Награда за постигнати най-високи годишни резултати в минерално-суровинната индустрия през 2024 г.

„Горубсо Мадан“ АД – за постигнат ръст на добива с 13,8% през 2024 г. спрямо 2023 г.

Награда за иновации

„Каолин“ ЕАД – за проект „Иновативен подход  за преработката на кварцови пясъци“

Награда за безопасност и здраве – за постигнат нулев трудов травматизъм през 2024 г., удостоверено с документ от Националния осигурителен институт

„Елаците-Мед“ АД

Награда за социално-отговорна кампания на дружество от минерално-суровинния бранш

„Минстрой Холдинг“ АД – за инициатива „Минстрой Холдинг в подкрепа на културата, образованието, спорта и духовността“

Награда грижа за природата – за липса на нарушения и санкции във връзка със спазване на екологичните норми през 2024 г.

„Асарел-Медет“ АД

„Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД

„Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД

„Каолин“ ЕАД   

Награди за принос към българската минерално-суровинна индустрия – за годишнини на активни членове на БМГК

„Асарел-Медет“ АД – 60 г.

„Елаците-Мед“ АД – 50 г.

„Златна Панега Цимент“ АД – 20 г.

„Геострой“ АД – 20 г.

„Геотрейдинг“ АД – 20 г.

„Геопроект“ АД – 20 г.

Персонални награди за принос към минерално-суровинната индустрия – юбилеи на ръководители на дългогодишни и активни членове на БМГК за дългогодишно и активно участие в организационния живот на Камарата.

Данчо Тодоров („Нипроруда“ АД) – 70 г.

Д-р инж. Ботьо Табаков („БТ-инженеринг“ ЕООД) – 70 г.

Георги Вълканов („Минстрой Холдинг“ АД) – 50 г.

Любен Тотев (почетен член на БМГК) – 70 г.

Радомир Чолаков (дългогодишен и активен член на УС на БМГК) – 60 г.

Награда за журналист за обективно и последователно отразяване на бранша

Асен Иванов,директор „Новини и актуални предавания“, БТВ Медия Груп 

Награда за най-добър студент на МГУ „Св. Иван Рилски“

Михаил Стоянов – специалност „Геология и геоинформатика“, успех мн. Добър 5,93 (награда от Фондация „Лъчезар Цоцорков“)

Димитър Гинев – специалност „Маркшайдерство и геодезия“, успех мн. добър 5,25 (награда от „Минстрой Холдинг“)

Георги Тулев – специалност „Комплексна механизация и компютърно проектиране в машиностроенето“, успех мн. добър 5,13 (награда от БМГК)

Днес, 18 август, минната общност в България отбеляза професионалния празник – Деня на миньора. Празникът започна с водосвет за здраве в църквата „Св. Неделя“. Официалното честване се състоя в „София Хотел Балкан“, където по традиция се събраха стотици представители на индустрията. Организатори на събитието са Българската минно-геоложка камара, Научно-техническият съюз по минно дело, геология и металургия, Федерацията на независимите синдикати на миньорите – КНСБ и Синдикалната миньорска федерация „Подкрепа“.

Официални гости бяха вицепремиерът Атанас Зафиров, министърът на енергетиката Жечо Станков, министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов, зам.-министрите на икономиката и околната среда и водите – Невена Лазарова и Атанас Костадинов, както и представители на Българската академия на науките, Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, Университета по архитектура, строителство и геодезия, Университета за национално и световно стопанство, национално представителни работодателски организации и синдикати, областни управители, кметове, академичната и научната общност.

„Минният отрасъл трябва да бъде ценен, разбиран и подкрепян, защото без него няма стабилна икономика и модерна индустрия“ – каза при откриването на тържественото събрание председателят на УС на Българската минно-геоложка камара инж. Драгомир Драганов. Той подчерта, че компаниите в сектора не търсят специално отношение, а разчитат на последователни политики, които да им позволят да планират дългосрочно. Бъдещето на индустрията зависи от наличните ресурси и от средата, в която се развива секторът, добави инж. Драгомир Драганов.  

Минната индустрия осигурява поминък на над 18 000 души пряко и близо 120 000 със свързаните дейности, като осигурява 5% от БВП. Производителността на труда е почти двойно над средната за икономиката, а средната годишна заплата достига 33 884 лв. През 2024 г. са добити 115 млн. тона полезни изкопаеми (спад от 5%), но нетната стойност на продукцията нараства до 4,1 млрд. лв. (ръст от 4%). Приходите от концесии също бележат ръст от 6%, но, за да се гарантират очакваните приходи от концесионни възнаграждения, в контекста на тенденциите за спад на добива на суровини, усилията трябва да се насочат в разработването на нови находища.

„Наблюдаваната тенденция показва намаление на добиваните обеми, което обаче се компенсира от моментните по-високи цени на суровините и добавената стойност от последващата преработка. Това е ясен сигнал за необходимост от задълбочена оценка на всички фактори, влияещи върху растежа на индустрията, за да се генерира устойчиво развитие и стабилност в дългосрочен план“ – отбеляза председателят на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия доц. Кремена Деделянова. 

На нуждата от ясен план за бъдещето наблегна и почетният председател на Българската минно-геоложка камара проф. Николай Вълканов. Запасите са с хоризонт 2040 г. и на България, и на Европа. Заедно с държавата трябва да гледаме в посока на разработване на нови находища, посочи той. 

Подкрепа в посока бъдещото развитие на минната индустрия заяви министърът на енергетиката Жечо Станков. По думите му България има амбицията да бъде първата държава, която ще приложи новата европейска директива, в която добивната индустрия също е включена. Тя позволява финансиране на до 50% от разходите за електроенергия на бизнеса. “Обмисляме въвеждането на тригодишен предвидим хоризонт за помощите за електроенергия, така че да гарантираме конкурентоспособността, инвестициите и запазването на работните места”, подчерта министърът. Той акцентира и на това, че в момента сме в ерата на дигитализацията, на изкуствения интелект, но хората продължават да бъдат най-големия капитал на бранша.

Да се замислим сериозно за бъдещето на минната професия призова и министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов. По думите му едва ли има по-мъжка професия от тази на миньора в минната индустрия. 

Тържественото честване завърши с церемония по връчване на годишните отличия за принос към развитието на минната индустрия. 

София, 29 април 2025 г. – На редовното си Общо събрание Българската минно-геоложка камара (БМГК) представи годишния отчет за 2024 г. и прие насоки за дейността през 2025 г. Въпреки отчетения спад в добива и в броя на заетите, секторът запазва стабилна производствена база и продължава да инвестира в устойчивост, автоматизация и безопасност на труда.

Изпълнителният директор на камарата доц. д-р инж. Иван Митев открои финансовата стабилност на организацията и целенасоченото разпределение на средствата по приоритетни дейности. Сред акцентите в отчета за дейността на бранша са свиване на добива с 5%, спад на заетостта с около 3% до 18 306 души, както и по-ниска стойност на произведената продукция – 3,9 млрд. лв. Въпреки това, средната брутна заплата в сектора достига 33 884 лв., а производителността на труда остава висока – 220 хил. лв. на един нает. Положителна тенденция през 2024 г. се наблюдава по отношение на безопасността – трудовите злополуки намаляват с 22%, а загубените календарни дни с близо 30%. Това се дължи на последователни инвестиции от страна на дружествата в здравословни и безопасни условия на труд.

Председателят на БМГК инж. Драгомир Драганов определи изминалата 2024 г. като изключително сложна за бранша, с динамична среда и активни дискусии по различни икономически и регулаторни въпроси. Той подчерта, че камарата е участвала в редица обществени консултации и е представила позициите на индустрията по документи, засягащи бъдещото развитие на сектора. „Важно е да има експертен разговор и прозрачни механизми за вземане на решения, които да отчитат реалностите на бизнеса и приноса му към икономиката“, посочи той.

Почетният председател проф. дтн инж. Николай Вълканов също изрази подкрепа за конструктивния диалог между институции и бизнес. По думите му, сравнението с други страни в региона показва, че добрата комуникация и експертният подход в България са предпоставка за по-балансирана индустриална среда.

В изказването си пред Общото събрание Валентин Вълчев от КНСБ подчерта доброто ниво на социален диалог в сектора и необходимостта от съвместни усилия за гарантиране на устойчивостта. „Нашата роля е да работим заедно за сигурността на хората и на работните места. Когато има диалог, има и решения“, посочи той.

Събранието прие насоките за дейността на БМГК през 2025 г., които включват: участие в процеси на консултации по стратегически документи като Националната индустриална стратегия и проекта за нов Закон за подземните богатства; ангажираност по теми, свързани с околна среда, безопасност и човешки ресурси; разширяване на дейностите по корпоративна отговорност и комуникация с местните общности.

Сред основните събития и инициативи, планирани за годината, са провеждането на тематични дискусии и експертни кръгли маси, както и съвместни проекти с академични и браншови организации.

БМГК обединява 85 компании, запазвайки стабилен брой членове и утвърдена позиция като водеща браншова организация в страната. Камарата ще продължи да насърчава активното участие на своите членове и ще работи за разширяване на мрежата си чрез професионални партньорства и ангажираност с актуалните предизвикателства пред индустрията.

24.03.2025 г.

Управителният съвет на Българска минно-геоложка камара, на основание чл. 26 от ЗЮЛНЦ, свиква Общо събрание на членовете на Сдружението на 29 април 2025 г. (вторник) от 11:00 ч. в Бизнес център NV Tower (бул. „Доктор Г. М. Димитров“ № 59, ет. 2), при следния дневен ред:

1. Отчет на Управителния съвет на БМГК за дейността на БМГК и изпълнение на Насоките за 2024 г.
2. Доклад на Контролния съвет на БМГК за изпълнението на бюджета и състоянието на счетоводната отчетност за 2024 г.
3. Приемане на Насоки за дейността на БМГК през 2025 г.
4. Приемане на Бюджет за 2025 г.
5. Разни.

Материалите по всички точки от дневния ред ще бъдат на разположение за членовете на Сдружението за запознаване в офиса на БМГК от 28 март 2025 г. (в рамките на работния ден).

Членовете на БМГК се канят да участват лично в Общото събрание, а при невъзможност, техни упълномощени представители при представяне на изрично писмено пълномощно на основание чл. 30, ал. 3 от Устава на Сдружението.

При липса на кворум, на основание чл. 27 от ЗЮЛНЦ и чл. 29, ал. 2 от Устава на Сдружението, събранието ще се проведе същия ден от 12:00 ч. на същото място и при същия дневен ред.

Българската телеграфна агенция (БТА) и Българска минно-геоложка камара (БМГК) подписаха днес договор за дългосрочно сътрудничество. Церемонията се състоя в Националния пресклуб на БТА в София.

“Днес е Денят на Земята – 22 април. Отбелязва се в България от 1993 година. За първи път е започнала традицията този ден да се чества в Северна Америка през 1970 година. Ние използваме деня, за да разширим кръга на партньорите на БТА с малко по-особен поглед към Земята. В недрата на Земята има богатства, за които си струва също да разказваме”, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Той добави, че Българската минно-геоложка камара е основана през 1991 година и включва 85 членове – някои от най-мощните индустриални предприятия в страната.

Генералният директор подчерта, че това е поредната браншова организация, с която БТА сключва договор за системно партньорство. Това означава, че всяка седмица в информационния поток на Агенцията ще се публикуват материали за дейността на Камарата, с уредени авторски права за видео и фото съдържание. “Идеята е да представяме този важен отрасъл за българската икономика много по-системно”, коментира още Кирил Вълчев.

“Вече сме натрупали традиция и разчитаме, че Българската минно-геоложка камара ще ни помогне да обогатим емисията на специализираната ни редакция Икономика”, добави Вълчев. Той отбеляза, че БТА публикува с имената на компаниите, тъй като информацията за това “кой ни говори” не представлява реклама. Когато става въпрос за нови инвестиции, инициативи, продукти или разширяване на производства, 85-те членове на БМГК ще могат да бъдат представяни с имената си. Освен това, значителна част от материалите ще се публикуват и на английски език.

Изпълнителният директор и член на Управителния съвет на БМГК доц. д-р инж. Иван Митев заяви, че партньорството с БТА през годините е ключово, тъй като информацията достига до широка аудитория по безпристрастен, акуратен и целенасочен начин. Според него през последните шест месеца общественото съзнание все повече осъзнава необходимостта от добива на природни ресурси. Той припомни, че в България добивът на суровини има древна история. “В България добивът на суровини е бил изключително важен за икономиката. След Освобождението и световните войни, добивът на подземни богатства е единствената индустрия, която е вадила както България, така и Европа от следвоенните кризи”, отбеляза Митев.

Изпълнителният директор на  БМГК подчерта, че правилното информиране ще бъде бъдещето на партньорството между БМГК и БТА. Той добави, че в последно време все по-често се говори за критични суровини и редкоземни метали – ресурси, които използваме днес и ще използваме утре. Те са наричани “критични”, защото потреблението изпреварва добива и геоложкото проучване.

“В Деня на Земята смея да твърдя, че българската минна индустрия и европейската са на първо място в света по екологична съобразност и минимални щети върху околната среда”, заяви Митев. Той припомни, че БМГК е член на Европейската минна асоциация още от учредяването й. Основен приоритет на Камарата като обществена организация е провеждането на политики в сферата на добива и ускоряването на достъпа до суровини.

Източник: БТА

Европейската комисия публикува списък със стратегически проекти за критични суровини в рамките на Закона за критичните суровини. Обявените 47 минни проекта са ключова стъпка към гарантирането на устойчиви и сигурни доставки на ресурси, необходими за зеления и цифровия преход на Европа, както и за аерокосмическия и отбранителния сектор.

Българската минно-геоложка камара (БМГК) подкрепя инициативата на ЕС, но подчертава, че липсата на български проекти в списъка е ясен сигнал за необходимост от по-активни инвестиции, по-добра координация между бизнеса и държавата и ускорени геоложки проучвания. Минерално-суровинната индустрия има значима роля за икономическата стабилност и устойчивото развитие на България. Като един от структуроопределящите сектори в страната тя осигурява заетост, допринася значително за бюджетните приходи и подкрепя местните общности чрез социално значими инвестиции.

„България има стратегически потенциал в добива и преработката на критични суровини, но за да го реализираме, е необходимо целенасочено сътрудничество между институциите и индустрията. Държавата играе ключова роля в този процес – чрез по-ефективни административни процедури, стимули за инвестиции и насърчаване на геоложките проучвания. Само с активна подкрепа от страна на институциите и ясна стратегия за развитие на сектора можем да осигурим участието на България в бъдещи стратегически проекти на ЕС“, заяви председателят на БМГК инж. Драгомир Драганов.

Стратегическите проекти, включени в списъка, целят намаляване на зависимостта на ЕС от външни доставчици и насърчаване на отговорния добив, преработка и рециклиране на критични суровини. Същият подход е нужен и в България – развиване на стабилна инвестиционна среда, прозрачна регулаторна рамка и ефективен разрешителен режим с механизми за насърчаване на проучвателните дейности и разработването на находища.

Суровините са от съществено значение за индустрията на Европа, като осигуряват съвременни технологии, решения за чиста енергия, икономическа и отбранителна устойчивост. Отсъствието на български проекти в списъка ясно показва, че без активни усилия на държавно ниво и по-голям интерес от страна на инвеститорите, страната рискува да остане извън ключовите европейски вериги за доставки на суровини.

БМГК ще продължи да работи за създаването на по-благоприятна среда за развитие на сектора, като призовава за ясна държавна политика и координирани усилия в подкрепа на индустрията.

На 24 април Иновативен форум „Джон Атанасов“ в „София Тех Парк“ посрещна близо 200 студенти от Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”. В един изключително вдъхновяващ ден те имаха възможността да се запознаят с примера на топ мениджъри и специалисти от минната индустрия, да си поговорят за професиите на бъдещето с футуролога доц. д-р Марияна Тодорова от Българската академия на науките и да чуят как могат да развият силните си страни при своя първи работодател.

Д-р инж. Николай Минеков, директор „Ремонтни дейности“ в „Асарел-Медет”, разказа на младежите за своя кариерен път в компанията и за възможностите, които има днес пред следващото поколение минни специалисти.     Освен за инвестициите, иновациите и автоматизираните технологии, които са внедрени в компанията, по време на четвъртото издание на Деня на кариерата на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ той сподели пред студентите колко важна е добрата ценностна система, за да се радваш на професионален и личен успех. „Това според мен е константа, но има и редица променливи фактори, сред които са здравословният начин на живот, добронамереното отношение към хората, с които работим, добрата теоретична подготовка, практическият опит, критичността към себе си, желанието за развитие и проактивното мислене“, каза д-р инж. Минеков.

За своето кариерно развитие пред младежите говори и инж. Йосиф Бекяров, който е част от екипа на отдел „Ремонт Обогатителна фабрика, Водно-отпадно стопанство, Пречиствателни станции и Екстракция и електролиза“. Той беше поканен от организаторите като млад специалист, който е пример за успешен път от студентската скамейка до инженер по автоматизация в голяма компания от рудодобива. „Ежедневната задача на специалистите по индустриална автоматизация е да улесняват труда на хората, които експлоатират съоръженията. Целта ни е с развитието на технологиите да осигурим възможност на работника да се фокусира върху управлявания процес, докато тежките и енергоемки задачи се случват автоматично или да се управляват с натискането на някой бутон“, сподели инж. Бекяров пред любопитните студенти.

Сред говорителите бяха още инж. Георги Петров – заместник-генерален директор „Рудни полезни изкопаеми“ в „Елаците-Мед“, инж. Любомир Свиленов, заместник-директор в рудодобивния комплекс на „Елаците-Мед“, инж. Петя Кузманова – главен геолог в „Дънди Прешъс Металс Челопеч”, и инж. Исмаил Салиф, оперативен директор на „Дънди Прешъс Металс Крумовград”.

На фирмения щанд на „Асарел“ всички студенти имаха възможността да получат информация от представители на отдел „Персонал“ за лятната стажантската програма, както и да научат повече за кариерното развитие, което предлага компанията. Сред най-заинтригуваните гости на щанда бе и студентката Красимира Георгиева, която е последният носител на стипендията „Лъчезар Цоцорков“, връчвана всяка година от фондация „Асарел“ на изявен студент от Минно-геоложката Алма Матер.

Управителният съвет на Българска минно-геоложка камара, на основание чл. 26 от ЗЮЛНЦ, свиква Общо събрание на членовете на Сдружението на 29 април 2025 г. (вторник) от 11:00 ч. в Бизнес център NV Tower (бул. „Доктор Г. М. Димитров“ № 59, ет. 2), при следния дневен ред:

1. Отчет на Управителния съвет на БМГК за дейността на БМГК и изпълнение на Насоките за 2024 г.
2. Доклад на Контролния съвет на БМГК за изпълнението на бюджета и състоянието на счетоводната отчетност за 2024 г.
3. Приемане на Насоки за дейността на БМГК през 2025 г.
4. Приемане на Бюджет за 2025 г.
5. Разни.

Материалите по всички точки от дневния ред ще бъдат на разположение за членовете на Сдружението за запознаване в офиса на БМГК от 28 март 2025 г. (в рамките на работния ден).

Членовете на БМГК се канят да участват лично в Общото събрание, а при невъзможност, техни упълномощени представители при представяне на изрично писмено пълномощно на основание чл. 30, ал. 3 от Устава на Сдружението.

При липса на кворум, на основание чл. 27 от ЗЮЛНЦ и чл. 29, ал. 2 от Устава на Сдружението, събранието ще се проведе същия ден от 12:00 ч. на същото място и при същия дневен ред.

На 4 февруари 2025 г. Българската минно-геоложка камара (БМГК) и синдикалните миньорски организации на КНСБ и КТ “Подкрепа”, подписаха нов Отраслов колективен трудов договор (ОКТД) за минерално-суровинната индустрия. С него се въвеждат редица подобрения в условията на труд, социалните придобивки и възнагражденията за работещите в бранша.

Според новите договорености минималната месечна работна заплата за дружествата от въгледобивния отрасъл ще се изчислява като минималната за страната, увеличена с коефициент не по-малко от 1,40. За останалите дружества от сектора минималната заплата не може да бъде под 1 306 лева. Освен това договорът предвижда осигуряване на безплатна храна и/или добавки за работещите при специфични условия. Определянето на лицата, които имат право на тази придобивка, ще става след консултация със синдикатите, като стойността на храната не може да бъде по-малка от 7,50 лв. на отработен ден, а за работещите при подземни условия – минимум 9,00 лв. В колективните трудови договори на отделните дружества може да се включи и предоставянето на мляко за определени професии.

От страна на работодателите договорът беше подписан от инж. Драгомир Драганов, председател на Управителния съвет на БМГК, а синдикалните организации бяха представени от инж. Валентин Вълчев, председател на Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ, и инж. Владимир Топалов, председател на Синдикалната миньорска федерация „Подкрепа“.

„Този договор е резултат от активен социален диалог и споделена отговорност между работодатели и синдикати. Гарантираме по-добри условия за всички заети в индустрията, което е от ключово значение за устойчивото развитие на сектора“, заяви инж. Драгомир Драганов.

След промените през 1989 г. сектор „Добивна промишленост“ поставя началото на подписването на ОКТД, който урежда въпроси, свързани с доходите, заетостта, социалните придобивки, условията на труд и социалното партньорство. Подписаният днес договор продължава традицията на ефективен и конструктивен социален диалог в този стратегически отрасъл.

Заплатите в минния бранш са сред най-високите в страната, като средната месечна работна заплата е 2 800 лв., което е с близо 40% над средното за страната. По този показател секторът се нарежда на четвърто място сред останалите икономически отрасли.

Над 2000 миньори се събраха днес в защита на работните си места на безпрецедентен протест пред сградата на Министерски съвет. Нашето искане е да не се въвежда нов допълнителен данък върху добива на подземни богатства, настояха от бранша. По същото време в сградата на правителството заседаваше Съветът за тристранно сътрудничество. Протестът бе организиран от Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ и Синдикална миньорска федерация на КТ „Подкрепа“. Пред Министерския съвет скандираха миньори от Елаците-Мед, Асарел-Медет, Каолин и други минни предприятия. Три от най-големите добивни компании спряха работа.

Работници от Каолин стачкуваха пред Община Ветово тази сутрин в знак на солидарност със своите колеги.

„Този данък е непосилен. В нашия бранш всичко е на светло и всички плащат осигуровки на реалните заплати, плащат концесионни такси, корпоративен данък, данък печалба и сега този допълнителен данък ще доведе до ликвидация на голяма част от предприятията от миннодобивния бранш и обезлюдяване на региони“, коментира Валентин Вълчев, председател на Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ.

В целия бранш са заети около 19 хиляди души. Притесненията на миньорите са, че ще останат без заплати, без работни места и новият данък ще доведе до сътресения в миннодобивната промишленост, която осигурява всяка година 5 % от БВП. „Крайната цел е да покажем на управляващите, че няма да се съгласим с техните предложения и ще защитим труда си до край. Ако сега не ни чуят, след няколко дни, когато се гледа бюджетът в Народното събрание, целият бранш ще бъдем тук“, подчерта Валентин Вълчев.

 „Поискахме среща с министъра на финансите. Имаше един месец тишина. През този месец ние писахме писма, звъняхме. Винаги сме търсили диалог с всяка една държавна институция, този път такъв липсваше. Нито Министерството на финансите, нито Министерският съвет се отнесе сериозно към нашите искания“, каза изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара доц. д-р инж. Иван Митев. Той определи новия данък като безпрецедентна мярка в Европа и ЕС. „Въвеждането на четвърти данък и то в размер на 15 % няма пазарна логика. Предложението е абсурдно“, допълни доц. Митев.

Минната индустрия всяка година внася 800 млн. лева в публичните финанси на държавата и формира 3.8 млрд. лева разходи за свързани дейности – строителство, доставки на машини, закупуване на горива и т.н. Отделно за заплати добивните компании плащат над 750 млн. лева всяка година, обясни още изпълнителният директор на БМГК.

През вчерашния ден Българската минно-геоложка камара излезе със становище относно предложението на Министерство на финансите да се въведе нов данък подземни богатства.