разрешителен режим с механизми за насърчаване на проучвателните дейности и разработването на находища.

Суровините са от съществено значение за индустрията на Европа, като осигуряват съвременни технологии, решения за чиста енергия, икономическа и отбранителна устойчивост. Отсъствието на български проекти в списъка ясно показва, че без активни усилия на държавно ниво и по-голям интерес от страна на инвеститорите, страната рискува да остане извън ключовите европейски вериги за доставки на суровини.

БМГК ще продължи да работи за създаването на по-благоприятна среда за развитие на сектора, като призовава за ясна държавна политика и координирани усилия в подкрепа на индустрията.

На 24 април Иновативен форум „Джон Атанасов“ в „София Тех Парк“ посрещна близо 200 студенти от Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”. В един изключително вдъхновяващ ден те имаха възможността да се запознаят с примера на топ мениджъри и специалисти от минната индустрия, да си поговорят за професиите на бъдещето с футуролога доц. д-р Марияна Тодорова от Българската академия на науките и да чуят как могат да развият силните си страни при своя първи работодател.

Д-р инж. Николай Минеков, директор „Ремонтни дейности“ в „Асарел-Медет”, разказа на младежите за своя кариерен път в компанията и за възможностите, които има днес пред следващото поколение минни специалисти.     Освен за инвестициите, иновациите и автоматизираните технологии, които са внедрени в компанията, по време на четвъртото издание на Деня на кариерата на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ той сподели пред студентите колко важна е добрата ценностна система, за да се радваш на професионален и личен успех. „Това според мен е константа, но има и редица променливи фактори, сред които са здравословният начин на живот, добронамереното отношение към хората, с които работим, добрата теоретична подготовка, практическият опит, критичността към себе си, желанието за развитие и проактивното мислене“, каза д-р инж. Минеков.

За своето кариерно развитие пред младежите говори и инж. Йосиф Бекяров, който е част от екипа на отдел „Ремонт Обогатителна фабрика, Водно-отпадно стопанство, Пречиствателни станции и Екстракция и електролиза“. Той беше поканен от организаторите като млад специалист, който е пример за успешен път от студентската скамейка до инженер по автоматизация в голяма компания от рудодобива. „Ежедневната задача на специалистите по индустриална автоматизация е да улесняват труда на хората, които експлоатират съоръженията. Целта ни е с развитието на технологиите да осигурим възможност на работника да се фокусира върху управлявания процес, докато тежките и енергоемки задачи се случват автоматично или да се управляват с натискането на някой бутон“, сподели инж. Бекяров пред любопитните студенти.

Сред говорителите бяха още инж. Георги Петров – заместник-генерален директор „Рудни полезни изкопаеми“ в „Елаците-Мед“, инж. Любомир Свиленов, заместник-директор в рудодобивния комплекс на „Елаците-Мед“, инж. Петя Кузманова – главен геолог в „Дънди Прешъс Металс Челопеч”, и инж. Исмаил Салиф, оперативен директор на „Дънди Прешъс Металс Крумовград”.

На фирмения щанд на „Асарел“ всички студенти имаха възможността да получат информация от представители на отдел „Персонал“ за лятната стажантската програма, както и да научат повече за кариерното развитие, което предлага компанията. Сред най-заинтригуваните гости на щанда бе и студентката Красимира Георгиева, която е последният носител на стипендията „Лъчезар Цоцорков“, връчвана всяка година от фондация „Асарел“ на изявен студент от Минно-геоложката Алма Матер.

Управителният съвет на Българска минно-геоложка камара, на основание чл. 26 от ЗЮЛНЦ, свиква Общо събрание на членовете на Сдружението на 29 април 2025 г. (вторник) от 11:00 ч. в Бизнес център NV Tower (бул. „Доктор Г. М. Димитров“ № 59, ет. 2), при следния дневен ред:

1. Отчет на Управителния съвет на БМГК за дейността на БМГК и изпълнение на Насоките за 2024 г.
2. Доклад на Контролния съвет на БМГК за изпълнението на бюджета и състоянието на счетоводната отчетност за 2024 г.
3. Приемане на Насоки за дейността на БМГК през 2025 г.
4. Приемане на Бюджет за 2025 г.
5. Разни.

Материалите по всички точки от дневния ред ще бъдат на разположение за членовете на Сдружението за запознаване в офиса на БМГК от 28 март 2025 г. (в рамките на работния ден).

Членовете на БМГК се канят да участват лично в Общото събрание, а при невъзможност, техни упълномощени представители при представяне на изрично писмено пълномощно на основание чл. 30, ал. 3 от Устава на Сдружението.

При липса на кворум, на основание чл. 27 от ЗЮЛНЦ и чл. 29, ал. 2 от Устава на Сдружението, събранието ще се проведе същия ден от 12:00 ч. на същото място и при същия дневен ред.

На 4 февруари 2025 г. Българската минно-геоложка камара (БМГК) и синдикалните миньорски организации на КНСБ и КТ “Подкрепа”, подписаха нов Отраслов колективен трудов договор (ОКТД) за минерално-суровинната индустрия. С него се въвеждат редица подобрения в условията на труд, социалните придобивки и възнагражденията за работещите в бранша.

Според новите договорености минималната месечна работна заплата за дружествата от въгледобивния отрасъл ще се изчислява като минималната за страната, увеличена с коефициент не по-малко от 1,40. За останалите дружества от сектора минималната заплата не може да бъде под 1 306 лева. Освен това договорът предвижда осигуряване на безплатна храна и/или добавки за работещите при специфични условия. Определянето на лицата, които имат право на тази придобивка, ще става след консултация със синдикатите, като стойността на храната не може да бъде по-малка от 7,50 лв. на отработен ден, а за работещите при подземни условия – минимум 9,00 лв. В колективните трудови договори на отделните дружества може да се включи и предоставянето на мляко за определени професии.

От страна на работодателите договорът беше подписан от инж. Драгомир Драганов, председател на Управителния съвет на БМГК, а синдикалните организации бяха представени от инж. Валентин Вълчев, председател на Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ, и инж. Владимир Топалов, председател на Синдикалната миньорска федерация „Подкрепа“.

„Този договор е резултат от активен социален диалог и споделена отговорност между работодатели и синдикати. Гарантираме по-добри условия за всички заети в индустрията, което е от ключово значение за устойчивото развитие на сектора“, заяви инж. Драгомир Драганов.

След промените през 1989 г. сектор „Добивна промишленост“ поставя началото на подписването на ОКТД, който урежда въпроси, свързани с доходите, заетостта, социалните придобивки, условията на труд и социалното партньорство. Подписаният днес договор продължава традицията на ефективен и конструктивен социален диалог в този стратегически отрасъл.

Заплатите в минния бранш са сред най-високите в страната, като средната месечна работна заплата е 2 800 лв., което е с близо 40% над средното за страната. По този показател секторът се нарежда на четвърто място сред останалите икономически отрасли.

Над 2000 миньори се събраха днес в защита на работните си места на безпрецедентен протест пред сградата на Министерски съвет. Нашето искане е да не се въвежда нов допълнителен данък върху добива на подземни богатства, настояха от бранша. По същото време в сградата на правителството заседаваше Съветът за тристранно сътрудничество. Протестът бе организиран от Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ и Синдикална миньорска федерация на КТ „Подкрепа“. Пред Министерския съвет скандираха миньори от Елаците-Мед, Асарел-Медет, Каолин и други минни предприятия. Три от най-големите добивни компании спряха работа.

Работници от Каолин стачкуваха пред Община Ветово тази сутрин в знак на солидарност със своите колеги.

„Този данък е непосилен. В нашия бранш всичко е на светло и всички плащат осигуровки на реалните заплати, плащат концесионни такси, корпоративен данък, данък печалба и сега този допълнителен данък ще доведе до ликвидация на голяма част от предприятията от миннодобивния бранш и обезлюдяване на региони“, коментира Валентин Вълчев, председател на Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ.

В целия бранш са заети около 19 хиляди души. Притесненията на миньорите са, че ще останат без заплати, без работни места и новият данък ще доведе до сътресения в миннодобивната промишленост, която осигурява всяка година 5 % от БВП. „Крайната цел е да покажем на управляващите, че няма да се съгласим с техните предложения и ще защитим труда си до край. Ако сега не ни чуят, след няколко дни, когато се гледа бюджетът в Народното събрание, целият бранш ще бъдем тук“, подчерта Валентин Вълчев.

 „Поискахме среща с министъра на финансите. Имаше един месец тишина. През този месец ние писахме писма, звъняхме. Винаги сме търсили диалог с всяка една държавна институция, този път такъв липсваше. Нито Министерството на финансите, нито Министерският съвет се отнесе сериозно към нашите искания“, каза изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара доц. д-р инж. Иван Митев. Той определи новия данък като безпрецедентна мярка в Европа и ЕС. „Въвеждането на четвърти данък и то в размер на 15 % няма пазарна логика. Предложението е абсурдно“, допълни доц. Митев.

Минната индустрия всяка година внася 800 млн. лева в публичните финанси на държавата и формира 3.8 млрд. лева разходи за свързани дейности – строителство, доставки на машини, закупуване на горива и т.н. Отделно за заплати добивните компании плащат над 750 млн. лева всяка година, обясни още изпълнителният директор на БМГК.

През вчерашния ден Българската минно-геоложка камара излезе със становище относно предложението на Министерство на финансите да се въведе нов данък подземни богатства. 

Ключов за икономиката на България сектор е застрашен заради предложен нов данък, който ще може да постави много компании под риск от фалит, а редица български региони – от емиграция на населението и обезлюдяване.

Минният бранш в България застава категорично срещу предложението на Министерството на финансите за налагане на нов, допълнителен данък върху подземните богатства, заложен в преходните и заключителните разпоредби на проекта за държавен бюджет за 2025 г.

Планираното допълнително данъчно облагане във връзка с добива на подземни богатства е нарушение на основополагащи принципни положения и добри практики в данъчното право, сред които принципът на равнопоставеността и недопускането на дискриминация при въвеждането на данъчни задължения. Подобни предложения биха повлияли негативно върху инвестиционния климат и бизнес средата у нас в период на икономическа несигурност, в период на нарастваща стагнация в регионален и световен мащаб и при необходимост пред страната ни от запазване на стратегически сектори със значителна добавена стойност.

Секторът на миннодобивната и преработваща индустрия вече е натоварен с немалка по размер финансова тежест чрез начисляваните концесионни такси. Смятаме, че не са налице условия и предпоставки за въвеждане на нов данък, чрез който държавата, едностранно и необосновано променя размера на ползите, които получава от добива за подземни богатства, без да осигурява възможности да упражнява на правото на добив.

Възразяваме и сме категорично против всички предвидени в Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 (ПЗДБРБ) предложения за изменение на Закон за подземните богатства (ЗПБ), публикуван на официалната интернет страница на Министерство на финансите на 09.12.2024 г. „Оспорваме верността на мотивите, с които Министърът на финансите и Министерски съвет обосновават предложенията за промени в Закона за подземните богатства“ – заявява инж. Драгомир Драганов, председател на УС на Българската минно-геоложка камара в позиция на бранша, разпространена към компетентните институции и медиите. 

Предложените промени в Закона за подземните богатства не са обсъждани с минно-добивния бранш и за първи път са представени на 09.12.2024 г. след публикуването на предложената нова данъчна тежест в сайта на Министерството на финансите.

„Въвеждането на нов данък би поставило миннодобивните предприятия в неравностойно положение спрямо конкуренти в сектора в Европа и в света, които нямат подобна комбинирана данъчна тежест. По правило, данъци върху оборота в държави от ЕС се налагат само върху потреблението, а не върху оборота от стопанска дейност на определена група субекти. Липсва анализ, който да аргументира предложените промени, ефектите от тях за бранша и икономиката на страната“ – заявява още инж. Драганов в публикуваната позиция.

Миннодобивният сектор има ключова роля за икономиката. Предприятията в сектора не само създават работни места, но и инвестират в инфраструктура и социални проекти, като спомагат за развитието на местните общности. Всяко увеличаване на данъчната тежест би довело до намаляване на тези инвестиции, което би оказало пряко негативно въздействие върху икономическата и социалната устойчивост на регионите.

Този драстичен данък ще има  сериозна социална цена, защото може да доведе до отлив и миграция на висококвалифицирани специалисти, съкращения на работни места, което би увеличило социалното напрежение и би довело до емиграция на населението. Предвид факта, че миннодобивната индустрия в България е сред най-големите работодатели, намаляване на работните места би засегнало не само индустрията, но и свързаните с нея други сектори.

Въвеждането на допълнителен данък върху добива на подземни богатства би влязло в противоречие и с международните ангажименти на Република България за насърчаване на устойчиво развитие и опазване на критични ресурси. Европейският съюз (ЕС) активно работи за създаването на предвидима и благоприятна бизнес среда за добив на стратегически суровини, включително мед, която е стратегическа суровина и суровина от критично значение съгласно Регламент (ЕС) 2024/1252 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за създаване на рамка за гарантиране на сигурни и устойчиви доставки на суровини от критично значение. Суровините от критично значение са от изключителна важност за ЕС, а достъпът до тях е пряко свързан със осъществяването на Зелената сделка

Считаме, че планираните изменения, ако бъдат приети, ще окажат значително неблагоприятно въздействие върху оперативната дейност и бъдещите инвестиционни планове на предприятията в сектора.

Вярваме, че целта на служебното правителство е да създаде предвидима и стабилна данъчна рамка, която да подпомага устойчивото развитие на икономиката. Въвеждането на този данък обаче противоречи на тези принципи, като създава несигурност и подкопава доверието на бизнеса в институциите. Считаме, че постигането на фискална стабилност не трябва да бъде за сметка на устойчивото развитие на икономиката и на социалната справедливост.

Във връзка с това, призоваваме Министерството на финансите, след като извърши задълбочен анализ на икономическото и социалното въздействие на предлагания данък, да обмисли алтернативни мерки за увеличаване на приходите в бюджета, които да не водят до дискриминация и нарушаване на устойчивостта на стратегически сектори, какъвто е миннодобивният сектор.“ – се казва в позицията на Българската минно-геоложка камара.

Кои са отличените в традиционния конкурс „Мениджър на годината 2024“ обявиха организаторите от списание „Мениджър“. В последното издание по традиция бе присъден и специалният приз на името на проф. д-р Лъчезар Цоцорков „За развитие на регионите“. Отличието на тазгодишния носител Томи Вер Елст – генерален мениджър на „Сенсата Технолоджис България“, бе връчено от председателя на Надзорния съвет на „Асарел-Медет”АД Димитър Цоцорков. Това се случи на официална церемония, която се проведе на 4 ноември, в Софийската опера и балет.

От мотивите на журито стана ясно, че носителят на специалната награда тази година се откроява с впечатляващи резултати, измерени чрез изготвената от компанията „Делойт“ методология за конкурса. Системата за оценка включва постижения в области като устойчива заетост, зелени инвестиции, инициативи със значимо въздействие за развитие на местните общности.

Хесус Кабайеро – главен изпълнителен директор на „СОФ Кънект” АД, получи статуетката на победител в конкурса „Мениджър на годината“. Престижното отличие бе връчено от изпълнителния директор на „Нестле България” Петър Стоилов в присъствието на останалите финалисти от „златната десетка“ на класацията. Най-интересното от тазгодишната церемония ще бъде показано в специално изработен документален филм, който ще бъде излъчен в национален ефир от Би Ти Ви.

Припомняме, че проф. д-р Лъчезар Цоцорков е вторият носител на наградата „Мениджър на годината“, като я получи през 2009 година, а от 2018 година насам на негово име е учредена специалната награда за развитие на регионите.

Доброто сътрудничество между българската и испанската минна индустрия, което започна по време на ЕМБФ 2024‘ в София, продължава. По покана на Испанската минна камара изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара доц.д-р инж. Иван Митев взе участие в петото издание на Mining and Minerals Hall (MMH). Събитието се проведе в Севиля (Испания). Доц. Митев се включи в един от дискусионните панели в рамките на форума. В дискусията участваха още:

• Ángel Tobar Escudero (Strategic Director of University Partnership – EPIROC);
• Macarena Gutiérrez (General Director – Atlantic Copper);
• Ismael Guarner (Deputy Director of Mines of the Directorate General for Energy Policy and Mines – MITERD);
• Nuria Fresco (HR Director- Sandfire MATSA):

Модератор на панела „Умения и таланти за минната индустрия“ беше Francisco Javier Elorza (Director of the Technical Higher School of Mining and Energy Engineering – UPM).

„За мен е чест да участвам в толкова значимо глобално минно събитие. Благодаря на организаторите на форума за поканата“, каза в началото на дискусията изпълнителният директор на БМГК. Той очерта основните предизвикателства пред минната индустрия и представи примери за добри практики от българските минни компании.

Технологичната трансформация, демографските промени и очакванията на новото поколение са въпроси, в решаването на които минната индустрия трябва да насочи усилия, посочи доц. Митев. По думите му застаряващата работна сила и привличането на млади таланти поради негативни стереотипи за индустрията, могат да се окажат сериозно предизвикателство пред минните компании в бъдеще.

„В България минната индустрия отделя 0,12% от разходите за труд за инвестициите в обучение на служителите. Това е близо 500 хил.евро годишно, което поставя минната индустрия на второ място в България по дял на разходите за обучение. Близо 10 години е вече партньорството с образователните институции по линия на дуалното обучение и висшето образование. Бизнесът е инвестирал над 1 милион евро в подкрепа на проекти за професионално образование и дуално обучение (материална база, преподаватели от фирми, стипендии, производствени практики и др.). В момента има над 108 стипендианти по минни специалности и 114 стажанти от Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски”. Университетът подготвя студенти с практически умения“, коментира доц. Иван Митев.

„Всичко това ясно показва, че инвестиции в образованието са необходими. Но трябва да гледаме към нови модерни програми за обучение, които да отговарят на цифровата трансформация. Да насърчаваме разнообразието в индустрията, включването на повече жени и обмена на добри практики и знания чрез международни партньорства и форуми“, посочи още изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара доц. Иван Митев.

Международното изложение за минно дело в Севиля събра представители на минния бизнес и на различни минни организации, експерти и учени от цял свят. В рамките на последния ден от форума се проведоха общо три дискусионни панела:

• Международни стандарти за устойчивост с модератор Rolf Kuby (Director General – Euromines)
• Smart Minning / Мина на бъдещето с модератор Jesús Portillo (General Director of Mines – Andalusian Government)
• Умения и таланти за минната индустрия  с модератор Francisco Javier Elorza (Director of the Technical Higher School of Mining and Energy Engineering – UPM)

Събитието, организирано от Асоциацията на компаниите за минно-металургични, спомагателни и обслужващи изследвания, добив, трансформатори и услуги (AMINER) и Севилския конферентен и изложбен център (Fibes), се проведе в периода 15-17 октомври.

Награда за постигнати най-високи годишни резултати в минерално-суровинната индустрия през 2023 г.

„Асарел-Медет“ АД с изпълнителен директор инж. Николай Пелтеков за постигнат ръст добива с 11% през 2023 г. спрямо 2022 г.

Награда за иновации

„Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД с изпълнителен директор инж. Любомир Хайнов за проект „Изследователи на бъдещето – новаторски подход за проучвателни дейности чрез използване на изкуствен интелект и машинно обучение“.

Награда за безопасност и здраве

„Имерис Минералс България“ АД за постигнат нулев трудов травматизъм през 2023 г.

Награда грижа за природата

„Родопи Еко Проджектс“ ЕООД

„Ватия Кварц“ АД с изпълнителен директор Люба Кожухарова

„Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД с изпълнителен директор инж. Любомир Хайнов

„Елаците-Мед“ АД с генерален директор производство инж. Стоил Димитров

„Асарел-Медет“АД с изпълнителен директор Николай Пелтеков.

„Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД с изпълнителен директор Ирена Цакова

Oтличия за дружествата, които активно се включиха и в гасенето на пожари през последните месеци

 „Асарел-Медет“ АД с изпълнителен директор инж. Николай Пелтеков

„Елаците-Мед“ АД с генерален директор инж. Стоил Димитров

 „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД с изпълнителен директор Ирена Цакова

 „Мини Марица-изток“ ЕАД с изпълнителен директор Тодор Тодоров за помощ при потушаване на пожари в областите Хасково, Ямбол и Стара Загора.

Награда за корпоративна социална отговорност

„Геотехмин“ ООД с управител проф. дтн инж. Цоло Вутов.

„Каолин“ ЕАД с изпълнителен директор Димитър Ангелов

Колективни награди за принос към българската минерално-суровинна индустрия

ТоталЕнерджис, които навършват впечатляващите 100 години.

„Мини Марица-изток“ ЕАД с изпълнителен директор Тодор Тодоров за навършване на юбилей за навършване на 60 години Рудник „Трояново-3“

Персонални награди за принос към индустрията

Марин Благиев („Благиев инженеринг“ ЕООД) – 70 г.

Розалина Козлева („Инфрапроект консулт“ ЕООД), която е председател на Контролния съвет на БМГК

Любомир Ангелов („Аква Тера Консулт“ ЕООД) – 50 г.

Мина Вълева („Каолин“ АД), която е председател и на Постоянна комисия „Право и етика“ на БМГК

Награда се присъжда и на господин Неделчо Бонев от „Минстрой Холдинг“, както и на господин Петър Иванов от „Полимет импорт експорт“ ООД.

Награда за най-добър студент на МГУ „Св. Иван Рилски“

Кристиян Динков – специалност „Маркшайдерство и геодезия“, който ще получи наградата на „Минстрой Холдинг“ АД

Красимира Георгиева – специалност „Хидрология и инженерна геология“, удостоена с наградата на „Фондация Лъчецар Цоцорков“

Виктор Веселинов – специалност „Компютърни технологии в инженерната дейност“, с награда от Българска минно-геоложка камара

Награди за обективно и последователно отразяване на бранша се присъждат на:

д-р Иван Иванов  – издател на в. „Регион“, гр. Пирдоп 

Лилия Горанова от списание SeeNext.

Награда на Научно-техническия съюз по минно дело и геология, която ще връчи председателят на организацията доц. Кремена Деделянова.

Наградата е Златен плакет за заслуги към НТС по МДГМ на:

проф. д-р инж. Георги Михайлов

проф. д-р инж. Иван Марков

доц. д-р инж. Евгения Тарасова