Над 2000 миньори се събраха днес в защита на работните си места на безпрецедентен протест пред сградата на Министерски съвет. Нашето искане е да не се въвежда нов допълнителен данък върху добива на подземни богатства, настояха от бранша. По същото време в сградата на правителството заседаваше Съветът за тристранно сътрудничество. Протестът бе организиран от Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ и Синдикална миньорска федерация на КТ „Подкрепа“. Пред Министерския съвет скандираха миньори от Елаците-Мед, Асарел-Медет, Каолин и други минни предприятия. Три от най-големите добивни компании спряха работа.

Работници от Каолин стачкуваха пред Община Ветово тази сутрин в знак на солидарност със своите колеги.

„Този данък е непосилен. В нашия бранш всичко е на светло и всички плащат осигуровки на реалните заплати, плащат концесионни такси, корпоративен данък, данък печалба и сега този допълнителен данък ще доведе до ликвидация на голяма част от предприятията от миннодобивния бранш и обезлюдяване на региони“, коментира Валентин Вълчев, председател на Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ.

В целия бранш са заети около 19 хиляди души. Притесненията на миньорите са, че ще останат без заплати, без работни места и новият данък ще доведе до сътресения в миннодобивната промишленост, която осигурява всяка година 5 % от БВП. „Крайната цел е да покажем на управляващите, че няма да се съгласим с техните предложения и ще защитим труда си до край. Ако сега не ни чуят, след няколко дни, когато се гледа бюджетът в Народното събрание, целият бранш ще бъдем тук“, подчерта Валентин Вълчев.

 „Поискахме среща с министъра на финансите. Имаше един месец тишина. През този месец ние писахме писма, звъняхме. Винаги сме търсили диалог с всяка една държавна институция, този път такъв липсваше. Нито Министерството на финансите, нито Министерският съвет се отнесе сериозно към нашите искания“, каза изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара доц. д-р инж. Иван Митев. Той определи новия данък като безпрецедентна мярка в Европа и ЕС. „Въвеждането на четвърти данък и то в размер на 15 % няма пазарна логика. Предложението е абсурдно“, допълни доц. Митев.

Минната индустрия всяка година внася 800 млн. лева в публичните финанси на държавата и формира 3.8 млрд. лева разходи за свързани дейности – строителство, доставки на машини, закупуване на горива и т.н. Отделно за заплати добивните компании плащат над 750 млн. лева всяка година, обясни още изпълнителният директор на БМГК.

През вчерашния ден Българската минно-геоложка камара излезе със становище относно предложението на Министерство на финансите да се въведе нов данък подземни богатства. 

Ключов за икономиката на България сектор е застрашен заради предложен нов данък, който ще може да постави много компании под риск от фалит, а редица български региони – от емиграция на населението и обезлюдяване.

Минният бранш в България застава категорично срещу предложението на Министерството на финансите за налагане на нов, допълнителен данък върху подземните богатства, заложен в преходните и заключителните разпоредби на проекта за държавен бюджет за 2025 г.

Планираното допълнително данъчно облагане във връзка с добива на подземни богатства е нарушение на основополагащи принципни положения и добри практики в данъчното право, сред които принципът на равнопоставеността и недопускането на дискриминация при въвеждането на данъчни задължения. Подобни предложения биха повлияли негативно върху инвестиционния климат и бизнес средата у нас в период на икономическа несигурност, в период на нарастваща стагнация в регионален и световен мащаб и при необходимост пред страната ни от запазване на стратегически сектори със значителна добавена стойност.

Секторът на миннодобивната и преработваща индустрия вече е натоварен с немалка по размер финансова тежест чрез начисляваните концесионни такси. Смятаме, че не са налице условия и предпоставки за въвеждане на нов данък, чрез който държавата, едностранно и необосновано променя размера на ползите, които получава от добива за подземни богатства, без да осигурява възможности да упражнява на правото на добив.

Възразяваме и сме категорично против всички предвидени в Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 (ПЗДБРБ) предложения за изменение на Закон за подземните богатства (ЗПБ), публикуван на официалната интернет страница на Министерство на финансите на 09.12.2024 г. „Оспорваме верността на мотивите, с които Министърът на финансите и Министерски съвет обосновават предложенията за промени в Закона за подземните богатства“ – заявява инж. Драгомир Драганов, председател на УС на Българската минно-геоложка камара в позиция на бранша, разпространена към компетентните институции и медиите. 

Предложените промени в Закона за подземните богатства не са обсъждани с минно-добивния бранш и за първи път са представени на 09.12.2024 г. след публикуването на предложената нова данъчна тежест в сайта на Министерството на финансите.

„Въвеждането на нов данък би поставило миннодобивните предприятия в неравностойно положение спрямо конкуренти в сектора в Европа и в света, които нямат подобна комбинирана данъчна тежест. По правило, данъци върху оборота в държави от ЕС се налагат само върху потреблението, а не върху оборота от стопанска дейност на определена група субекти. Липсва анализ, който да аргументира предложените промени, ефектите от тях за бранша и икономиката на страната“ – заявява още инж. Драганов в публикуваната позиция.

Миннодобивният сектор има ключова роля за икономиката. Предприятията в сектора не само създават работни места, но и инвестират в инфраструктура и социални проекти, като спомагат за развитието на местните общности. Всяко увеличаване на данъчната тежест би довело до намаляване на тези инвестиции, което би оказало пряко негативно въздействие върху икономическата и социалната устойчивост на регионите.

Този драстичен данък ще има  сериозна социална цена, защото може да доведе до отлив и миграция на висококвалифицирани специалисти, съкращения на работни места, което би увеличило социалното напрежение и би довело до емиграция на населението. Предвид факта, че миннодобивната индустрия в България е сред най-големите работодатели, намаляване на работните места би засегнало не само индустрията, но и свързаните с нея други сектори.

Въвеждането на допълнителен данък върху добива на подземни богатства би влязло в противоречие и с международните ангажименти на Република България за насърчаване на устойчиво развитие и опазване на критични ресурси. Европейският съюз (ЕС) активно работи за създаването на предвидима и благоприятна бизнес среда за добив на стратегически суровини, включително мед, която е стратегическа суровина и суровина от критично значение съгласно Регламент (ЕС) 2024/1252 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за създаване на рамка за гарантиране на сигурни и устойчиви доставки на суровини от критично значение. Суровините от критично значение са от изключителна важност за ЕС, а достъпът до тях е пряко свързан със осъществяването на Зелената сделка

Считаме, че планираните изменения, ако бъдат приети, ще окажат значително неблагоприятно въздействие върху оперативната дейност и бъдещите инвестиционни планове на предприятията в сектора.

Вярваме, че целта на служебното правителство е да създаде предвидима и стабилна данъчна рамка, която да подпомага устойчивото развитие на икономиката. Въвеждането на този данък обаче противоречи на тези принципи, като създава несигурност и подкопава доверието на бизнеса в институциите. Считаме, че постигането на фискална стабилност не трябва да бъде за сметка на устойчивото развитие на икономиката и на социалната справедливост.

Във връзка с това, призоваваме Министерството на финансите, след като извърши задълбочен анализ на икономическото и социалното въздействие на предлагания данък, да обмисли алтернативни мерки за увеличаване на приходите в бюджета, които да не водят до дискриминация и нарушаване на устойчивостта на стратегически сектори, какъвто е миннодобивният сектор.“ – се казва в позицията на Българската минно-геоложка камара.

Кои са отличените в традиционния конкурс „Мениджър на годината 2024“ обявиха организаторите от списание „Мениджър“. В последното издание по традиция бе присъден и специалният приз на името на проф. д-р Лъчезар Цоцорков „За развитие на регионите“. Отличието на тазгодишния носител Томи Вер Елст – генерален мениджър на „Сенсата Технолоджис България“, бе връчено от председателя на Надзорния съвет на „Асарел-Медет”АД Димитър Цоцорков. Това се случи на официална церемония, която се проведе на 4 ноември, в Софийската опера и балет.

От мотивите на журито стана ясно, че носителят на специалната награда тази година се откроява с впечатляващи резултати, измерени чрез изготвената от компанията „Делойт“ методология за конкурса. Системата за оценка включва постижения в области като устойчива заетост, зелени инвестиции, инициативи със значимо въздействие за развитие на местните общности.

Хесус Кабайеро – главен изпълнителен директор на „СОФ Кънект” АД, получи статуетката на победител в конкурса „Мениджър на годината“. Престижното отличие бе връчено от изпълнителния директор на „Нестле България” Петър Стоилов в присъствието на останалите финалисти от „златната десетка“ на класацията. Най-интересното от тазгодишната церемония ще бъде показано в специално изработен документален филм, който ще бъде излъчен в национален ефир от Би Ти Ви.

Припомняме, че проф. д-р Лъчезар Цоцорков е вторият носител на наградата „Мениджър на годината“, като я получи през 2009 година, а от 2018 година насам на негово име е учредена специалната награда за развитие на регионите.

Доброто сътрудничество между българската и испанската минна индустрия, което започна по време на ЕМБФ 2024‘ в София, продължава. По покана на Испанската минна камара изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара доц.д-р инж. Иван Митев взе участие в петото издание на Mining and Minerals Hall (MMH). Събитието се проведе в Севиля (Испания). Доц. Митев се включи в един от дискусионните панели в рамките на форума. В дискусията участваха още:

• Ángel Tobar Escudero (Strategic Director of University Partnership – EPIROC);
• Macarena Gutiérrez (General Director – Atlantic Copper);
• Ismael Guarner (Deputy Director of Mines of the Directorate General for Energy Policy and Mines – MITERD);
• Nuria Fresco (HR Director- Sandfire MATSA):

Модератор на панела „Умения и таланти за минната индустрия“ беше Francisco Javier Elorza (Director of the Technical Higher School of Mining and Energy Engineering – UPM).

„За мен е чест да участвам в толкова значимо глобално минно събитие. Благодаря на организаторите на форума за поканата“, каза в началото на дискусията изпълнителният директор на БМГК. Той очерта основните предизвикателства пред минната индустрия и представи примери за добри практики от българските минни компании.

Технологичната трансформация, демографските промени и очакванията на новото поколение са въпроси, в решаването на които минната индустрия трябва да насочи усилия, посочи доц. Митев. По думите му застаряващата работна сила и привличането на млади таланти поради негативни стереотипи за индустрията, могат да се окажат сериозно предизвикателство пред минните компании в бъдеще.

„В България минната индустрия отделя 0,12% от разходите за труд за инвестициите в обучение на служителите. Това е близо 500 хил.евро годишно, което поставя минната индустрия на второ място в България по дял на разходите за обучение. Близо 10 години е вече партньорството с образователните институции по линия на дуалното обучение и висшето образование. Бизнесът е инвестирал над 1 милион евро в подкрепа на проекти за професионално образование и дуално обучение (материална база, преподаватели от фирми, стипендии, производствени практики и др.). В момента има над 108 стипендианти по минни специалности и 114 стажанти от Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски”. Университетът подготвя студенти с практически умения“, коментира доц. Иван Митев.

„Всичко това ясно показва, че инвестиции в образованието са необходими. Но трябва да гледаме към нови модерни програми за обучение, които да отговарят на цифровата трансформация. Да насърчаваме разнообразието в индустрията, включването на повече жени и обмена на добри практики и знания чрез международни партньорства и форуми“, посочи още изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара доц. Иван Митев.

Международното изложение за минно дело в Севиля събра представители на минния бизнес и на различни минни организации, експерти и учени от цял свят. В рамките на последния ден от форума се проведоха общо три дискусионни панела:

• Международни стандарти за устойчивост с модератор Rolf Kuby (Director General – Euromines)
• Smart Minning / Мина на бъдещето с модератор Jesús Portillo (General Director of Mines – Andalusian Government)
• Умения и таланти за минната индустрия  с модератор Francisco Javier Elorza (Director of the Technical Higher School of Mining and Energy Engineering – UPM)

Събитието, организирано от Асоциацията на компаниите за минно-металургични, спомагателни и обслужващи изследвания, добив, трансформатори и услуги (AMINER) и Севилския конферентен и изложбен център (Fibes), се проведе в периода 15-17 октомври.

Награда за постигнати най-високи годишни резултати в минерално-суровинната индустрия през 2023 г.

„Асарел-Медет“ АД с изпълнителен директор инж. Николай Пелтеков за постигнат ръст добива с 11% през 2023 г. спрямо 2022 г.

Награда за иновации

„Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД с изпълнителен директор инж. Любомир Хайнов за проект „Изследователи на бъдещето – новаторски подход за проучвателни дейности чрез използване на изкуствен интелект и машинно обучение“.

Награда за безопасност и здраве

„Имерис Минералс България“ АД за постигнат нулев трудов травматизъм през 2023 г.

Награда грижа за природата

„Родопи Еко Проджектс“ ЕООД

„Ватия Кварц“ АД с изпълнителен директор Люба Кожухарова

„Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД с изпълнителен директор инж. Любомир Хайнов

„Елаците-Мед“ АД с генерален директор производство инж. Стоил Димитров

„Асарел-Медет“АД с изпълнителен директор Николай Пелтеков.

„Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД с изпълнителен директор Ирена Цакова

Oтличия за дружествата, които активно се включиха и в гасенето на пожари през последните месеци

 „Асарел-Медет“ АД с изпълнителен директор инж. Николай Пелтеков

„Елаците-Мед“ АД с генерален директор инж. Стоил Димитров

 „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД с изпълнителен директор Ирена Цакова

 „Мини Марица-изток“ ЕАД с изпълнителен директор Тодор Тодоров за помощ при потушаване на пожари в областите Хасково, Ямбол и Стара Загора.

Награда за корпоративна социална отговорност

„Геотехмин“ ООД с управител проф. дтн инж. Цоло Вутов.

„Каолин“ ЕАД с изпълнителен директор Димитър Ангелов

Колективни награди за принос към българската минерално-суровинна индустрия

ТоталЕнерджис, които навършват впечатляващите 100 години.

„Мини Марица-изток“ ЕАД с изпълнителен директор Тодор Тодоров за навършване на юбилей за навършване на 60 години Рудник „Трояново-3“

Персонални награди за принос към индустрията

Марин Благиев („Благиев инженеринг“ ЕООД) – 70 г.

Розалина Козлева („Инфрапроект консулт“ ЕООД), която е председател на Контролния съвет на БМГК

Любомир Ангелов („Аква Тера Консулт“ ЕООД) – 50 г.

Мина Вълева („Каолин“ АД), която е председател и на Постоянна комисия „Право и етика“ на БМГК

Награда се присъжда и на господин Неделчо Бонев от „Минстрой Холдинг“, както и на господин Петър Иванов от „Полимет импорт експорт“ ООД.

Награда за най-добър студент на МГУ „Св. Иван Рилски“

Кристиян Динков – специалност „Маркшайдерство и геодезия“, който ще получи наградата на „Минстрой Холдинг“ АД

Красимира Георгиева – специалност „Хидрология и инженерна геология“, удостоена с наградата на „Фондация Лъчецар Цоцорков“

Виктор Веселинов – специалност „Компютърни технологии в инженерната дейност“, с награда от Българска минно-геоложка камара

Награди за обективно и последователно отразяване на бранша се присъждат на:

д-р Иван Иванов  – издател на в. „Регион“, гр. Пирдоп 

Лилия Горанова от списание SeeNext.

Награда на Научно-техническия съюз по минно дело и геология, която ще връчи председателят на организацията доц. Кремена Деделянова.

Наградата е Златен плакет за заслуги към НТС по МДГМ на:

проф. д-р инж. Георги Михайлов

проф. д-р инж. Иван Марков

доц. д-р инж. Евгения Тарасова

Зеленият преход поставя още по-сериозен акцент върху значението на минната индустрия

Днес, 18 август, минната общност в България отбеляза своя професионален празник – Деня на миньора. Празникът започна с водосвет за здраве в църквата „Св. Неделя“. Официалното честване се състоя в София Хотел Балкан, където по традиция се събраха стотици представители на индустрията. Сред гостите на форума бяха представители на редица държавни институции, сред които Красимир Ненов – заместник-министър на енергетиката, Стоян Тошев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите, Атанас Атанасов – председател на Националния статистически институт, представители на Българската академия на науките, Минно-геоложкия университет, Университета по архитектура, строителство и геодезия, Университета за национално и световно стопанство, представители на национални и работодателски организации, синдикати, областни управители и кметове от страната, академичната и научна общност.

Организатори на събитието са Българската минно-геоложка камара, Научно-техническият съюз по минно дело, геология и металургия, Федерацията на независимите синдикати на миньорите – КНСБ и Синдикалната миньорска федерация “Подкрепа”.

И през 2023 година България продължава да заема водещи позиции в Европа по добив на мед, злато и лигнитни въглища. Въпреки намалението от 5% спрямо предходната година, добивът на полезни изкопаеми в България през 2023 година се задържа на ниво над средните стойности за страната и е в размер на 119,8 млн. тона. Това сочат данните от обзорния доклад, който представи председателят на Българската минно-геоложка камара (БМГК) инж. Драгомир Драганов.

Общата нетна стойност на произведената продукция на промишлените предприятия от сектор Добивна промишленост през 2023 г., по изчисления на БМГК, е в размер на близо 4,2 млрд. лева, като бележи спад от 4% спрямо 2022 г. Намалението се дължи основно на сериозния спад в добива на лигнитни въглища, с 41%, като това е най-ниското отчетено ниво за последните десетилетия.

Запазват се и високите нива на произведената продукция на един нает запазва високите си нива, като през 2023 г. тя е 220 397 лв. Това позволява постигане на високи средни възнаграждения на работещите в отрасъла. През 2023 г. средната годишна работна заплата в добивната промишленост достига близо 33 хил. лв., което е с над 40% по-висока от средната за страната. В сравнение с предходната година, отчетения ръст е 15%, посочи инж. Драганов. (Данни за сектора може да прочетете в Годишния бюлетин на БМГК ТУК)

На фона на това председателят на Българската минно-геоложка камара обърна внимание на амбициите на Европейския съюз за зелен преход, които по думите му поставят още по-сериозен акцент върху значението на минната индустрия. „Държавите-членки са изправени пред сериозни предизвикателства и това е дългосрочен процес, в който българската минерално-суровинна индустрия също ще има отговорен ангажимент. За да можем да отговорим на очакванията за завишено търсене, за нашите компании това означава и мащабни инвестиции, което изисква стабилност на политическата и бизнес среда“, подчерта инж. Драганов.

Европейските цели поставят все по-остро въпроса за необходимостта от нови проучвания за суровини. Базата данни с видовете полезни изкопаеми на Европа датира като знания от 70-те до средата на 80-те години на миналия век. Трябва да погледнем и регулаторната рамка. „Тук е важно да търсим баланса между поставените цели и възможностите за работа на минната индустрия като основен двигател на устойчивото развитие. Да не се допусне прекомерно рестриктивната регулаторна рамка за европейските минни компании, което да ги постави в неравностойно положение спрямо добивната индустрия в  останалите части на света, което би ги направило неконкурентоспособни“, посочи още председателят на БМГК. 

За новата ключова роля на минно-добивната промишленост и високите отговорности в светлината на европейските зелени цели и постигането на реална конкурентоспособност за структуриран преход към нисковъглеродно и кръгово производство, говори и зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов. По думите му очевидна е нуждата от диверсификация на доставките в баланс с опазването на околната среда. „В това отношение ключова роля ще играят устойчивите вериги на добавена стойност, за което е нужен добър, благоприятен и предвидим инвестиционен климат“, каза Ненов.

„Нека усилията, които полагате ежедневно бъдат високо оценени, заедно с инвестициите на работодателите, които са решаващи и ключови, за да можем да вървим напред. Вие продължавате да доказвате, че минерално-суровинният бранш е сърцето на всичко, което се случва по-нататък в икономиката. Индустрията в България, и тежка и преработвателна, дава около 25% от БВП на страната, и близо 29% от цялата заетост на работещите в България са в индустрията“, казапредседателят на КНСБ Пламен Димитров. 

Изчерпването на работещите в момента находища и липсата на концесии за нови проучвания са най-големият проблем пред бранша, според почетния председател на Българска минно-геоложка камара проф. Николай Вълканов. По думите му това крие опасност след 20 години както България, така и Европа да се окажат в ситуация, да нямат метали, точно когато имаме огромна нужда от тях.

„Имаме много неща, които трябва да свършим заедно – от новите концесии, през развитието на устойчивостта на регионите, в които оперират компаниите, защото когато говорим за регионалните различия ние виждаме, че ако не са горското стопанство, земеделието и най-вече минната индустрия, тези региони ще бъдат опустошени“, каза Александър Загоров конфедерален секретар на КТ“Подкрепа“.

Кулминацията на днешното тържествено честване на Деня на миньора бе връчването на годишните награди на Българската минно-геоложка камара, с които бяха отличени различни постижения на компании от минната индустрия. Наградените обяви изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара доц.д-р инж. Иван Митев.

Председателят на НТС доц. Кремена Деделянова връчи и златни плакети за заслуги към организацията.

Годишните награди на Българска минно-геоложка камара може да видите тук.

Президентът Румен Радев връчи орден „Стара планина” първа степен на проф. дтн инж. Цоло Вутов, проф. дтн инж. Николай Вълканов и Красимир Дачев. Те са удостоени с най-високото държавно отличие на страната за изключителен принос и заслуги към икономическото развитие на България и изграждане на съвременните индустриални отношения.

Държавният глава изтъкна, че в нелеките години на прехода има и българи, които са останали верни на своята визия и са вложили сили и енергия не в разрухата, а за развитие на България като модерна индустриална държава. “Днес техните предприятия осигуряват трудова заетост и възможност за развитие на хиляди наши сънародници. Със своите активи, мениджмънт, високи технологии, пазари и човешки капитал те са национално богатство”, каза държавният глава. Той допълни, че особено днес, когато битката за природни ресурси в световен план се ожесточава и Европа търси пътища за собствен добив на суровини, тези предприятия са не само важна част от гръбнака на нашата добивна и преработвателна индустрия, но те имат съществен принос за гарантиране на нашата суровинна и икономическа независимост.

„Днешната церемония е израз на признанието на обществото ни за вашата всеотдайна дейност не само като мениджъри и собственици на успешен бизнес, не само като водещи икономически анализатори, но и като хора, които продължават да бъдат активно ангажирани с дебата за икономическия възход на страната, които са социално ангажирани с проблемите на обществото ни чрез важни културни, образователни, хуманитарни и общински каузи“, заяви в заключение Радев. Той пожела на отличените здраве, лични успехи и „нови амбициозни цели в името на просперираща България“.

Проф. д-р Лалко Дулевски бе удостоен с орден „За гражданска заслуга“ първа степен за заслугите му за укрепване на Икономическия и социален съвет като демократична институция, а доц. д-р инж. Никола Добрев получи Почетния знак на президента за изключителните му постижения в областта на металургията и управлението на Комбината за цветни метали – Пловдив, за меценатската му дейност в подкрепа на българската култура и изкуство. 

Церемонията се проведе на 10 юли в Гербовата зала на „Дондуков“ 2 и бе открита с химна на Република България. Тя приключи с обща снимка на президента и наградените, придружени от членове на техните семейства и служители.

Във връзка с провелото се шесто издание на Европейски минен бизнес форум, на 6 юни се проведе посещение в „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД Представители на Българската минно-геоложка камара, на минните асоциации на Канада, САЩ, Япония, Швеция и Австрия, Европейската минна асоциация „Евромин“ и представители на австрийския и български бизнес, посетиха рудник „Челопеч“, обогатителната фабрика и СМАРТ центъра в предприятието.

Гостите бяха посрещнати от проф. д-р инж. Илия Гърков, изпълнителен вицепрезидент и главен оперативен директор на „Дънди Прешъс Металс“, инж. Цветомир Велков, вицепрезидент „Технически служби“, инж. Любомир Хайнов, изпълнителен директор на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ и Ани Шопова, ръководител „Връзки с обществеността“.

Визитата започна с инструктаж по безопасност и запознаване с правилата в компанията, представени от Александър Цанов, мениджър „Безопасност и здраве при работа“. След това гостите се отправиха към рудничната сграда, за да се снабдят с лични предпазни средства преди началото на тяхната подземна обиколка в рудник „Челопеч“. След като всички бяха оборудвани с работно облекло, каска, очила, обувки с метално бомбе, лампа и самоспасител, инж. Цветомир Велков разказа повече за дейността на дружеството. Пред гостите той презентира на видео екран целите и ценностите, които всички служители в компанията спазват. Обърна внимание на правилата по безопасност и на всички стриктни мерки, които се следват на територията на Дружеството, научили хората на отговорност и ангажираност. С няколко изречения обобщи работата на рудника и Обогатителната фабрика, за добива на руда и преработката на медно-златен и пиритен концентрат.

Кулминация на посещението беше подземната обиколка на рудника. Гостите се потопиха на 600 м. под повърхността, където се запознаха с модернизацията на рудника. Представителите на минния бизнес у нас и в чужбина успяха да видят електрическите машини, както и зарядната станция. Впечатлени от обстановката в рудник „Челопеч“, наподобяваща малък град под повърхността, те задаваха многобройни въпроси, на които инж. Велков отговаряше подробно и изчерпателно.

Гостите продължиха посещението си, проследявайки пътя на рудата, който ги отведе в Обогатителната фабрика. От там те научиха повече за процеса на смилане и флотация до получаването на крайния продукт – медно-златен и пиритен концентрат.

За финал всички се отправиха към СМАРТ центъра, за да надникнат отблизо и да разгледат всички случващи се процеси в рудника и фабриката. Имаха възможност да видят и работата на операторите, които дистанционно управляваха машините под земята. Всички останаха силно впечатлени от дистанционното управление на част от минната техника.

Гостите благодариха за топлото посрещане, за запознанството с иновативните технологии и споделиха впечатленията си за това как рудник „Челопеч“ е един от най-модерните рудници в света, еталон за всички останали.

5 юни 2024 г. 

София бе домакин на шестото издание на Европейския минен бизнес форум (ЕМБФ 2024), организиран от  Българската минно-геоложка камара в партньорство с Министерство на енергетиката и Европейската асоциация на минните индустрии (ЕВРОМИН). 

За първи път в България водещи европейски и световни експерти, министри, политици и представители на бизнеса обсъдиха стратегиите за развитие на минния сектор в контекста на Законодателния акт за суровини от критично значение на Европейския съюз. 

По отношение на много от суровините от критично значение ЕС разчита почти изцяло на внос и често доставчиците са силно концентрирани в малко на брой трети държави. Тази концентрация излага ЕС на значителни рискове, свързани със сигурността и стойността на доставките. От друга страна, с прехода към енергия от възобновяеми източници и с дигитализацията, през следващите десетилетия се очаква бързо нарастване на търсенето на някои от тези суровини в ЕС. Очакванията са търсенето да се увеличи до 6 пъти през 2030 г. и до 15 пъти през 2050 г. над настоящото потребление. От приоритетно значение за индустрията все повече е нуждата от диверсификация по веригата на доставките на суровини от критична важност, осигуряването на суровинна независимост и повишена конкурентоспособност на Съюза. 

Стъпките в тази посока бяха очертани в рамките на ЕМБФ 2024 и са записани в разпространен Манифест на Европейската минна асоциация Евромин.  Сред основните са: проучване на налични и разкриването на нови находища, както и увеличение на добива в рамките на ЕС от досегашните 3% на поне 10%, идентифициране на стратегически проекти и ускорени процедури на издаване на разрешения за проучване и добив на подземни богатства.

Сред приоритетите пред минерално-суровинната индустрия е постигането на баланс между целите и опазването на околната среда. „Не бива да се допуска прекомерно рестриктивната регулаторна рамка в ЕС да постави европейските добивни компании в неравностойно положение спрямо компаниите от останалите части на света, което би ги направило неконкурентоспособни“, посочи председателят на Българската минно-геоложка камара инж. Драгомир Драганов. По думите му правителствата и държавните институции трябва да осигурят и предвидима инвестиционна среда, необходимата политическа и законодателна сигурност за компаниите, за да имат те увереността да инвестират и развиват минни проекти, нужни за зеления преход.

Приемането на Законовия акт за критични суровини изпраща силен сигнал, но сам по себе си не е достатъчен. Все още липсват жизненоважни елементи, за да се осигури енергийната трансформация и нуждите от суровини за нашето общество, коментира генералният директор на Евромин Ролф Куби. По думите му е необходимо да се осигури съгласуваност, да се работи върху ESG и устойчивостта, да се стремим към съвършенство, инвестиции и отговорен добив, като същевременно насърчаваме и вторичното извличане насуровини. 

Д-р Мартин Лендж от Главна дирекция „Енергоинтензивна индустрия“ на Европейската комисия заяви, че добивният  бизнес ще внедрява стандартите за екологична, социална и управленска политика. Той акцентира върху важността на европейския добив на критични суровини, за да се намали зависимостта от китайския внос, която се отразява върху устойчивостта във веригата на стойността на европейските компании. 

За необходимостта от това да има европейски комисар, който да се съсредоточи върху достъпа до суровиниговори главният изпълнителен директор на Шведската индустриална асоциация Svemin и член на Изпълнителния комитет на ЕВРОМИН Мария Сунер. По думите на Сунер освен изработването на ново законодателство, трябва да се прегледа и подобри съществуващото, за да няма противоречия, които да създават проблеми пред добива на суровини.

Провеждането на  Европейския минен бизнес форум отново подчертава водещата роля на минния бранш у нас и в Европа, посочи заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов. Той акцентира върху важността на устойчивите вериги на стойност, особено в контекста на стратегическата рамка на критичните суровини, и призова за продължаване на открития диалог между правителствата, науката и бизнеса. Според него, подобен подход ще създаде подходящ инвестиционен климат, който ще задържи съществуващите инвеститори и ще привлече нови.

От особена важност е фактът, че на европейско ниво се поставя въпросът за индустриалната политика, която да е ориентирана към бъдещето и да декарбонизира индустрията с чисти технологии по конкурентен начин, каза зам.-министърът на икономиката Николай Павлов, който също взе участие във форума. По думите му законодателният акт за промишленост с нулеви емисии и законодателният акт за суровините от критично значение, са стълбовете в новия подход на европейската индустриална политика. 

От бранша очакват въпросите, предмет на дискусия по време на ЕМБФ 2024‘, да станат част от дневния ред не само на представителите на минерално-суровиннатаиндустрия, но и на всички институции, отговорни за развитието на отрасъла.

За Европейския минен бизнес форум 

Европейският минен бизнес форум е събитие, което се провежда на всеки две години по инициатива на Българската минно-геоложка камара от 2010 г., и е част от ключовите прояви в календара на европейската минна общност. Организира се в партньорство с Министерство на енергетиката и Европейската асоциация на минните индустрии (ЕВРОМИН). 

Форумът е най-значимата инициатива за бранша в България, като целта е да се покаже ключовата роля, значение и място на добивния отрасъл за икономиката на Европа.

Управителният съвет на Българска минно-геоложка камара, на основание чл. 26 от ЗЮЛНЦ, свиква Общо събрание на членовете на Сдружението на 16 април 2024 г. (вторник) от 11:00 ч. в Бизнес център NV Tower (бул. „Доктор Г. М. Димитров“ № 59, ет. 2), при следния дневен ред:

1. Отчет на Управителния съвет на БМГК за дейността на БМГК и изпълнение на Насоките за 2023 г.
2. Доклад на Контролния съвет на БМГК за изпълнението на бюджета и състоянието на счетоводната отчетност за 2023 г.
3. Приемане на Насоки за дейността на БМГК през 2024 г.
4. Приемане на Бюджет за 2024 г.
5. Приемане на промени в Устава на БМГК
6. Разни.

Материалите по всички точки от дневния ред ще бъдат на разположение за членовете на Сдружението за запознаване в офиса на БМГК от 15 март 2024 г. (в рамките на работния ден).

Членовете на БМГК се канят да участват лично в Общото събрание, а при невъзможност, техни упълномощени представители при представяне на изрично писмено пълномощно на основание чл. 30, ал. 3 от Устава на Сдружението.

При липса на кворум, на основание чл. 27 от ЗЮЛНЦ и чл. 29, ал. 2 от Устава на Сдружението, събранието ще се проведе същия ден от 12:00 ч. на същото място и при същия дневен ред.