Зеленият преход поставя още по-сериозен акцент върху значението на минната индустрия

Днес, 18 август, минната общност в България отбеляза своя професионален празник – Деня на миньора. Празникът започна с водосвет за здраве в църквата „Св. Неделя“. Официалното честване се състоя в София Хотел Балкан, където по традиция се събраха стотици представители на индустрията. Сред гостите на форума бяха представители на редица държавни институции, сред които Красимир Ненов – заместник-министър на енергетиката, Стоян Тошев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите, Атанас Атанасов – председател на Националния статистически институт, представители на Българската академия на науките, Минно-геоложкия университет, Университета по архитектура, строителство и геодезия, Университета за национално и световно стопанство, представители на национални и работодателски организации, синдикати, областни управители и кметове от страната, академичната и научна общност.

Организатори на събитието са Българската минно-геоложка камара, Научно-техническият съюз по минно дело, геология и металургия, Федерацията на независимите синдикати на миньорите – КНСБ и Синдикалната миньорска федерация “Подкрепа”.

И през 2023 година България продължава да заема водещи позиции в Европа по добив на мед, злато и лигнитни въглища. Въпреки намалението от 5% спрямо предходната година, добивът на полезни изкопаеми в България през 2023 година се задържа на ниво над средните стойности за страната и е в размер на 119,8 млн. тона. Това сочат данните от обзорния доклад, който представи председателят на Българската минно-геоложка камара (БМГК) инж. Драгомир Драганов.

Общата нетна стойност на произведената продукция на промишлените предприятия от сектор Добивна промишленост през 2023 г., по изчисления на БМГК, е в размер на близо 4,2 млрд. лева, като бележи спад от 4% спрямо 2022 г. Намалението се дължи основно на сериозния спад в добива на лигнитни въглища, с 41%, като това е най-ниското отчетено ниво за последните десетилетия.

Запазват се и високите нива на произведената продукция на един нает запазва високите си нива, като през 2023 г. тя е 220 397 лв. Това позволява постигане на високи средни възнаграждения на работещите в отрасъла. През 2023 г. средната годишна работна заплата в добивната промишленост достига близо 33 хил. лв., което е с над 40% по-висока от средната за страната. В сравнение с предходната година, отчетения ръст е 15%, посочи инж. Драганов. (Данни за сектора може да прочетете в Годишния бюлетин на БМГК ТУК)

На фона на това председателят на Българската минно-геоложка камара обърна внимание на амбициите на Европейския съюз за зелен преход, които по думите му поставят още по-сериозен акцент върху значението на минната индустрия. „Държавите-членки са изправени пред сериозни предизвикателства и това е дългосрочен процес, в който българската минерално-суровинна индустрия също ще има отговорен ангажимент. За да можем да отговорим на очакванията за завишено търсене, за нашите компании това означава и мащабни инвестиции, което изисква стабилност на политическата и бизнес среда“, подчерта инж. Драганов.

Европейските цели поставят все по-остро въпроса за необходимостта от нови проучвания за суровини. Базата данни с видовете полезни изкопаеми на Европа датира като знания от 70-те до средата на 80-те години на миналия век. Трябва да погледнем и регулаторната рамка. „Тук е важно да търсим баланса между поставените цели и възможностите за работа на минната индустрия като основен двигател на устойчивото развитие. Да не се допусне прекомерно рестриктивната регулаторна рамка за европейските минни компании, което да ги постави в неравностойно положение спрямо добивната индустрия в  останалите части на света, което би ги направило неконкурентоспособни“, посочи още председателят на БМГК. 

За новата ключова роля на минно-добивната промишленост и високите отговорности в светлината на европейските зелени цели и постигането на реална конкурентоспособност за структуриран преход към нисковъглеродно и кръгово производство, говори и зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов. По думите му очевидна е нуждата от диверсификация на доставките в баланс с опазването на околната среда. „В това отношение ключова роля ще играят устойчивите вериги на добавена стойност, за което е нужен добър, благоприятен и предвидим инвестиционен климат“, каза Ненов.

„Нека усилията, които полагате ежедневно бъдат високо оценени, заедно с инвестициите на работодателите, които са решаващи и ключови, за да можем да вървим напред. Вие продължавате да доказвате, че минерално-суровинният бранш е сърцето на всичко, което се случва по-нататък в икономиката. Индустрията в България, и тежка и преработвателна, дава около 25% от БВП на страната, и близо 29% от цялата заетост на работещите в България са в индустрията“, казапредседателят на КНСБ Пламен Димитров. 

Изчерпването на работещите в момента находища и липсата на концесии за нови проучвания са най-големият проблем пред бранша, според почетния председател на Българска минно-геоложка камара проф. Николай Вълканов. По думите му това крие опасност след 20 години както България, така и Европа да се окажат в ситуация, да нямат метали, точно когато имаме огромна нужда от тях.

„Имаме много неща, които трябва да свършим заедно – от новите концесии, през развитието на устойчивостта на регионите, в които оперират компаниите, защото когато говорим за регионалните различия ние виждаме, че ако не са горското стопанство, земеделието и най-вече минната индустрия, тези региони ще бъдат опустошени“, каза Александър Загоров конфедерален секретар на КТ“Подкрепа“.

Кулминацията на днешното тържествено честване на Деня на миньора бе връчването на годишните награди на Българската минно-геоложка камара, с които бяха отличени различни постижения на компании от минната индустрия. Наградените обяви изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара доц.д-р инж. Иван Митев.

Председателят на НТС доц. Кремена Деделянова връчи и златни плакети за заслуги към организацията.

Годишните награди на Българска минно-геоложка камара може да видите тук.

Президентът Румен Радев връчи орден „Стара планина” първа степен на проф. дтн инж. Цоло Вутов, проф. дтн инж. Николай Вълканов и Красимир Дачев. Те са удостоени с най-високото държавно отличие на страната за изключителен принос и заслуги към икономическото развитие на България и изграждане на съвременните индустриални отношения.

Държавният глава изтъкна, че в нелеките години на прехода има и българи, които са останали верни на своята визия и са вложили сили и енергия не в разрухата, а за развитие на България като модерна индустриална държава. “Днес техните предприятия осигуряват трудова заетост и възможност за развитие на хиляди наши сънародници. Със своите активи, мениджмънт, високи технологии, пазари и човешки капитал те са национално богатство”, каза държавният глава. Той допълни, че особено днес, когато битката за природни ресурси в световен план се ожесточава и Европа търси пътища за собствен добив на суровини, тези предприятия са не само важна част от гръбнака на нашата добивна и преработвателна индустрия, но те имат съществен принос за гарантиране на нашата суровинна и икономическа независимост.

„Днешната церемония е израз на признанието на обществото ни за вашата всеотдайна дейност не само като мениджъри и собственици на успешен бизнес, не само като водещи икономически анализатори, но и като хора, които продължават да бъдат активно ангажирани с дебата за икономическия възход на страната, които са социално ангажирани с проблемите на обществото ни чрез важни културни, образователни, хуманитарни и общински каузи“, заяви в заключение Радев. Той пожела на отличените здраве, лични успехи и „нови амбициозни цели в името на просперираща България“.

Проф. д-р Лалко Дулевски бе удостоен с орден „За гражданска заслуга“ първа степен за заслугите му за укрепване на Икономическия и социален съвет като демократична институция, а доц. д-р инж. Никола Добрев получи Почетния знак на президента за изключителните му постижения в областта на металургията и управлението на Комбината за цветни метали – Пловдив, за меценатската му дейност в подкрепа на българската култура и изкуство. 

Церемонията се проведе на 10 юли в Гербовата зала на „Дондуков“ 2 и бе открита с химна на Република България. Тя приключи с обща снимка на президента и наградените, придружени от членове на техните семейства и служители.

Във връзка с провелото се шесто издание на Европейски минен бизнес форум, на 6 юни се проведе посещение в „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД Представители на Българската минно-геоложка камара, на минните асоциации на Канада, САЩ, Япония, Швеция и Австрия, Европейската минна асоциация „Евромин“ и представители на австрийския и български бизнес, посетиха рудник „Челопеч“, обогатителната фабрика и СМАРТ центъра в предприятието.

Гостите бяха посрещнати от проф. д-р инж. Илия Гърков, изпълнителен вицепрезидент и главен оперативен директор на „Дънди Прешъс Металс“, инж. Цветомир Велков, вицепрезидент „Технически служби“, инж. Любомир Хайнов, изпълнителен директор на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ и Ани Шопова, ръководител „Връзки с обществеността“.

Визитата започна с инструктаж по безопасност и запознаване с правилата в компанията, представени от Александър Цанов, мениджър „Безопасност и здраве при работа“. След това гостите се отправиха към рудничната сграда, за да се снабдят с лични предпазни средства преди началото на тяхната подземна обиколка в рудник „Челопеч“. След като всички бяха оборудвани с работно облекло, каска, очила, обувки с метално бомбе, лампа и самоспасител, инж. Цветомир Велков разказа повече за дейността на дружеството. Пред гостите той презентира на видео екран целите и ценностите, които всички служители в компанията спазват. Обърна внимание на правилата по безопасност и на всички стриктни мерки, които се следват на територията на Дружеството, научили хората на отговорност и ангажираност. С няколко изречения обобщи работата на рудника и Обогатителната фабрика, за добива на руда и преработката на медно-златен и пиритен концентрат.

Кулминация на посещението беше подземната обиколка на рудника. Гостите се потопиха на 600 м. под повърхността, където се запознаха с модернизацията на рудника. Представителите на минния бизнес у нас и в чужбина успяха да видят електрическите машини, както и зарядната станция. Впечатлени от обстановката в рудник „Челопеч“, наподобяваща малък град под повърхността, те задаваха многобройни въпроси, на които инж. Велков отговаряше подробно и изчерпателно.

Гостите продължиха посещението си, проследявайки пътя на рудата, който ги отведе в Обогатителната фабрика. От там те научиха повече за процеса на смилане и флотация до получаването на крайния продукт – медно-златен и пиритен концентрат.

За финал всички се отправиха към СМАРТ центъра, за да надникнат отблизо и да разгледат всички случващи се процеси в рудника и фабриката. Имаха възможност да видят и работата на операторите, които дистанционно управляваха машините под земята. Всички останаха силно впечатлени от дистанционното управление на част от минната техника.

Гостите благодариха за топлото посрещане, за запознанството с иновативните технологии и споделиха впечатленията си за това как рудник „Челопеч“ е един от най-модерните рудници в света, еталон за всички останали.

5 юни 2024 г. 

София бе домакин на шестото издание на Европейския минен бизнес форум (ЕМБФ 2024), организиран от  Българската минно-геоложка камара в партньорство с Министерство на енергетиката и Европейската асоциация на минните индустрии (ЕВРОМИН). 

За първи път в България водещи европейски и световни експерти, министри, политици и представители на бизнеса обсъдиха стратегиите за развитие на минния сектор в контекста на Законодателния акт за суровини от критично значение на Европейския съюз. 

По отношение на много от суровините от критично значение ЕС разчита почти изцяло на внос и често доставчиците са силно концентрирани в малко на брой трети държави. Тази концентрация излага ЕС на значителни рискове, свързани със сигурността и стойността на доставките. От друга страна, с прехода към енергия от възобновяеми източници и с дигитализацията, през следващите десетилетия се очаква бързо нарастване на търсенето на някои от тези суровини в ЕС. Очакванията са търсенето да се увеличи до 6 пъти през 2030 г. и до 15 пъти през 2050 г. над настоящото потребление. От приоритетно значение за индустрията все повече е нуждата от диверсификация по веригата на доставките на суровини от критична важност, осигуряването на суровинна независимост и повишена конкурентоспособност на Съюза. 

Стъпките в тази посока бяха очертани в рамките на ЕМБФ 2024 и са записани в разпространен Манифест на Европейската минна асоциация Евромин.  Сред основните са: проучване на налични и разкриването на нови находища, както и увеличение на добива в рамките на ЕС от досегашните 3% на поне 10%, идентифициране на стратегически проекти и ускорени процедури на издаване на разрешения за проучване и добив на подземни богатства.

Сред приоритетите пред минерално-суровинната индустрия е постигането на баланс между целите и опазването на околната среда. „Не бива да се допуска прекомерно рестриктивната регулаторна рамка в ЕС да постави европейските добивни компании в неравностойно положение спрямо компаниите от останалите части на света, което би ги направило неконкурентоспособни“, посочи председателят на Българската минно-геоложка камара инж. Драгомир Драганов. По думите му правителствата и държавните институции трябва да осигурят и предвидима инвестиционна среда, необходимата политическа и законодателна сигурност за компаниите, за да имат те увереността да инвестират и развиват минни проекти, нужни за зеления преход.

Приемането на Законовия акт за критични суровини изпраща силен сигнал, но сам по себе си не е достатъчен. Все още липсват жизненоважни елементи, за да се осигури енергийната трансформация и нуждите от суровини за нашето общество, коментира генералният директор на Евромин Ролф Куби. По думите му е необходимо да се осигури съгласуваност, да се работи върху ESG и устойчивостта, да се стремим към съвършенство, инвестиции и отговорен добив, като същевременно насърчаваме и вторичното извличане насуровини. 

Д-р Мартин Лендж от Главна дирекция „Енергоинтензивна индустрия“ на Европейската комисия заяви, че добивният  бизнес ще внедрява стандартите за екологична, социална и управленска политика. Той акцентира върху важността на европейския добив на критични суровини, за да се намали зависимостта от китайския внос, която се отразява върху устойчивостта във веригата на стойността на европейските компании. 

За необходимостта от това да има европейски комисар, който да се съсредоточи върху достъпа до суровиниговори главният изпълнителен директор на Шведската индустриална асоциация Svemin и член на Изпълнителния комитет на ЕВРОМИН Мария Сунер. По думите на Сунер освен изработването на ново законодателство, трябва да се прегледа и подобри съществуващото, за да няма противоречия, които да създават проблеми пред добива на суровини.

Провеждането на  Европейския минен бизнес форум отново подчертава водещата роля на минния бранш у нас и в Европа, посочи заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов. Той акцентира върху важността на устойчивите вериги на стойност, особено в контекста на стратегическата рамка на критичните суровини, и призова за продължаване на открития диалог между правителствата, науката и бизнеса. Според него, подобен подход ще създаде подходящ инвестиционен климат, който ще задържи съществуващите инвеститори и ще привлече нови.

От особена важност е фактът, че на европейско ниво се поставя въпросът за индустриалната политика, която да е ориентирана към бъдещето и да декарбонизира индустрията с чисти технологии по конкурентен начин, каза зам.-министърът на икономиката Николай Павлов, който също взе участие във форума. По думите му законодателният акт за промишленост с нулеви емисии и законодателният акт за суровините от критично значение, са стълбовете в новия подход на европейската индустриална политика. 

От бранша очакват въпросите, предмет на дискусия по време на ЕМБФ 2024‘, да станат част от дневния ред не само на представителите на минерално-суровиннатаиндустрия, но и на всички институции, отговорни за развитието на отрасъла.

За Европейския минен бизнес форум 

Европейският минен бизнес форум е събитие, което се провежда на всеки две години по инициатива на Българската минно-геоложка камара от 2010 г., и е част от ключовите прояви в календара на европейската минна общност. Организира се в партньорство с Министерство на енергетиката и Европейската асоциация на минните индустрии (ЕВРОМИН). 

Форумът е най-значимата инициатива за бранша в България, като целта е да се покаже ключовата роля, значение и място на добивния отрасъл за икономиката на Европа.

На 18-ти и 19-ти април 2024 г, в гр. Кюстендил БМГК проведе  Кръгла маса на тема „Организация на дейности по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в минерално-суровинния отрасъл“. В събитието взеха участие изпълнителният директор на БМГК доц. д-р инж. Иван Митев и членове на постоянните комисии по „БЗР“ и „Право“ към камарата.

Гости и лектори на форума бяха Пенка Митрева – началник отдел „Рискови производства и дейности“, главна дирекция „Инспектиране на труда“ към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,  Миглена Гергинова, директор на Дирекция „Инспекция по труда – Кюстендил“ към ИА „ГИТ“, инж. Виолета Добрева – директор на Фонд „Условия на труд” към Министерство на труда и социалната политика и Пламен Младенов от същото ведомство.

В рамките на два панела бяха обсъдени следните теми: осъществяване на ефективно взаимодействие между ИА „ГИТ“ с техните подразделения и работодателите от минния бранш; осигуряване на здравословните и безопасни условия на труд и спазване на трудовото законодателство при добива на полезни изкопаеми; Национална рамка за действие при аварии в предприятия с висок рисков потенциал; финансиране на проекти за подобряване на условията на труд и разработване на нормативни актове свързани със здравето и безопасността при работа.

В своята презентация Пенка Митрева, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ представи обобщени резултати от извършени от инспекторите по труда проверки във връзка с периодичен контрол.

В последвалите активни дискусии участниците споделиха своя опит и експертиза и набелязаха инициативи, които биха ускори-ли осъвременяването и усъвършенстването на нормативните изисквания. Всички се обединиха около идеята, че е необходимо създаване на култура на превенция чрез: качествени инструктажи и обучения; активни комите-ти и групи по условия на труд и стимули за работниците. Това би довело до създаване на среда на нетърпимост към неспазване на безопасните и здравословни условия на труд и съответно до нулев травматизъм.

Инж. Виолета Добрева представи дейността на Фонд „Условия на труд“ и възможностите за финансиране на проекти за подобряване условията на труд в предприятията, свързани с: реконструкция и/или модернизация на съществуващи работни помещения; модернизиране и/или обезопасяване на съществуващо работно оборудване; изграждане, реконструкция и/или модернизация на системи и инсталации за подобряване и поддържане на работната среда; подобряване на санитарно-битовите условия и други.

На 19 март 2024 г. БМГК взе участие на проведената в Европейския парламент  конференция на тема „Енергийната сигурност – основа за развитие на европейската индустрия. Ролята на България“. Тя беше организирана по инициатива на евродепутата Цветелина Пенкова. Събитието събра водещи европейски политици, индустриални лидери и експерти, които обсъдиха бъдещето на енергийната сигурност в контекста на индустриалния преход към въглеродно неутрална икономика.

Сред ключовите участниците в конференцията бяха Цветелина Пенкова, член на Европейския парламент, Паоло Джентилони (TBC), еврокомисар по икономика, Тине Ван дер Стратен (TBC), министър на енергетиката на Белгия, Водещи представители на българския и европейския бизнес и индустрия.

Изпълнителният директор на БМГК представи презентация относно критичните суровини на ЕС и ролята на България в добива им за нуждите на европейската индустрия и целите на ЕС за зелен преход.

Основни акценти от конференцията:

Развитие на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и индустрия с нулеви нетни емисии.

Експерти и представители на бизнеса подчертаха значението на ВЕИ за енергийната независимост на Европа. Обсъдени бяха инвестиционните предизвикателства и възможностите за ускорена декарбонизация на индустрията.

Ядрената енергия като стратегически ресурс за Европа

Лидери от сектора представиха перспективите за разширяване на ядрената енергетика, включително нуждата от производство на компоненти в Европа и обучение на висококвалифицирани кадри. Участниците подчертаха, че ядрената енергия ще продължи да играе ключова роля в прехода към чиста енергия.

Свързаност на енергийните мрежи и стратегически суровини

Обсъдени бяха възможностите за по-добра свързаност на енергийните системи в ЕС, както и ролята на България в осигуряването на критични суровини за индустрията. Участниците подчертаха необходимостта от по-активна европейска политика за диверсификация на доставките и устойчиво използване на ресурсите.

“Енергийната сигурност е в основата на икономическата стабилност на ЕС. България има потенциала да бъде важен фактор в енергийния преход, както чрез развитието на ВЕИ, така и чрез ключовата си роля в ядрената индустрия и стратегическите ресурси.” заяви Цветелина Пенкова по време на конференцията.

Събитието завърши с пресбрифинг, на който участниците обобщиха основните изводи и следващите стъпки за реализиране на обсъдените политики.

Управителният съвет на Българска минно-геоложка камара, на основание чл. 26 от ЗЮЛНЦ, свиква Общо събрание на членовете на Сдружението на 16 април 2024 г. (вторник) от 11:00 ч. в Бизнес център NV Tower (бул. „Доктор Г. М. Димитров“ № 59, ет. 2), при следния дневен ред:

1. Отчет на Управителния съвет на БМГК за дейността на БМГК и изпълнение на Насоките за 2023 г.
2. Доклад на Контролния съвет на БМГК за изпълнението на бюджета и състоянието на счетоводната отчетност за 2023 г.
3. Приемане на Насоки за дейността на БМГК през 2024 г.
4. Приемане на Бюджет за 2024 г.
5. Приемане на промени в Устава на БМГК
6. Разни.

Материалите по всички точки от дневния ред ще бъдат на разположение за членовете на Сдружението за запознаване в офиса на БМГК от 15 март 2024 г. (в рамките на работния ден).

Членовете на БМГК се канят да участват лично в Общото събрание, а при невъзможност, техни упълномощени представители при представяне на изрично писмено пълномощно на основание чл. 30, ал. 3 от Устава на Сдружението.

При липса на кворум, на основание чл. 27 от ЗЮЛНЦ и чл. 29, ал. 2 от Устава на Сдружението, събранието ще се проведе същия ден от 12:00 ч. на същото място и при същия дневен ред.

Досегашният старши вицепрезидент „Оперативни дейности“ в Европа поема още по-големи отговорности в минната компания

Висшето ръководство на канадската компания „Дънди Прешъс Металс“ оповести късно снощи повишението на проф. д-р инж. Илия Гърков в позиция Изпълнителен вицепрезидент и Главен оперативен директор.

„Илия е доказал забележителното си умение да постига убедителни резултати, да преобразява минни обекти в предприятия от световна класа и да развива стабилни връзки със заинтересованите страни. Опитът и техническите му познания, в допълнение с лидерските му качества, ще подхранят организацията ни по пътя към развитие и органичен растеж. ” – отбеляза Дейвид Рей, президент и главен изпълнителен директор на „Дънди Прешъс Металс“.

В новата си роля Илия ще отговаря за производствените предприятия и проектите на „Дънди Прешъс Металс“, за спомагателните технически и функционални области, и ще продължи да ръководи стратегията за проучвателни дейности.

Богатият опит и познания на Илия, придобити в продължение на повече от 30 години стаж в минната индустрия, са ключови за тази роля. инж. Илия Гърков се ползва с изключителна репутация в компанията като важен участник в трансформирането на рудник „Челопеч“ в минно предприятие от световна величина, успешното въвеждане в експлоатация и достигане на производствения капацитет на рудник „Ада Тепе“, развитието на стабилни взаимоотношения със заинтересованите страни. С работата си през последните години той оказва решаващо въздействие върху напредъка на проучвателните дейности в България и Сърбия.

По професия Илия е минен инженер, с докторска степен от Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски”, София. Завършил е Програмата за висши ръководни кадри на London Business School.

Награда за постигнати най-високи годишни резултати в минерално-суровинната индустрия през 2022 г.:

„Мини-Марица изток“ ЕАД с изпълнителен директор инж. Илза Чинкова за постигнат ръст на добива на руда през 2022 г. спрямо 2021 г. 27%.

Награда за иновации:

„Елаците-Мед“ АД с изпълнителен директор инж. Драгомир Драганов за Внедряване на БЛС WingtraOne Gen II за извършване на въздушна фотограметрия в Рудодобивен комплекс „Елаците”.

Награда за безопасност и здраве – за постигнат нулев трудов травматизъм през 2022 г., удостоверено с документ от Националния осигурителен институт:

„Каолин“ ЕАД с изпълнителен директор Димитър Ангелов.

„Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД с изпълнителен директор проф. д-р инж. Илия Гърков

„Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД с изпълнителен директор проф. д-р инж. Илия Гърков

Награда грижа за природата – за липса на нарушения и санкции във връзка със спазване на екологичните норми през 2022 г., удостоверено с документ, от РИОСВ:

„Асарел-Медет“ АД с изпълнителен директор инж. Николай Пелтеков

„Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД с изпълнителен директор проф. д-р инж. Илия Гърков

 „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД с изпълнителен директор проф. д-р инж. Илия Гърков

Награда за социално-отговорна кампания на дружество от минерално-суровинния бранш:

„Геотехмин“ ООД с управител проф. дтн инж. Цоло Вутов за инициатива „Отношения с местната социална среда и благотворителност въобще“

Награди за принос към българската минерално-суровинна индустрия – за годишнини на активни членове на БМГК:

70 години „Минстрой Холдинг“ АД

70 години „Мини Марица-изток“ ЕАД 

100 години „Каолин“ ЕАД

70 години Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“

Персонални награди за принос към минерално-суровинната индустрия (юбилеи на ръководители на дългогодишни и активни членове на БМГК и на членове на постоянни комисии на БМГК за дългогодишно и активно участие в организационния живот на Камарата):

проф. дтн инж. Николай Вълканов (почетен председател на БМГК)

проф. д-р инж Любен Тотев (почетен член на БМГК)

д-р инж. Никола Вардев (БН Консулт Инженеринг ООД) – 70 г.

Ружа Бодурова (Родопи Еко Проджектс ЕООД) – 60 г.

Ирена Цакова (Дънди Прешъс Металс ЕАД) – 60 г.

Симеон Горянов (Калцит ЕООД) – 60 г.

Иво Маринов (Експлозивпрогрес – ГТМ ЕООД)– 50 г.

инж. Иван Андреев (Асарел-Медет АД) – 50 г.

Награда за най-добър студент на МГУ „Св. Иван Рилски“:

Анна Пенчева – специалност Геология и проучване на минерални и енергийни ресурси, ІІ-ри курссреден успех 6,00; Награда от „Минстрой Холдинг“ АД

Елеонора Бачийска – специалност Обогатяване и рециклиране на суровини, ІІІ-ти курс, среден успех 5,16. Награда от Фондация „Лъчезар Цоцорков“

Николай Ангелов – специалност Комплексна механизация и компютърно проектиране в машиностроенето, ІІІ-ти курс, среден успех 5,60. Награда от БМГК.

Награда за журналист за обективно и последователно отразяване на бранша:

Пламен Енев (БГ Глобал – електронна медия)  – номинация на ДПМ Челопеч ЕАД

Йовка Николова (Старозагорски новини)– номинация на Мини Марица-изток ЕАД

Днес, на 18 август, минната общност в България отбеляза своя професионален празник – Деня на миньора. Официалното честване се състоя в София Балкан Палас, където по традиция се събраха стотици представители на индустрията.

Специални гости на честването бяха министърът на енергетиката Румен Радев, директорът на Дирекция „Икономическа и социална политика“ в Министерски съвет Мариета Немска, председателят на Национален статистически институт доц. д-р Атанас Атанасов, директорът на Българска агенция за инвестиции  Христо Етрополски, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите Стоян Тошев, заместник-министри на енергетиката, икономиката и индустрията, на труда и социалната политика, на образованието и науката, както и много други представители на държавни институции, свързани с добивния отрасъл и  кметове на минни региони.

В тържественото честване на празника взеха участие и представители на работодателски и браншови организации, сред които проф. дтн. инж. Николай Вълканов – заместник-председател на КРИБ и почетен председател на БМГК, както и д-р инж. Иван Вутов – заместник-председател на КРИБ, заместник-председателя на Българска стопанска камара Станислав Попдончев и заместник-председателя на Българска търговско-промишлена палата Красимир Дачев. По традиция празника уважиха представители на националните синдикални организации КНСБ и КТ „Подкрепа“, научни институции и организации, компании от бранша, ветерани и студенти.

„Един от основните фактори за развитие на съвременното общество е минерално-суровинната индустрия. Тя има безспорно стратегическо значение за икономиката на България“ – каза в своите приветствени думи министърът на енергетиката г-н Румен Радев като изтъкна ключовата роля на човешкия ресурс в сектора. Той обърна внимание и на предизвикателствата, свързани с енергийната трансформация в Европа и ролята на добивния сектор в нея.

Председателят на БМГК инж Драгомир Драганов откри тържественото събрание по случай честването и поздрави всички работещи в бранша. „Добивният отрасъл осигурява суровини за всички дялове на индустрията. Неговото значение нараства в условията на зеления преход и усилията на Европа за постигане енергийна независимост и климатична неутралност, за производството на батерии, за ВЕИ, за всички елементи на електроенергийните системи, за електролизери и др. В тази ситуация България разполага с голям потенциал, заемайки едно от челните места по добив на стратегически суровини“ – каза той по време на откриването.

В своя обзорен доклад председателят на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия доц. д-р инж. Кремена Деделянова обобщи състоянието на бранша през 2022 година, както и по-значимите проекти и постижения в индустрията.

По време на честването БМГК отличи най-добрите добивни компании за 2023 г. в категориите: най-добри резултати, грижа за природата, безопасност и здраве, иновации и корпоративна социална отговорност. Бяха връчени и персонални награди за принос към минерално-суровинната индустрия, награда за журналист и най-добър студент на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“.

За събитието

Българската минно-геоложка камара отбелязва с Национално честване Деня на миньора от 1996 г. насам. Организатори на честването са още Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия, синдикална миньорска федерация „Подкрепа“ и Федерация на независимите синдикати на миньорите към КНСБ.

Спонсори на събитието тази година са „Асарел-Медет“ АД, „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, „Елаците-Мед“ АД, „Минстрой Холдинг“ АД, „Тотал България“ ЕООД и „Евросълюшънс“ ЕООД.

За Деня на миньора

Денят на Св. Иван Рилски – професионален празник на миньорите, геолозите и работниците от минерално-суровинната индустрия. Преди повече от 100 години, по предложение на пернишките миньори, цар Фердинанд издава указ, с който определя 18 август – Деня на успението на Св. Иван Рилски, за ден за честване на професията на миньора. Празникът е възстановен през 1994 г. с постановление на Министерския съвет.

Свети Иван Рилски не случайно е избран за патрон на миньорите. В житието му е описано, че подслон му дават семейство рудари и го спасяват от разбойници. Този светец притежава характерните черти на професията на миньора: твърдост, воля, състрадание и човеколюбие.