1. Награда за постигнати най–високи годишни резултати в минерално–суровинната индустрия през 2025 година

• „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД за постигнат ръст на добива с 21 процента през 2025 г. спрямо 2024 г.

2. Награда за иновации

• „Елаците Мед“ АД за проект „Изграждане и пускане в експлоатация на модулна пречиствателна станция за руднични води (EnviroChemie Envimodule)“

3. Награда за безопасност и здраве – за постигнат нулев трудов травматизъм през 2025 година

• „ДПМ Челопеч“ ЕАД

• „ДПМ Крумовград“ ЕАД

4. Награда „Грижа за природата“

• „Асарел-Медет“ АД

• „ДПМ Челопеч“ ЕАД

• „ДПМ Крумовград“ ЕАД

5. Награда за социално–отговорна кампания

• „Асарел-Медет“ АД за проекта „Възстановяване на Алеята на свободата по случай 150-годишнината от Априлското въстание“

6. Награда за принос към развитието на международното и институционално сътрудничество

• д-р Роман Щифтнер – генерален директор на EUMICON, вицепрезидент на Euromines и управляващ директор на Австрийската федерация на производителите на цветни метали и на Австрийската асоциация за минно дело и стоманодобив

7. Награда за принос към българската минерално–суровинна индустрия

• „ЕнвироХеми България“ ЕООД по случай 50 години от създаването на компанията

8. Персонални награди за принос към минерално–суровинната индустрия.

Юбилеи на ръководители на дългогодишни и активни членове на БМГК

• проф. д-р инж. Ивайло Копрев – ректор на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, по повод 50-годишния му юбилей;

• Ченко Геров – изпълнителен директор на „Брезник Минералс“ АД, по повод 50-годишния му юбилей.

• Димитър Цоцорков – председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ АД, по повод 50-годишния му  юбилей

9. Награда за принос към развитието на институционалното сътрудничество

• Станислав Станков – директор на Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ Министерство на енергетиката – по повод 50-годишния му  юбилей 

10. Награда за журналист

• Стефан Борисов, БТВ Медия Груп

11. Награда за най–добър студент на Минно–геоложкия университет „Св. Иван Рилски“

• Любомир Цветков, специалност „Компютърни технологии в инженерната дейност“, който получава награда от Фондация „Асарел“. 

• Галимира Стоянова, специалност „Маркшайдерство и геодезия“, с награда от „Минстрой Холдинг“ АД. 

• Антонио Черчеланов, специалност „Индустриален мениджмънт“, с награда от Българската минно-геоложка камара.

12. Награди на Научно–техническия съюз по минно дело, геология и металургия

Заслужил миньор на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия:

      • инж. Николай Пелтеков

      • инж. Иван Табов

Почетен член на Съюза: 

• проф. д-р Георги Михайлов

• проф. д-р Кръстьо Дерменджиев

• проф. дгн Румяна Вацева

• доц. д-р Стефан Бояджиев

На 18 август минната общност в България отбеляза професионалния празник – Деня на миньора. Празникът започна с водосвет за здраве в църквата „Св. Неделя“. Официалното честване се състоя в „София Хотел Балкан“, където по традиция се събраха стотици представители на индустрията. Организатори на събитието са Българската минно-геоложка камара, Научно-техническият съюз по минно дело, геология и металургия, Федерацията на независимите синдикати на миньорите – КНСБ и Синдикалната миньорска федерация „Подкрепа“.

Официални гости бяха министърът на енергетиката Ива Петрова,  зам.-министрите на икономиката, инвестициите и индустрията, на образованието, на енергетиката и на труда и социалната политика – Михаела Карадимова, проф. Сеня Терзиева-Желязкова, д-р Любомира Ганчева и Данаил Русев. Събитието бе уважено и от почетния председател на НТС по „Минно дело, геология и металургия“ проф. дтн инж. Цоло Вутов, както и представители на Българската академия на науките, Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, Химико-технологичния и металургичен университет, Университета по архитектура, строителство и геодезия, Университета за национално и световно стопанство. Присъстваха и национално представителни работодателски организации и синдикати, областни управители, кметове, академичната и научната общност.

Тази година празникът е специален и за Българската минно-геоложка камара, която отбелязва 35 години от своето създаване. За този период Камарата се утвърди като национално представителна организация на минерално-суровинната индустрия и последователно работи за развитието на сектора, за предвидима среда за инвестиции и за отстояване на неговото стратегическо значение за страната.

Председателят на БМГК инж. Драгомир Драганов представи годишния доклад за състоянието на минерално-суровинната индустрия. Данните за 2025 г. показват, че секторът запазва стабилни позиции. В България са добити 116 млн. тона подземни богатства, а стойността на произведената продукция достига 2,2 млрд. евро, което е с 8% повече спрямо предходната година. В сектора работят 17 451 души, а произведената продукция на един зает достига 126 хил. евро – с 14% повече спрямо предходната година. Приносът към публичните финанси под формата на концесионни възнаграждения, корпоративен данък и осигурителни вноски надхвърля 320 млн. евро. Предприятията генерират и над 2 млрд. евро годишно финан за българската икономика чрез възнаграждения, доставки, услуги и инвестиции.

Добрите финансови показатели обаче не трябва да прикриват тенденциите зад тях. Общият добив остава практически без промяна, а част от ръста в стойността на продукцията се дължи на благоприятните международни цени. Същевременно зависимостта от внос продължава да расте. През 2025 г. България е внесла минерални суровини на стойност 10,4 млрд. евро – с 11% повече за година и с 200% повече спрямо преди десетилетие.

Според БМГК страната трябва да определи собствен списък на стратегическите суровини, да ускори геоложките проучвания и да създаде предвидими условия за нови инвестиции. Това е особено важно в момент, когато Европа поставя достъпа до критични и стратегически суровини сред въпросите, пряко свързани с конкурентоспособността, технологичното развитие и сигурността.

„Устойчивото развитие на сектора не може да се гради единствено върху благоприятната пазарна конюнктура. То изисква разширяване на ресурсната база, нови инвестиции и по-висока добавена стойност от собствените ни природни ресурси. България има всички предпоставки да бъде част от този процес. Разполагаме с ресурси, с традиции и с компании, които имат знанията и опита да реализират подобни инвестиции. Въпросът е дали ще създадем условия това да се случи тук, в България“, заяви инж. Драгомир Драганов. Той подчерта, че минната индустрия винаги е мислила в перспектива. „Решенията, които вземаме днес, са насочени към потребностите на обществото след десетилетия.“, каза председателят на БМГК.

Министърът на енергетиката Ива Петрова заяви, че държавата ще работи за по-добро проучване и оценка на минералния потенциал на България. Сред конкретните задачи тя посочи разработването на програма за стратегически и критични суровини, включително редкоземни метали.  „Светът се променя, а с него и стойността на ресурса, с който разполагаме. Все по-важно става да знаем реалния потенциал и как можем да го използваме разумно, така че ресурсите да носят стойност за икономиката на страната“, заяви министър Петрова. „Затова насърчаваме проучванията за нови находища и възможностите за съпътстващ добив на продукти с висока добавена стойност“, подчерта министърът на енергетиката. Тя съобщи още, че Министерството на енергетиката работи по дигитализацията на Националния геоложки фонд. До края на 2029 г. се предвижда да бъдат обработени над 15 000 геоложки доклада. Работи се и по създаването на информационна система за управление на концесионната дейност.

Почетният председател на БМГК проф. дтн инж. Николай Вълканов насочи вниманието към конкретни възможности за развитие на ресурсната база. Той посочи урана, волфрама и мангана като стратегически суровини, за които България има потенциал, и съобщи, че Камарата е подготвила предложения, които ще бъдат представени на правителството и Министерството на енергетиката. „Ако говорим за стратегически суровини – имаме ги, но сами си пречим да ги развиваме“, заяви проф. Вълканов. По думите му подготовката на нови проекти не може да бъде отлагана, тъй като хоризонтът пред част от действащите находища е ограничен. Той обърна внимание и на активната политика на други държави за осигуряване на достъп до суровини.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров постави развитието на минерално-суровинния сектор в контекста на бъдещата индустриална политика на страната. Той посочи, че подготвяната нова индустриална стратегия, заедно с енергийната и отбранителната стратегия, трябва да очертае развитието на българската икономика през следващите 20 години. „Убедени сме, че трябва да начертаем ясния път на страната през следващите 20 години – как ще се развива икономиката на България и кои ще бъдат нейните двигатели на растежа“, заяви Димитров. Той изрази и подкрепа за възстановяване на единното управление на минерално-суровинния сектор в рамките на едно министерство, вместо сегашното разпределение на отговорностите между три ведомства.

Конфедералният секретар на КТ „Подкрепа“ инж. Александър Загоров постави акцент върху конкурентоспособността и необходимостта Европа да разполага със стабилна собствена суровинна база. Той изрази подкрепа и за възстановяването на уранодобива в България, като посочи натрупаните в страната знания и опит в тази област. „За урана – силно подадена ръка, защото все още имаме спомен и опит, когато в тази държава уранодобивът съществуваше. Ако можем да го развием, какво по-хубаво, защото предизвикателството за електроенергия стои на дневен ред“, заяви Загоров.

По традиция по време на честването бяха отличени компании и специалисти от минерално-суровинната индустрия за постигнати резултати и принос към развитието на сектора.

В Деня на миньора Българската минно-геоложка камара изрази признателност към миньорите, геолозите, инженерите, технолозите и всички специалисти, които със своя труд, знания и професионализъм допринасят за развитието на българската минерално-суровинна индустрия.

Награди на БМГК по случай Деня на миньора.

В качеството си на национално представителна браншова организация на българската минерално-суровинна индустрия, Българската минно-геоложка камара изразява своята принципна позиция по повод внесения проект за решение, с който се предлага Народното събрание да възложи на Министерския съвет да предприеме действия по предоговаряне на действащи концесионни договори за добив на подземни богатства.

Считаме, че подобна инициатива засяга основни принципи на правовата държава – правната сигурност, защитата на оправданите правни очаквания, стабилността на договорните отношения и предвидимостта на инвестиционната среда. Тези принципи са гарантирани от българското законодателство и правото на Европейския съюз и представляват необходима предпоставка за привличането и запазването на стратегически инвестиции.

Дружествата – членове на Българската минно-геоложка камара, които представляват значителна част от законно опериращия миннодобивен сектор в Република България, осъществяват своята дейност при стриктно спазване на действащото национално законодателство, приложимите подзаконови нормативни актове, договорните си задължения и установените контролни механизми от страна на компетентните държавни органи. Тези дружества осигуряват справедливо и законосъобразно заплащане към държавата за правото на добив на подземни богатства. Заплащат достойно и труда на хилядите заети в бранша.

Внушенията за непрозрачност, занижен контрол и несправедливо възнаграждение към държавата не съответстват на реалната правна и икономическа рамка, в която функционира секторът. Дейността на миннодобивните дружества в Република България се осъществява при стриктно спазване на законите на Република България, при регулаторен надзор от страна на компетентните държавни органи и при изпълнение на конкретни финансови, екологични и инвестиционни задължения.

Важно е да бъде отчетен и фактът, че над 50% от средствата, които постъпват в държавния бюджет под формата на концесионни възнаграждения, се заплащат именно от компаниите, към които реферира предложението. Предприятията – концесионери на находища на цветни метали, са сред най-коректните и най-големи данъкоплатци в Република България. През последната година приходите от концесионни възнаграждения се удвоиха в резултат на въведената еднократна допълнителна вноска, с което преките плащания на предприятията към държавата под формата на концесионни възнаграждения, корпоративен данък и осигурителни вноски надхвърлиха 320 млн. евро. Към това следва да се добави и финансов поток за над 2 млрд. евро, които предприятията ежегодно генерират за българската икономика чрез възнаграждения, доставки, услуги, инвестиции. Това само по себе си е ясен знак за мащаба на приноса на тези предприятия към публичните финанси и към икономическата стабилност на страната.

Следва също така да се отчете, че минният бизнес, в името на диалога, предвидимостта и правната сигурност в дългосрочен план, каквото е действието на концесионните договори, подходи конструктивно и отговорно за обсъждане на предложените от правителството промени в наредбата за изчисляване на концесионните такси. Браншовата организация на компаниите от сектора  демонстрира готовност за сътрудничество с институциите и за участие в процеси, насочени към устойчиво регулиране на добивната индустрия. Действащата методика за определяне на концесионните възнаграждения е прогресивна и пряко обвързана с финансовите резултати на дружествата, което гарантира, че при по-добри пазарни условия и по-висока рентабилност автоматично нарастват и приходите в държавата. Заложените в методиката размери на концесионните плащания са изцяло в съответствие с нивата  на концесионните плащания, установени в други държави-членки на Европейския съюз, със сходни минно-геоложки условия.

Считаме също, че отправеното предложение Народното събрание да възложи на Министерския съвет предоговаряне на конкретни действащи договори поставя въпроси относно съответствието му с конституционния принцип на разделение на властите. Управлението на концесионните правоотношения, включително тяхното изменение, се осъществява при условията и по реда, определени в закона, от компетентните органи на изпълнителната власт. Народното събрание има законодателни правомощия, но не следва чрез свои решения да се намесва в упражняването на индивидуални изпълнителни функции, възложени на Министерския съвет.

Приемаме с тревога политическите послания на политици и политически партии, които внушават, че държавата не получава адекватно възнаграждение за правото да се добиват природни богатства. Подобни твърдения създават изкривена представа в обществото, подкопават доверието в един стратегически за страната отрасъл и омаловажават усилията както на предприятията, така и на хилядите работещи в сектора. Индустрията не следва да бъде използвана като инструмент за краткосрочни политически послания и предизборна реторика.

Минерално-суровинната индустрия е сред секторите, които създават значима икономическа стойност, осигуряват сигурна заетост в редица региони, поддържат местни икономики и формират съществени приходи за държавния бюджет.

В същото време бизнесът изпитва сериозни затруднения, свързани с липсата на предвидимост, с прекомерното административно забавяне в придвижването на стратегически проекти, които биха могли да генерират нови работни места и икономически стимули, както и с последиците от постоянни политически внушения и заблуди, които насаждат обществено недоверие към индустрията.

Тези внушения имат и още един дългосрочно неблагоприятен ефект – те водят до подценяване на значението на труда на миньорите, инженерите, геолозите и всички специалисти, ангажирани в сектора, както и до нежелание у младите хора да избират тези професионални направления за свое образование и кариера. Това е особено тревожно в контекста на необходимостта от кадрова устойчивост в стратегически индустрии за националната икономика.

Българската минно-геоложка камара призовава всички институции при разглеждането на подобни инициативи да подхождат с необходимата отговорност, институционален баланс и уважение към фактите. Убедени сме, че устойчивата държавна политика по отношение на подземните богатства следва да се основава на законност, предвидимост, диалог с легитимно представените браншови организации и обективна оценка на икономическия принос на сектора, а не на политически внушения, които противопоставят обществото на стратегически индустрии.

DPM Metals България и Българската минно-геоложка камара бяха домакини на съвместна среща на Комисията по връзки с обществеността и имидж към БМГК и Комитета по комуникации към Euromines. Събитието събра комуникационни експерти от европейски браншови организации и водещи минни компании.

Срещата даде възможност за обмен на добри практики, представяне на успешни комуникационни кампании и обсъждане на общите предизвикателства пред сектора, свързани с общественото разбиране за ролята на минералните суровини, отговорния добив и значението на индустрията за зеления и дигиталния преход на Европа.

В рамките на съвместното заседание изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара доц. д-р инж. Иван Митев представи дейността на Камарата и нейните членове. Той разказа за ролята на БМГК като организация, която представлява и обединява компаниите от минерално-суровинния сектор в България, и работи за развитието на индустрията.

В представянето си доц. Митев акцентира върху значението на компаниите – членове на БМГК за икономическото развитие на страната и регионите, в които оперират. Той подчерта, че освен значимия си принос към икономиката, предприятията в сектора са най-големите работодатели в редица общини и инвестират последователно в безопасност, нови технологии, опазване на околната среда и развитието на местните общности.

Като пример за модерен и отговорен добив сред големите компании бяха споменати DPM Metals България, Асарел Медет АД, Геотехмин ООД и Елаците Мед АД.

ДПМ Крумовград представи етапа на развитие на рудник „Ада тепе“. Приключването на дейността и навлизането в етап на закриване и рекултивация на минния обект ще бъде новост за индустрията. 

Изпълнителният директор на дружеството, Ирена Цакова, разказа как „Ада тепе“ създаде модел за устойчив рудодобив с уважение към хората и отговорност към тяхното развитие и дългосрочна реализация. Тя открои прилагането на интегриран метод за съхранение на минни отпадъци като много добра практика за развитие на рудодобив в Натура 2000 зона и защитени местообитания на костенурки. Очерта възможностите за подпомагане на предприемаческата среда като даде за пример създадения фонд за подкрепа на микро, малък и среден бизнес, създал в Крумовград допълнително 173 работни места.

Като предизвикателство пред бранша в страната Ирена Цакова повдигна темата за проучвателните дейности като елемент от веригата на стойност на минната индустрия и трудностите, пред които са изправени компаниите. Тази важна дейност, търсенето и проучването на полезни изкопаеми,  не е включена в обхвата на Закона за критичните суровини, и за да подкрепят адекватното изпълнение на европейското законодателство компаниите в сектора имат нужда от подкрепа на национално и общоевропейско ниво.  

Дейността на Група ГЕОТЕХМИН и развитието на Елаците-Мед АД бяха представени от Даниела Теофанова, директор дирекция „Връзки с обществеността“ на Геотехмин. Акцент беше поставен върху последователната технологична и дигитална трансформация на компанията, която внедрява иновативни решения за повишаване на производителността, енергийната ефективност и устойчивостта на производството. Представени бяха инвестициите в електрификация на минното оборудване, автоматизирани системи за управление на минните дейности, дигитализация на производствените процеси и модерни технологии за опазване на околната среда, които водят до по-висока оперативна ефективност, намаляване на енергийната интензивност и ограничаване на въглеродния отпечатък. Беше отбелязано, че тези инвестиции са част от цялостната стратегия на компанията за устойчиво развитие, включваща модерно енергийно управление, подготовка за ESG и CSRD отчитане, както и дългосрочна грижа за регионите и местните общности, в които Група ГЕОТЕХМИН развива своята дейност.

От Шведската минна асоциация Ема Хердмарк, директор „Комуникации“ в SveMin, представи националната кампания за популяризиране на минното дело „Ти си повече рудник, отколкото мислиш“. Кампанията се развива вече няколко години и залага на по-доброто разбиране за необходимостта от суровини в ежедневието на всеки човек чрез факти, интересни данни и достъпна комуникация за ролята на минералите в съвременния живот.

Участниците в срещата се обединиха около необходимостта комуникацията на минната индустрия да бъде още по-активна, последователна и основана на факти. Общото мнение беше, че европейският сектор трябва да продължи да работи съвместно за повишаване на общественото разбиране за значението на отговорния добив на суровини както в държавите членки на Euromines, така и на европейско ниво.

Срещата в България потвърди ролята на БМГК като активен участник в европейския диалог за бъдещето на минерално-суровинната индустрия и подчерта значението на професионалната комуникация за изграждането на доверие към сектора.

*********************

В рамките на програмата участниците посетиха и рудник „Челопеч“, където се запознаха с технологичните новости в производството на медно-златен концентрат по подземен способ. Представители на SveMin, Euromines, Eldorado Gold, RHI Magnesita и Caterpillar имаха възможност да разгледат рудника, обогатителната фабрика, хвостохранилището и технологичния SMART център.

Обиколката съвпадна с визитата на представители на българската минна индустрия, участници в конференцията „Екологични аспекти в минерално-суровинния отрасъл на България“, организирана от Научно-техническите съюзи по минно дело, геология и металургия. Екипът на рудник „Челопеч“ представи пред гостите дългогодишния процес на модернизация и технологично развитие на предприятието.

Представители на компании и организации членове на Българската минно-геоложка камара взеха активно участие в шестото издание на Green Transition Forum – едно от най-значимите събития в региона, посветени на зелената трансформация, индустриалната конкурентоспособност и устойчивото развитие.

В рамките на различни панели и дискусии представители на българската минерално-суровинна индустрия поставиха акцент върху ролята на критичните суровини, инвестициите в иновации, технологичната трансформация, развитието на човешкия капитал и необходимостта от предвидима регулаторна среда за реализацията на стратегически проекти.

В дискусията RESOurcEU, организирана в партньорство с Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ една от основните теми беше необходимостта ЕС да използва по-ефективно собствените си ресурси.

Доминик Хамерс, изпълнителен директор на „Геотехмин“ ООД и член на Надзорния съвет на „Елаците-Мед“ АД, подчерта, че България разполага с едно от най-важните конкурентни предимства за бъдещото развитие на Европа – собствен ресурсен потенциал и модерна минна индустрия, която успешно прилага добри практики в областта на устойчивото развитие, иновациите, кръговата икономика и партньорството с местните общности.

„Много хора са впечатлени от устойчивостта, от иновациите и от диалога на българските минни компании с всички заинтересовани страни. Българската минна индустрия е на високо ниво. Но държавата да застане зад този отрасъл“, заяви той.

По думите му ЕС правилно е определил медта като стратегически метал за зеления и дигиталния преход. Наред с насърчаването на нови проучвания и инвестиции обаче трябва да бъде подкрепено и съществуващото производство.

„Най-бързо можем да осигурим необходимата мед чрез рудниците и производствата, които произвеждат днес, утре и вдругиден. Затова е изключително важно съществуващите мини да бъдат подкрепяни от държавата и в рамките на Закона за критичните суровини.“

Хамерс коментира и административните предизвикателства пред инвестициите.

„Инвеститорът в България поема геоложкия, технологичния, пазарния и финансовия риск. Единственият риск, който не може да управлява, е свързан с предвидимостта на административния процес. Разрешителните се бавят, процедурите са фрагментирани и често не се спазват сроковете, определени в закона“, каза той.

Хамерс обърна внимание и на структурен проблем при реализацията на важни инвестиционни проекти. „Концесията се дава с решение на Министерския съвет на стратегическо ниво, но изпълнението на такъв договор зависи от множество администрации, често без достатъчно добра координация помежду им. Когато държавата е взела стратегическо решение, всички институции трябва да работят в единен механизъм за неговото изпълнение“, заяви Хамерс.

По думите му всяко забавяне с месеци води до оскъпяване на проектите, създава несигурност за инвеститорите и отлага ползите за държавата, общините и местните общности.

 Хамерс отбеляза, че проблемът не е характерен само за България. „Същата тенденция наблюдаваме и в други държави от региона – например в Северна Македония и Сърбия, където проекти за добив на стратегически и критични суровини не могат да стартират с години въпреки значението им за икономиката и регионите“.

 „Искаме предвидимост и прозрачност на процедурите. Спазването на законовите срокове и по-добрата координация между институциите са сред най-важните условия за ускоряване на проектите за стратегически и критични суровини и за повишаване на конкурентоспособността на Европа“, заключи той.

Темата за бъдещите възможности пред сектора беше продължена от Ирена Цакова, изпълнителен директор на „ДПМ Крумовград“. Тя подчерта значението на приетия Закон за критичните суровини като важна основа за развитието на индустрията, но открои липсата на етапа търсене и проучване като съществен пропуск в европейската регулация.  Фокус в тезата й беше, че българското законодателство може да компенсира това като заложи търсенето и проучването на полезни изкопаеми в самото начало на веригата на доставки, в ясна национална политика с акцент върху проучването, добива, обогатяването и металургията. „Ако искаме независима икономика и сигурност на суровините и доставките, трябва да действаме с визия, скорост и партньорство.“

Тя подчерта още, че секторът има експертиза, капацитет и отговорност да се развива устойчиво. Това, което е нужно, е по-добра координация, по-бързи процеси и повече доверие между бизнеса, държавата и природозащитните организации. 

Защото бъдещето се изгражда не с противопоставяне, а с общи усилия.

Изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара доц. д-р инж. Иван Митев постави акцент върху необходимостта България да дефинира национален списък със стратегически суровини и да изгради дългосрочна визия за тяхното развитие.

По думите му страната трябва ясно да идентифицира суровините, които са от стратегическо значение за националната икономика и за функционирането на ключови индустрии като металургията, строителството, стъкларството, циментовата и керамичната промишленост.

„Ако искаме по-висока скорост на икономическото развитие, трябва да разработваме собствените си стратегически суровини и проекти“, заяви доц. Митев.

По думите му секторите, свързани с добива, преработката и използването на суровини, формират близо 40% от брутния вътрешен продукт на страната. В същото време България внася около 3 млн. тона суровини годишно на стойност 1,5 млрд. евро.

„Това са 1,5 млрд. евро, които изтичат от икономиката ни“, подчерта доц. Митев. Той отбеляза още, че само за последната година вносът на първични суровини е нараснал с 30%, а за последните десет години – с 200%, което показва необходимостта от по-активна политика за развитие на собствената суровинна база.

Доц. Митев отбеляза още, че минната индустрия често остава неразбрана от обществото, въпреки че е в основата на множество производства и създава висока добавена стойност. По думите му един миньор създава три пъти по-висока добавена стойност в сравнение със средното за икономиката.

Той призова за дългосрочен подход към управлението на суровинните ресурси и за открит дебат между държавата, бизнеса и обществото относно тяхното значение за бъдещето на българската икономика.

„Имаме бъдеще и имаме ресурси. Въпросът е да бъдем единни в желанието си за развитие и да имаме ясна стратегическа визия“, заяви той.

В по-широк план дискусията засегна и необходимостта от балансирани политики, които да съчетават целите на зеления преход с реалните потребности на индустрията. От страна на работодателските организации Румен Радев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България и член на Управителния съвет на „Асарел-Медет“ АД, акцентира върху необходимостта от прагматичен подход към индустриалната политика.

„Не можем да имаме икономика без суровинна база“, заяви той, като постави под въпрос последователността на европейските политики, включително механизмите за въглеродни емисии.

Наред с ресурсите, инвестициите и регулаторната среда проф. д-р инж. Ивайло Копрев, ректор на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, постави силен акцент и върху човешкия капитал като ключов фактор за бъдещото развитие на сектора.

„Най-ценният природен ресурс на България са нашите хора.“

Той подчерта, че университетът е един от трите университета, които останаха в Европа и са фокусирани в минната индустрия, а над 90% от специалистите в компаниите, представени на дискусията, са завършили МГУ или някой друг български университет.

Проф. Копрев обърна внимание и на потенциала за нови открития.

„България е проучила само 5%. В момента технологиите са толкова напреднали, че в момента може много бързо с неинвазивни екологосъобразни методи да се локализират потенциални находища, които след това държавата да разреши на компаниите да проучат.“

По думите му партньорството между университета и индустрията вече дава резултати.

„Последните две години нашият университет 100% изпълнява държавната поръчка за прием на студенти. Младите хора вярват на минната индустрия, знаят че образованието, което ще получат, ще им отвори широко вратите за развитие.“

Представители на компании членове на БМГК се включиха и в други дискусии в рамките на форума. През първия ден, на 1 юни, Румен Радев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България и член на Управителния съвет на „Асарел-Медет“ участва в кръгла маса на тема „Водородната стратегия – движеща сила за енергийната сигурност, конкурентоспособността и индустриалното лидерство в Югоизточна Европа“. Той направи сравнение между готовността на Гърция, България и Румъния в изпълнението на Европейската водородна стратегия. В напредъка на България той включи и международния проект ZAHYR – мащабна иновативна инициатива за изграждане на първата водородна долина в България.

На 3 юни в една от водещите сесии на форума – „От стагнация към динамизъм: преосмисляне на растежа в ерата на глобалните предизвикателства“, посветена на икономическия растеж в условията на геополитически сътресения, трансформация на индустрията и нарастваща конкуренция за ресурси, също имаше участие на представители на компании членове на БМГК – Румен Радев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България и член на Управителния съвет на „Асарел-Медет“ АД, както и проф. д-р инж. Илия Гърков – изпълнителен вицепрезидент и главен оперативен директор на „ДПМ Металс“.

В изказването си Румен Радев акцентира върху значението на иновациите като ключов фактор за конкурентоспособността на индустрията. Той подчерта, че като председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България активно насърчава всички членове на организацията да инвестират в иновации и да не се страхуват от евентуален неуспех. Като пример той посочи дългосрочните инвестиции на „Асарел-Медет“ АД в модернизация, инфраструктура и иновации. „Минният сектор е тромав, но в България успяхме да обърнем дефекта в ефект. В „Асарел-Медет“ АД работим с много ниски съдържания на мед в рудата – от 0,27 до 0,08 %. И ако досега не бяхме инвестирали над 1,3 милиарда щатски долара в иновации, инфраструктура и модернизация, нямаше да се справим“, каза още той.

От своя страна проф. д-р инж. Илия Гърков представи как технологичната трансформация променя добивната индустрия и се превръща в ключов фактор за нейната устойчивост и конкурентоспособност. Той посочи, че в условията на находища с по-ниско съдържание на полезни изкопаеми традиционните модели на работа вече не са достатъчни. Сред примерите за тази трансформация той посочи партньорства със стартиращи технологични компании, внедряване на изкуствен интелект в оперативните процеси, използване на автономни системи, разработване и прилагане на дигитални двойници, дистанционно управление на процеси чрез прецизни данни и математически модели. 

„Пазарът и нашата визия за отговорен бизнес ни принуждават да търсим нови решения“, подчерта проф. Гърков. По думите му изкуственият интелект не заменя хората, а създава нови професии и изисква нов тип умения, поради което технологичният напредък трябва да върви ръка за ръка с промени в образованието, подготовката на кадри и начина, по който използваме данните. Това е не просто промяна в индустрията, а голям технологичен скок за целия сектор.

Предстоят 15 000 линейни метра нови сондажи, за да бъде допроучено откритието и оценен неговия потенциал

 „ДПМ Металс“ обяви на 4 юни важно ново откритие на златно-медна порфирна минерализация. Значителните инвестиции в проучвателни дейности и усилията на екипа по търсене и проучване се увенчават с резултат в сондаж EX_BRESPO_03, който съдържа интензивно минерализиран интервал от 713 метра със средни съдържания 1,31 грама на тон злато и 1,16% мед.

Дейвид Рей президент и главен изпълнителен директор на „ДПМ Металс“ коментира: „Порфирното тяло в участък „Брѐвене юг“ е важно геоложко откритие. Резултатите потвърждават потенциала на орудяването както като обем, така и като съдържания, с наличието на интервал от над 713 м с 2,52 г/т злато екваивалент в обширна и издържана минерализирана зона. Това е изключителен момент за „ДПМ Металс“ и акционерите ни – нашият екип продължава да постига забележителни успехи, донасяйки ни четвърто важно ново откритие от 2023 г. насам.”

Предвид важността на откритието са планирани до 15 000 л. м нови сондажи до края на септември с цел допроучване на зоната на минерализация и оценка на нейния икономически потенциал. На настоящия етап сондажните работи са ориентирани към вътрешно определени цели на база наличната информация от предходни проучвателни програми, включително от всички дълбоки проучвателни сондажи под и в близост до съществуващите рудни тела.

Важно е да се подчертае, че това е много ранна фаза, но качеството на резултатите е силен индикатор. Компанията разполага с рекорден бюджет за проучвания през 2026 г., за да надгради този успех в силно перспективната зона на минерализация.

Успоредно с текущите проучвателни дейности „ДПМ Металс“ продължава да развива техническата работа, необходима за обосновка на преобразуването на договора за търсене и проучване за Брѐвене в бъдеща концесия за добив в рамките на ясно установения разрешителен процес в България.

След приключване на настоящия етап от проучвателните дейности, който изтича през септември 2026 г., „ДПМ Металс“ ще подаде окончателен геоложки доклад и заявление за регистриране на търговско откритие.

Основните етапи в този регулаторен процес включват: регистриране на търговско откритие; преминаване на екологична процедура; подаване на заявление за концесия за добив; издаване на необходимите оперативни екологичните и другите разрешителни; предоставяне на концесионни права  и подписване на концесионен договор.

Процесът на издаване на необходимите разрешителни е ясно определен в българското законодателство и е публичен.

Порфирният тип орудяване е голям по обем минерализиран геоложки обект, при който полезните метали — най-често мед, злато, а понякога и сребро — са разпръснати в големи маси скали, обикновено около магмени интрузии с порфирна структура. Този тип находища са сред най-важните източници на мед и злато в света. Те са стратегически значими. Порфирният тип орудяване в участък „Брѐвене юг“ потвърждава данните на компанията за геологията на известния вече металогенен пояс, в който са вместени няколко големи находища и предлага потенциал за разширение в бъдеще.

Необходимостта България да дефинира национален списък със стратегически суровини и да изгради дългосрочна визия за тяхното развитие беше сред основните акценти в изказването на изпълнителния директор на Българска минно-геоложка камара Доц. д-р инж. ИВАН МИТЕВ по време на #GreenTransitionForum 6.0: Europe’s Next Chapter. Той се включи в дискусията RESOurcEU – Осигуряване на индустриална автономност, критични суровини, намаляване на зависимостите и укрепване на конкурентоспособността.

По думите му България трябва ясно да идентифицира суровините, които са от стратегическо значение за националната икономика и за функционирането на ключови индустрии като металургията, строителството, стъкларството, циментовата и керамичната промишленост.

„Ако искаме по-висока скорост на икономическото развитие, трябва да разработваме собствените си стратегически суровини и проекти“, заяви доц. Иван Митев.

Той отбеляза, че секторите, свързани с добива, преработката и използването на тези суровини, формират близо 40% от брутния вътрешен продукт на страната, което подчертава значението им за конкурентоспособността на българската икономика.

В подкрепа на тезата си доц. Митев посочи, че в момента България внася около 3 млн. тона суровини годишно, а стойността на този внос достига 1,5 млрд. евро.

„Това са 1,5 млрд. евро, които изтичат от икономиката ни“, подчерта той и допълни, че само за последната година вносът на първични суровини е нараснал с 30%, а за последните 10 години – с 200%.

Според него темата за стратегическите суровини трябва да бъде поставена на масата за открит дебат между държавата, бизнеса и обществото, тъй като засяга пряко развитието на индустрии, които формират 40% от БВП.

Доц. Митев отбеляза още, че минната индустрия често остава неразбрана от обществото, въпреки че е в основата на множество производства и създава висока добавена стойност. По думите му един миньор създава три пъти по-висока добавена стойност в сравнение с останалите професии.

В заключение изпълнителният директор на #БМГК припомни историческата роля на минното дело за икономическото развитие на България и Европа и призова за дългосрочен подход към управлението на суровинните ресурси.

„Имаме бъдеще и имаме ресурси. Въпросът е да бъдем единни в желанието си за развитие и да имаме ясна стратегическа визия“, заяви той.

Модератор на дискусията беше Сергей Станишев – член на Strategic Foresight Committee на Green Transition Forum и министър-председател на България в периода 2005–2009 г.

В панела участие взеха Ян Мострьом – президент на #Euromines, проф. Ивайло Копрев – ректор на Минно-Геоложки Университет “Св. Иван Рилски”, Ведрана Лемор – ръководител „Корпоративна устойчивост“ в Aurubis, Доминик Хамерс – изпълнителен директор на “#Геотехмин” ООД, Ирена Цакова – изпълнителен директор на DPM Metals Bulgaria – Крумовград, Милана Петкович – комуникационен директор на DPM Avala, Сърбия, Арменак Григорян – генерален мениджър на DPM Metals Босна и Херцеговина, Румен Радев – член на Управителния съвет на Асарел-Медет АД и председател на Асоциация на индустриалния капитал в България, Никола Рангелов – председател на Управителния съвет на БАМИ, Кристиан Кюне – управляващ директор на Think Tank for Industrial Resource Strategies, Георгиос Каракацанис – основател и директор на EVOTROPIA, както и Боян Рашев – основател на MindYourFuture.

Служебният министър на енергетиката Трайчо Трайков и заместник-министърът Теодора Георгиева посетиха „Асарел-Медет“ АД на 20 април, след като преди това откриха STEM център в Професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм „Проф. Лъчезар Цоцорков“ и положиха цветя пред паметника на Райна Княгиня в Панагюрище в чест на 150-годишнината от Априлското въстание.

 В „Асарел-Медет“ АД министър Трайков беше посрещнат от изпълнителния директор инж. Николай Пелтеков и мениджърския екип на дружеството, които го запознаха с инвестициите и перспективите за развитие на компанията. Откроени бяха инвестициите в технологични иновации, които позволяват преработката на бедни медни руди със средно съдържание от 0,27% мед. Обърнато беше внимание на проекта за дуално обучение и на мащабната дарителска инициатива на „Асарел-Медет“ АД за възстановяване на Алеята на свободата, която свързва Панагюрище с историческата местност Оборище. „Благодаря ви, че посещавате Панагюрище и „Асарел-Медет“ именно на тази знакова за всеки българин дата – 20 април“, каза инж. Пелтеков.

Видео спомен напомни на министър Трайчо Трайков за първото му посещение в компанията през 2010 г. „Тогава вие бяхте първият министър, който идва в „Асарел“ по собствена инициатива, което беше показателно за вашето отношение към минерално-суровинната индустрия“, припомни инж. Пелтеков. Като пример за нова инвестиция министърът видя новата топкова мелница Metso в Обогатителна фабрика „Асарел“, която  е оборудвана с първата за Европа експертна автоматизирана система от най-висок клас и позволява най-прецизно управление на процеса по рудоподготовка. Монтажът е извършен под контрола на специалисти на Metso Outotec от САЩ и Канада, тъй като на Стария континент това е единствената автоматизирана система от най-високия клас. Инвестицията на „Асарел-Медет“АД в цялостния проект за модернизация на рудоподготовката е за близо 30 млн. евро. С него се осигуряват възможностите за ефективна преработка на бедните и твърди руди при навлизането на находище „Асарел“ в дълбочина и това е от решаващо значение за дългосрочното устойчиво развитие на компанията.

Преди посещението си в „Асарел“ министър Трайков преряза лентата на нов STEM център в Професионална гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм „Проф. Лъчезар Цоцорков“ в Панагюрище. Той е изграден със средства по Плана за възстановяване и устойчивост и 338 ученици ще се обучават в нови четири кабинета – по математика и информатика; физика и астрономия; дигитални компетенции; химия и опазване на околната среда и биология и здравно образование. Атрактивните демонстрации впечатлиха гостите, а министърът посети и ел. лабораторията за обучение по минна електромеханика.

„Панагюрище е добър пример за това, че когато местният бизнес, местна власт и образователните институции работят в симбиоза, нещата се случват за едно по-добро бъдеще за България. Преди години взехме решение да се увеличи частта от концесионните приходи, която остава в общините. Тогава кметовете се радваха, а сега виждаме плодовете на това решение – инвестиции в образование, социални услуги и инфраструктура“, каза министър Трайков. Той сподели пред младежите за инициативата на служебното правителство 20 април да бъде обявен за официален празник и сподели личното си мнение, че тази дата трябва да се чества като национален празник на България.  

 На откриването на STEM центъра присъства и изпълнителният директор на „Асарел-Медет“АД инж. Николай Пелтеков, който поздрави екипа за все по-успешното развитие на учебното заведение. „Заедно продължаваме да даваме пример с дуалната форма на обучение, която осигурява не само кадри за бизнеса, а и перспектива за младите хора и развитието на региона“, каза в поздравлението си инж. Пелтеков.

„Асарел-Медет“ АД реализира тригодишен проект за реновиране на Професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм „Проф. Лъчезар Цоцорков“ в Панагюрище. През 2025 г. са оборудвани два компютърни кабинета и са обновени входовете и стълбищата на училището за 160 хил. евро, а през 2026 г. ще се извърши ремонт на фасадата и коридорите на гимназията за 368 хил. евро. Третият етап ще се реализира през 2027 г., като отново ще се вземат предвид визията за развитие и потребностите на училището. През учебната 2025/2026 година в реалната работна среда в „Асарел-Медет“ АД се обучават общо 22 ученици от 11. и 12. клас, а от вече завършилите 7 випуска в компанията работят над 50 младежи. 

27 март 2026 г.

Управителният съвет на Българска минно-геоложка камара, на основание чл. 26 от ЗЮЛНЦ, свиква отчетно-изборно общо събрание на членовете на Сдружението на 28 април 2026 г. (вторник) от 11:00 ч. в Бизнес център NV Tower (бул. „Доктор Г. М. Димитров“ № 59), ет. 2, при следния дневен ред:

1. Отчет на Управителния съвет на БМГК за дейността на БМГК и изпълнение на Насоките за 2025 г.
2. Доклад на Контролния съвет на БМГК за изпълнението на бюджета и състоянието на счетоводната отчетност за 2025 г.
3. Приемане на Насоки за дейността на БМГК през 2026 г.
4. Приемане на Бюджет за 2026 г.
5. Избор на членове на Управителния съвет на БМГК и на Контролния съвет на БМГК.
6. Избор на председател на УС на БМГК.
7. Разни.

Материалите по всички точки от дневния ред ще бъдат на разположение за членовете на Сдружението за запознаване в офиса на БМГК от 27 април 2026 г. (в рамките на работния ден).

Членовете на БМГК се канят да участват лично в Общото събрание, а при невъзможност, техни упълномощени представители при представяне на изрично писмено пълномощно на основание чл. 30, ал. 3 от Устава на Сдружението.

При липса на кворум, на основание чл. 27 от ЗЮЛНЦ и чл. 29, ал. 2 от Устава на Сдружението, събранието ще се проведе същия ден от 12:00 ч. на същото място и при същия дневен ред.

Българска минно-геоложка камара (БМГК) взе участие във форума „Powers Summit“, който събира в София представители на правителството, политическите сили и бизнеса в дискусия с фокус сигурността във всички направления. Изпълнителният директор на БМГК, доц. д-р инж. Иван Митев, беше панелист в дискусията „Енергийният щит: Изграждане на устойчивост във времена на несигурност“, заедно с Меглена Русенова – председател на Българска фотоволтаична асоциация, Валери Дреников – председател на Асоциация на търговците на енергия в България, Петьо Иванов – изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“ и Владимир Малинов – изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД. Модератор на разговора беше Кремена Стоянова, основател на „Elka.bg“.

В своето изказване доц. Иван Митев подчерта, че темата за стратегическите суровини остава критична за развитието на страната и индустрията. „Темата е една и съща – списъкът със стратегическите суровини. Това не е самоцел на нашата индустрия, това е важно за всички“, акцентира той още в началото на дискусията. В тази връзка той обърна внимание на тревожните тенденции в решенията на държавата по отношение на търсенето и проучванията като посочи, че за 2024 решенията на МС за търсене и проучвания на стратегически суровини в България са нула. Това е тревожен факт, защото без търсене няма какво да добиваме, коментира доц. Митев.

По думите му в момента решенията за добив са ограничени почти изцяло до инертни материали – чакъл, пясък и глина – важни за строителството, но недостатъчни за осигуряване на висока добавена стойност за икономиката. „Високата добавена стойност идва точно от стратегически и критични суровини, а там нас ни няма“, каза доц. Митев и посочи ключови суровини за България – мед, злато, олово, цинк, въглища, индустриални минерали, уран, като подчерта връзката им с новите геополитически реалности.

Като приоритет за следващата година изпълнителният директор на БМГК очерта изготвянето на национален списък на стратегическите суровини и проекти, които са важни за България. Наред с това той подчерта необходимостта от промяна на административните процедури: „Трябва да променим административния ритъм. И то да бъде целенасочено, да стигнем и до решенията, които трябва да са бързи и навременни, защото те са изключително важни за финансовата стабилност на всеки един проект.“

Той обърна внимание, че настоящото законодателство забавя реализирането на мащабни индустриални проекти, тъй като същите правила се прилагат както за малко жилищно строителство, така и за инвестиции от стратегически характер. „С такова законодателство ние не може да реализираме бързи индустриални проекти“, коментира доц. Митев и допълни: „Трябва да преориентираме нашата мисъл и дейност към по-големи и по-мащабни индустриални проекти, за да имаме добро бъдеще.“

С участието си на форума БМГК потвърди последователната си позиция, че устойчивото развитие и енергийната сигурност на страната изискват предвидима среда, ясна визия за стратегическите суровини и модерна нормативна рамка. Камарата ще продължи да работи активно за ускоряване на процедурите, за въвеждане на национален списък на стратегическите суровини и за осигуряване на реална перспектива за мащабни индустриални проекти, които носят висока добавена стойност и подкрепят икономическия растеж.