БЪЛГАРСКАТА МИННО-ГЕОЛОЖКА КАМАРА: ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА ПРЕЗ БЮДЖЕТА ПОДКОПАВАТ ПРАВНАТА СИГУРНОСТ И ЗАСТРАШАВАТ СЕКТОРА
26.11.2025 г.
Българската минно-геоложка камара (БМГК) изразява категорично несъгласие с подхода за изменение на основно законодателство, което регулира извършването на добив и преработка на полезни изкопаеми в България.
Чрез включване на предложения в преходните и заключителни разпоредби на проекта за Закон за държавния бюджет за 2026 г. се изменят Законът за подземните богатства и методиката и редът за определяне на концесионните възнаграждения.
БМГК сигнализира, че този подход е неправилен и незаконосъобразен, защото нарушава принципа на предвидимост и стабилност на договорните отношения, заобикаля нормалната процедура за прозрачност и консултации със заинтересованите страни и поставя под риск изпълнението на вече сключени договори и дългосрочните икономически ползи за бюджета.
„Заобикаля се нормалната законодателна процедура за промени в Закона за подземните богатства и се създава практика, чрез която структурни решения за цял икономически сектор се приемат през преходните разпоредби на закона за бюджета, без оценка на въздействието и без обществено обсъждане. Това е в разрез с принципите на правната сигурност и предвидимост, залегнали в Конституцията. Поставя в риск действащия бизнес в страната и изпраща неблагоприятен сигнал към инвеститорите, че ключови икономически параметри могат да бъдат променяни едностранно по административен път в хода на добросъвестно изпълнявани договори.“ – посочи доц. д-р Иван Митев, изпълнителен директор на БМГК.
Миннодобивната индустрия работи в условия на значителна капиталоемкост и дълъг инвестиционен цикъл. Много от действащите находища са в напреднал етап на експлоатация и изискват инвестиции в разкриване на допълнителни запаси, в безопасност, нови технологии и оборудване.
БМГК многократно е заявявала, че всяка промяна трябва да се основава на реалните пазарни условия, на структурата на разходите в сектора и на спецификата на всяко находище. По силата на §6 от Закона за държавния бюджет за 2025 г. представители на БМГК участваха в специално създадена работна група към Министерството на енергетиката, която трябваше да разработи нова наредба за методиката и принципите на концесионните плащания. Проектът на наредба беше изготвен и обсъден, но към днешна дата не е публикуван за обществено консултиране. Въпреки многократните запитвания от страна на Камарата, информация за по-нататъшното му придвижване не беше предоставена.
Подчертаваме, че сегашната нормативна уредба вече съдържа достатъчно механизми за справедливо разпределение на икономическата полза между държавата и концесионерите, включително ежегодна индексация на плащанията. Въвеждането на нови задължения чрез разпоредбите на Закона за бюджета не само нарушава икономическия баланс на действащите договори, но и противоречи на европейските цели, свързани със стратегическите и критичните суровини, които са ключови за зеления преход, дигитализацията и индустриалната конкурентоспособност.
През 2025 г. беше наложена допълнително еднократната извънредна вноска, която доведе до нерентабилност на част от концесиите – факт, който ясно показва, че всяка внезапна промяна в договорната и нормативната рамка нарушава изградените финансови модели, върху които се основават инвестициите. Това създава реална опасност за намаляване на заетите в редица дружества, ограничаване на инвестиции в инфраструктура, екологични програми и социални проекти в засегнатите региони, където предприятията от сектора са сред най-големите работодатели.
Българската минно-геоложка камара счита, че:
– Всяка съществена промяна в режима на концесиите да бъде предмет на самостоятелен законопроект за изменение на ЗПБ;
– Всеки законопроект за изменение на ЗПБ да бъде съпроводен от оценка на въздействието и прозрачна процедура с участие на браншовите организации
– Ако законодателят счита, че е необходимо актуализиране на методиката за изчисляване на концесионните възнаграждения, при действащите концесионни договори подходът следва да остане договорен и след индивидуализирана оценка на икономическите последици, а новите правила да се прилагат за бъдещи договори, така че условията да са ясни още при вземането на инвестиционното решение.
В заключение призоваваме предложените текстове да не бъдат приемани и диалогът с бранша да бъде възстановен. Правната сигурност и предвидимостта са необходими условия както за устойчивото развитие на миннодобивната индустрия, така и за запазването на икономическата стабилност в регионите, зависими от този сектор. Браншът остава готов за професионален разговор, основан на факти и реални данни, за да се гарантира балансиран и отговорен подход в националната политика към подземните богатства.