Изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара доц. д-р инж. Иван Митев участва в дискусионния панел „Индустрия и суровини: По-малко регулации, повече устойчив бизнес“ в рамките на международната конференция INSofia 2025, която се проведе на 31 октомври в София. В дискусията взеха участие Радан Кънев, евродепутат от ЕНП, Кирил Желязков, председател на Българска браншова камара по електронна промишленост и информатика и член на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), а модератор на панела беше доц. д-р Милена Ангелова, член на Европейския икономически и социален комитет и главен секретар на (АИКБ).

В изказването си доц. Иван Митев очерта мястото на минерално-суровинния сектор в новата индустриална среда на Европа и посочи, че България разполага с реални основания да бъде част от трансформацията, която се случва в европейските вериги за доставки на критични суровини.

По думите му страната има сериозен потенциал – доказана ресурсна база, ноу-хау и подготвени кадри. „Имаме доказани ресурси от много голяма част от тези критични суровини, които трябва да допроучим и разработим. Имаме ноу-хау. Имаме образователна инфраструктура – 20% от дуалните ученици в държавата са хора, които се обучават в минната индустрия. Имаме университет единствен по рода си в Европа…“ Всички тези предпоставки по думите му позиционират България като надежден партньор в добива на стратегически суровини, в които страната вече има водещи позиции.

Основен акцент в изказването му беше времето като фактор за индустриалното развитие. „Единственото, което нас ни притеснява, е скоростта и производната – времето.“ Той отбеляза, че регулацията в сектора е ясна и работеща, но въпросът е в предвидимостта на нейното прилагане. „Всеки един от нас проявява тревожност, когато трябва да отиде да се нареди на гишето, защото не знае колко време ще му отнеме и дали ще свърши задачата, за която е отишъл“, обясни доц. Митев.

Той илюстрира темата с исторически пример от развитието на българския медодобив: „През 1936 г. в Средногорието геолози откриха мед. Кога според вас започна първия рудник да добива мед – през 1941 г. Само за 5 години – добив, изграждане и производство. За 17 години, след края на Втората световна война, в България са открити и разработени 60 подземни рудника, 3 металургични завода и над 7 флотационни фабрики. 17 години днес отнема отварянето на един рудник в Европа. Тази разлика, подчерта той, пряко влияе върху способността на държавите да поддържат конкурентност и да отговарят на нуждите на икономиката.

Като решение секторът настоява за прилагане на съществуващите правила, подкрепено от цифровизация и прозрачност: „Това искаме ние – да имаме ясно спазване на времевите периоди, които са заложени в днешната нормативна рамка в България. Просто да ги спазват, нищо повече и една информационна система, в която да проследяваме цялото движение на определения процес.“, посочи изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара.

Той постави и важния въпрос за гарантираните права върху земята и земеползването, които са основа за всяка дългосрочна инвестиция: „Основното, което засяга всички икономически сектори в България е уреждането на правата на земеползване, не на собственост, която е уредена в Конституцията, а правата на земеползване.“

Минерално-суровинната индустрия у нас остава важен фактор за икономическото развитие, регионалната заетост и технологичния напредък. Минната индустрия е готова да вложи експертиза и инвестиции там, където държавата осигурява предвидима и модерна регулаторна среда. Участието на БМГК като партньор на INSofia2025 подчерта значението на открития разговор между институциите, бизнеса и обществото за бъдещето на стратегическите индустрии.

Българската минно-геоложка камара подчертава, че ускоряването на индустриалното развитие в България изисква ефективна администрация, предвидими правила и активен диалог между бизнеса, държавата и научната общност.

Темата беше във фокуса на форума „Бизнесът и регионите: Ускорение“, организиран от списание BGlobal и Българската стопанска камара, в който взеха участие представители на компании и институции – членове на БМГК. По време на дискусията бяха очертани реалните пречки и възможности пред минерално-суровинната индустрия.

„Първо, трябва да има предвидимост и подкрепяща политика от страна на държавата“, заяви Доминик Хамерс, изпълнителен директор на „Геотехмин“ ЕООД. По думите му в една индустрия, която е толкова стратегическа за българската икономика, е изключително важно да имаме работеща и ефективна администрация. В момента, в резултат на поредица от временни правителства, виждаме система, която работи бавно. „Ние сме зависими от нещо, което наричаме мълчалив отказ, т.е. щом няма решение, значи, че нещо не е прието”, посочи той.

Забавянето на административните процедури често блокира инвестиции с висока обществена и екологична стойност.

Доминик Хамерс подчерта и нуждата от законодателни промени, които да ускорят работата на институциите и да ограничат забавянията по ключови проекти.

„Имаме случаи на проекти, които чакат с години въвеждане в експлоатация – включително нови пречиствателни съоръжения и екологични инвестиции“, посочи той. Сред предлаганите решения е въвеждането на принципа на мълчаливо съгласие, при който липсата на отговор в законовия срок се счита за одобрение. Подобен механизъм, според Хамерс, би стимулирал администрацията да действа по-бързо и по-отговорно. Той обърна внимание и на необходимостта от ускоряване на разрешителните режими в минния сектор. През последните години в страната не са открити много нови обекти, като пример за това е дългият процес по реализирането на находището край Крумовград, който отне повече от десетилетие. 

„България трябва да намери начин да ускори процедурите, както е предвидено в Европейския акт за критичните суровини, който поставя срокове от 27 месеца. Това е амбициозен, но необходим стандарт, който би дал сигурност на инвеститорите“, добави Хамерс.

Той подчерта и нуждата от финансови стимули и партньорства, които да насърчат инвестициите в иновации и устойчиви технологии. „В много държави индустрията е подпомогната чрез грантове и данъчни облекчения. У нас често се казва, че няма средства, но дори и без субсидии, правилно структурирани данъчни стимули могат да убедят предприемачите да инвестират по-бързо и по-фокусирано във възобновяеми източници, енергийна ефективност и проекти за декарбонизация.“

В заключение Доминик Хамерс обобщи, че се нуждаем от ясно законодателство, предвидимост и активно партньорство между бизнеса и държавата. Времето е важно – трябва да се бърза, защото само навременните решения носят устойчиви резултати, подчерта той.

От страна на академичните среди в дискусията се включи проф. д-р Ивайло Копрев, ректор на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ и член на БМГК. Той изтъкна, че връзката между образованието и индустрията е решаваща, за да може секторът да разполага с подготвени инженери и специалисти.

„Да си минен инженер означава да нямаш два еднакви дни – всеки ден се сблъскваш с нещо различно и непредвидимо. Нашата задача е да подготвим студентите да управляват именно това – неуправляемото“, каза проф. Копрев. Той допълни, че студентите в МГУ учат от понеделник до четвъртък, а в края на седмицата провеждат практика в реални производствени условия. „Така те виждат какво представлява мината, как се променят градовете и селата, в които има добив, и какъв е социалният ефект от тази дейност“, обясни проф. Копрев.

Българската минна индустрия ни вярва. Аз съм горд обаче да споделя, че МГУ успява да балансира между приложната наука и знания и фундаменталната наука. Ние сме добри да работим за минерално-суровинната индустрия на България, ние сме добри да работим за кръгова икономика, за зелената сделка. Подготвяме нашите студенти да са готови ежедневно за предизвикателствата, добави той.

Изказванията по време на форума потвърдиха необходимостта от по-ясни и предвидими правила, които да осигурят стабилност и навременна реализация на инвестициите в сектора.

Българската минно-геоложка камара последователно защитава балансирания подход – такъв, при който опазването на околната среда върви ръка за ръка с технологичните иновации, енергийната ефективност и модернизацията на производството.

Минно-добивната индустрия остава сред стратегическите сектори на българската икономика и има реален потенциал да допринесе за индустриалния и енергийния преход на Европа. За да се разгърне този потенциал, са нужни предвидими политики, работеща администрация и постоянен диалог между институциите, бизнеса и научната общност.

Форумът „Бизнесът и регионите: Ускорение“ се проведе на 21 октомври 2025 г. в София.

Организатори: списание BGlobal и Българска стопанска камара.

Участници: представители на индустриалния, академичния и публичния сектор.

Награда за постигнати най-високи годишни резултати в минерално-суровинната индустрия през 2024 г.

„Горубсо Мадан“ АД – за постигнат ръст на добива с 13,8% през 2024 г. спрямо 2023 г.

Награда за иновации

„Каолин“ ЕАД – за проект „Иновативен подход  за преработката на кварцови пясъци“

Награда за безопасност и здраве – за постигнат нулев трудов травматизъм през 2024 г., удостоверено с документ от Националния осигурителен институт

„Елаците-Мед“ АД

Награда за социално-отговорна кампания на дружество от минерално-суровинния бранш

„Минстрой Холдинг“ АД – за инициатива „Минстрой Холдинг в подкрепа на културата, образованието, спорта и духовността“

Награда грижа за природата – за липса на нарушения и санкции във връзка със спазване на екологичните норми през 2024 г.

„Асарел-Медет“ АД

„Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД

„Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД

„Каолин“ ЕАД   

Награди за принос към българската минерално-суровинна индустрия – за годишнини на активни членове на БМГК

„Асарел-Медет“ АД – 60 г.

„Елаците-Мед“ АД – 50 г.

„Златна Панега Цимент“ АД – 20 г.

„Геострой“ АД – 20 г.

„Геотрейдинг“ АД – 20 г.

„Геопроект“ АД – 20 г.

Персонални награди за принос към минерално-суровинната индустрия – юбилеи на ръководители на дългогодишни и активни членове на БМГК за дългогодишно и активно участие в организационния живот на Камарата.

Данчо Тодоров („Нипроруда“ АД) – 70 г.

Д-р инж. Ботьо Табаков („БТ-инженеринг“ ЕООД) – 70 г.

Георги Вълканов („Минстрой Холдинг“ АД) – 50 г.

Любен Тотев (почетен член на БМГК) – 70 г.

Радомир Чолаков (дългогодишен и активен член на УС на БМГК) – 60 г.

Награда за журналист за обективно и последователно отразяване на бранша

Асен Иванов,директор „Новини и актуални предавания“, БТВ Медия Груп 

Награда за най-добър студент на МГУ „Св. Иван Рилски“

Михаил Стоянов – специалност „Геология и геоинформатика“, успех мн. Добър 5,93 (награда от Фондация „Лъчезар Цоцорков“)

Димитър Гинев – специалност „Маркшайдерство и геодезия“, успех мн. добър 5,25 (награда от „Минстрой Холдинг“)

Георги Тулев – специалност „Комплексна механизация и компютърно проектиране в машиностроенето“, успех мн. добър 5,13 (награда от БМГК)

Днес, 18 август, минната общност в България отбеляза професионалния празник – Деня на миньора. Празникът започна с водосвет за здраве в църквата „Св. Неделя“. Официалното честване се състоя в „София Хотел Балкан“, където по традиция се събраха стотици представители на индустрията. Организатори на събитието са Българската минно-геоложка камара, Научно-техническият съюз по минно дело, геология и металургия, Федерацията на независимите синдикати на миньорите – КНСБ и Синдикалната миньорска федерация „Подкрепа“.

Официални гости бяха вицепремиерът Атанас Зафиров, министърът на енергетиката Жечо Станков, министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов, зам.-министрите на икономиката и околната среда и водите – Невена Лазарова и Атанас Костадинов, както и представители на Българската академия на науките, Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, Университета по архитектура, строителство и геодезия, Университета за национално и световно стопанство, национално представителни работодателски организации и синдикати, областни управители, кметове, академичната и научната общност.

„Минният отрасъл трябва да бъде ценен, разбиран и подкрепян, защото без него няма стабилна икономика и модерна индустрия“ – каза при откриването на тържественото събрание председателят на УС на Българската минно-геоложка камара инж. Драгомир Драганов. Той подчерта, че компаниите в сектора не търсят специално отношение, а разчитат на последователни политики, които да им позволят да планират дългосрочно. Бъдещето на индустрията зависи от наличните ресурси и от средата, в която се развива секторът, добави инж. Драгомир Драганов.  

Минната индустрия осигурява поминък на над 18 000 души пряко и близо 120 000 със свързаните дейности, като осигурява 5% от БВП. Производителността на труда е почти двойно над средната за икономиката, а средната годишна заплата достига 33 884 лв. През 2024 г. са добити 115 млн. тона полезни изкопаеми (спад от 5%), но нетната стойност на продукцията нараства до 4,1 млрд. лв. (ръст от 4%). Приходите от концесии също бележат ръст от 6%, но, за да се гарантират очакваните приходи от концесионни възнаграждения, в контекста на тенденциите за спад на добива на суровини, усилията трябва да се насочат в разработването на нови находища.

„Наблюдаваната тенденция показва намаление на добиваните обеми, което обаче се компенсира от моментните по-високи цени на суровините и добавената стойност от последващата преработка. Това е ясен сигнал за необходимост от задълбочена оценка на всички фактори, влияещи върху растежа на индустрията, за да се генерира устойчиво развитие и стабилност в дългосрочен план“ – отбеляза председателят на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия доц. Кремена Деделянова. 

На нуждата от ясен план за бъдещето наблегна и почетният председател на Българската минно-геоложка камара проф. Николай Вълканов. Запасите са с хоризонт 2040 г. и на България, и на Европа. Заедно с държавата трябва да гледаме в посока на разработване на нови находища, посочи той. 

Подкрепа в посока бъдещото развитие на минната индустрия заяви министърът на енергетиката Жечо Станков. По думите му България има амбицията да бъде първата държава, която ще приложи новата европейска директива, в която добивната индустрия също е включена. Тя позволява финансиране на до 50% от разходите за електроенергия на бизнеса. “Обмисляме въвеждането на тригодишен предвидим хоризонт за помощите за електроенергия, така че да гарантираме конкурентоспособността, инвестициите и запазването на работните места”, подчерта министърът. Той акцентира и на това, че в момента сме в ерата на дигитализацията, на изкуствения интелект, но хората продължават да бъдат най-големия капитал на бранша.

Да се замислим сериозно за бъдещето на минната професия призова и министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов. По думите му едва ли има по-мъжка професия от тази на миньора в минната индустрия. 

Тържественото честване завърши с церемония по връчване на годишните отличия за принос към развитието на минната индустрия. 

София, 29 април 2025 г. – На редовното си Общо събрание Българската минно-геоложка камара (БМГК) представи годишния отчет за 2024 г. и прие насоки за дейността през 2025 г. Въпреки отчетения спад в добива и в броя на заетите, секторът запазва стабилна производствена база и продължава да инвестира в устойчивост, автоматизация и безопасност на труда.

Изпълнителният директор на камарата доц. д-р инж. Иван Митев открои финансовата стабилност на организацията и целенасоченото разпределение на средствата по приоритетни дейности. Сред акцентите в отчета за дейността на бранша са свиване на добива с 5%, спад на заетостта с около 3% до 18 306 души, както и по-ниска стойност на произведената продукция – 3,9 млрд. лв. Въпреки това, средната брутна заплата в сектора достига 33 884 лв., а производителността на труда остава висока – 220 хил. лв. на един нает. Положителна тенденция през 2024 г. се наблюдава по отношение на безопасността – трудовите злополуки намаляват с 22%, а загубените календарни дни с близо 30%. Това се дължи на последователни инвестиции от страна на дружествата в здравословни и безопасни условия на труд.

Председателят на БМГК инж. Драгомир Драганов определи изминалата 2024 г. като изключително сложна за бранша, с динамична среда и активни дискусии по различни икономически и регулаторни въпроси. Той подчерта, че камарата е участвала в редица обществени консултации и е представила позициите на индустрията по документи, засягащи бъдещото развитие на сектора. „Важно е да има експертен разговор и прозрачни механизми за вземане на решения, които да отчитат реалностите на бизнеса и приноса му към икономиката“, посочи той.

Почетният председател проф. дтн инж. Николай Вълканов също изрази подкрепа за конструктивния диалог между институции и бизнес. По думите му, сравнението с други страни в региона показва, че добрата комуникация и експертният подход в България са предпоставка за по-балансирана индустриална среда.

В изказването си пред Общото събрание Валентин Вълчев от КНСБ подчерта доброто ниво на социален диалог в сектора и необходимостта от съвместни усилия за гарантиране на устойчивостта. „Нашата роля е да работим заедно за сигурността на хората и на работните места. Когато има диалог, има и решения“, посочи той.

Събранието прие насоките за дейността на БМГК през 2025 г., които включват: участие в процеси на консултации по стратегически документи като Националната индустриална стратегия и проекта за нов Закон за подземните богатства; ангажираност по теми, свързани с околна среда, безопасност и човешки ресурси; разширяване на дейностите по корпоративна отговорност и комуникация с местните общности.

Сред основните събития и инициативи, планирани за годината, са провеждането на тематични дискусии и експертни кръгли маси, както и съвместни проекти с академични и браншови организации.

БМГК обединява 85 компании, запазвайки стабилен брой членове и утвърдена позиция като водеща браншова организация в страната. Камарата ще продължи да насърчава активното участие на своите членове и ще работи за разширяване на мрежата си чрез професионални партньорства и ангажираност с актуалните предизвикателства пред индустрията.

24.03.2025 г.

Управителният съвет на Българска минно-геоложка камара, на основание чл. 26 от ЗЮЛНЦ, свиква Общо събрание на членовете на Сдружението на 29 април 2025 г. (вторник) от 11:00 ч. в Бизнес център NV Tower (бул. „Доктор Г. М. Димитров“ № 59, ет. 2), при следния дневен ред:

1. Отчет на Управителния съвет на БМГК за дейността на БМГК и изпълнение на Насоките за 2024 г.
2. Доклад на Контролния съвет на БМГК за изпълнението на бюджета и състоянието на счетоводната отчетност за 2024 г.
3. Приемане на Насоки за дейността на БМГК през 2025 г.
4. Приемане на Бюджет за 2025 г.
5. Разни.

Материалите по всички точки от дневния ред ще бъдат на разположение за членовете на Сдружението за запознаване в офиса на БМГК от 28 март 2025 г. (в рамките на работния ден).

Членовете на БМГК се канят да участват лично в Общото събрание, а при невъзможност, техни упълномощени представители при представяне на изрично писмено пълномощно на основание чл. 30, ал. 3 от Устава на Сдружението.

При липса на кворум, на основание чл. 27 от ЗЮЛНЦ и чл. 29, ал. 2 от Устава на Сдружението, събранието ще се проведе същия ден от 12:00 ч. на същото място и при същия дневен ред.

Българската телеграфна агенция (БТА) и Българска минно-геоложка камара (БМГК) подписаха днес договор за дългосрочно сътрудничество. Церемонията се състоя в Националния пресклуб на БТА в София.

“Днес е Денят на Земята – 22 април. Отбелязва се в България от 1993 година. За първи път е започнала традицията този ден да се чества в Северна Америка през 1970 година. Ние използваме деня, за да разширим кръга на партньорите на БТА с малко по-особен поглед към Земята. В недрата на Земята има богатства, за които си струва също да разказваме”, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Той добави, че Българската минно-геоложка камара е основана през 1991 година и включва 85 членове – някои от най-мощните индустриални предприятия в страната.

Генералният директор подчерта, че това е поредната браншова организация, с която БТА сключва договор за системно партньорство. Това означава, че всяка седмица в информационния поток на Агенцията ще се публикуват материали за дейността на Камарата, с уредени авторски права за видео и фото съдържание. “Идеята е да представяме този важен отрасъл за българската икономика много по-системно”, коментира още Кирил Вълчев.

“Вече сме натрупали традиция и разчитаме, че Българската минно-геоложка камара ще ни помогне да обогатим емисията на специализираната ни редакция Икономика”, добави Вълчев. Той отбеляза, че БТА публикува с имената на компаниите, тъй като информацията за това “кой ни говори” не представлява реклама. Когато става въпрос за нови инвестиции, инициативи, продукти или разширяване на производства, 85-те членове на БМГК ще могат да бъдат представяни с имената си. Освен това, значителна част от материалите ще се публикуват и на английски език.

Изпълнителният директор и член на Управителния съвет на БМГК доц. д-р инж. Иван Митев заяви, че партньорството с БТА през годините е ключово, тъй като информацията достига до широка аудитория по безпристрастен, акуратен и целенасочен начин. Според него през последните шест месеца общественото съзнание все повече осъзнава необходимостта от добива на природни ресурси. Той припомни, че в България добивът на суровини има древна история. “В България добивът на суровини е бил изключително важен за икономиката. След Освобождението и световните войни, добивът на подземни богатства е единствената индустрия, която е вадила както България, така и Европа от следвоенните кризи”, отбеляза Митев.

Изпълнителният директор на  БМГК подчерта, че правилното информиране ще бъде бъдещето на партньорството между БМГК и БТА. Той добави, че в последно време все по-често се говори за критични суровини и редкоземни метали – ресурси, които използваме днес и ще използваме утре. Те са наричани “критични”, защото потреблението изпреварва добива и геоложкото проучване.

“В Деня на Земята смея да твърдя, че българската минна индустрия и европейската са на първо място в света по екологична съобразност и минимални щети върху околната среда”, заяви Митев. Той припомни, че БМГК е член на Европейската минна асоциация още от учредяването й. Основен приоритет на Камарата като обществена организация е провеждането на политики в сферата на добива и ускоряването на достъпа до суровини.

Източник: БТА

Европейската комисия публикува списък със стратегически проекти за критични суровини в рамките на Закона за критичните суровини. Обявените 47 минни проекта са ключова стъпка към гарантирането на устойчиви и сигурни доставки на ресурси, необходими за зеления и цифровия преход на Европа, както и за аерокосмическия и отбранителния сектор.

Българската минно-геоложка камара (БМГК) подкрепя инициативата на ЕС, но подчертава, че липсата на български проекти в списъка е ясен сигнал за необходимост от по-активни инвестиции, по-добра координация между бизнеса и държавата и ускорени геоложки проучвания. Минерално-суровинната индустрия има значима роля за икономическата стабилност и устойчивото развитие на България. Като един от структуроопределящите сектори в страната тя осигурява заетост, допринася значително за бюджетните приходи и подкрепя местните общности чрез социално значими инвестиции.

„България има стратегически потенциал в добива и преработката на критични суровини, но за да го реализираме, е необходимо целенасочено сътрудничество между институциите и индустрията. Държавата играе ключова роля в този процес – чрез по-ефективни административни процедури, стимули за инвестиции и насърчаване на геоложките проучвания. Само с активна подкрепа от страна на институциите и ясна стратегия за развитие на сектора можем да осигурим участието на България в бъдещи стратегически проекти на ЕС“, заяви председателят на БМГК инж. Драгомир Драганов.

Стратегическите проекти, включени в списъка, целят намаляване на зависимостта на ЕС от външни доставчици и насърчаване на отговорния добив, преработка и рециклиране на критични суровини. Същият подход е нужен и в България – развиване на стабилна инвестиционна среда, прозрачна регулаторна рамка и ефективен разрешителен режим с механизми за насърчаване на проучвателните дейности и разработването на находища.

Суровините са от съществено значение за индустрията на Европа, като осигуряват съвременни технологии, решения за чиста енергия, икономическа и отбранителна устойчивост. Отсъствието на български проекти в списъка ясно показва, че без активни усилия на държавно ниво и по-голям интерес от страна на инвеститорите, страната рискува да остане извън ключовите европейски вериги за доставки на суровини.

БМГК ще продължи да работи за създаването на по-благоприятна среда за развитие на сектора, като призовава за ясна държавна политика и координирани усилия в подкрепа на индустрията.

На 24 април Иновативен форум „Джон Атанасов“ в „София Тех Парк“ посрещна близо 200 студенти от Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”. В един изключително вдъхновяващ ден те имаха възможността да се запознаят с примера на топ мениджъри и специалисти от минната индустрия, да си поговорят за професиите на бъдещето с футуролога доц. д-р Марияна Тодорова от Българската академия на науките и да чуят как могат да развият силните си страни при своя първи работодател.

Д-р инж. Николай Минеков, директор „Ремонтни дейности“ в „Асарел-Медет”, разказа на младежите за своя кариерен път в компанията и за възможностите, които има днес пред следващото поколение минни специалисти.     Освен за инвестициите, иновациите и автоматизираните технологии, които са внедрени в компанията, по време на четвъртото издание на Деня на кариерата на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ той сподели пред студентите колко важна е добрата ценностна система, за да се радваш на професионален и личен успех. „Това според мен е константа, но има и редица променливи фактори, сред които са здравословният начин на живот, добронамереното отношение към хората, с които работим, добрата теоретична подготовка, практическият опит, критичността към себе си, желанието за развитие и проактивното мислене“, каза д-р инж. Минеков.

За своето кариерно развитие пред младежите говори и инж. Йосиф Бекяров, който е част от екипа на отдел „Ремонт Обогатителна фабрика, Водно-отпадно стопанство, Пречиствателни станции и Екстракция и електролиза“. Той беше поканен от организаторите като млад специалист, който е пример за успешен път от студентската скамейка до инженер по автоматизация в голяма компания от рудодобива. „Ежедневната задача на специалистите по индустриална автоматизация е да улесняват труда на хората, които експлоатират съоръженията. Целта ни е с развитието на технологиите да осигурим възможност на работника да се фокусира върху управлявания процес, докато тежките и енергоемки задачи се случват автоматично или да се управляват с натискането на някой бутон“, сподели инж. Бекяров пред любопитните студенти.

Сред говорителите бяха още инж. Георги Петров – заместник-генерален директор „Рудни полезни изкопаеми“ в „Елаците-Мед“, инж. Любомир Свиленов, заместник-директор в рудодобивния комплекс на „Елаците-Мед“, инж. Петя Кузманова – главен геолог в „Дънди Прешъс Металс Челопеч”, и инж. Исмаил Салиф, оперативен директор на „Дънди Прешъс Металс Крумовград”.

На фирмения щанд на „Асарел“ всички студенти имаха възможността да получат информация от представители на отдел „Персонал“ за лятната стажантската програма, както и да научат повече за кариерното развитие, което предлага компанията. Сред най-заинтригуваните гости на щанда бе и студентката Красимира Георгиева, която е последният носител на стипендията „Лъчезар Цоцорков“, връчвана всяка година от фондация „Асарел“ на изявен студент от Минно-геоложката Алма Матер.

Управителният съвет на Българска минно-геоложка камара, на основание чл. 26 от ЗЮЛНЦ, свиква Общо събрание на членовете на Сдружението на 29 април 2025 г. (вторник) от 11:00 ч. в Бизнес център NV Tower (бул. „Доктор Г. М. Димитров“ № 59, ет. 2), при следния дневен ред:

1. Отчет на Управителния съвет на БМГК за дейността на БМГК и изпълнение на Насоките за 2024 г.
2. Доклад на Контролния съвет на БМГК за изпълнението на бюджета и състоянието на счетоводната отчетност за 2024 г.
3. Приемане на Насоки за дейността на БМГК през 2025 г.
4. Приемане на Бюджет за 2025 г.
5. Разни.

Материалите по всички точки от дневния ред ще бъдат на разположение за членовете на Сдружението за запознаване в офиса на БМГК от 28 март 2025 г. (в рамките на работния ден).

Членовете на БМГК се канят да участват лично в Общото събрание, а при невъзможност, техни упълномощени представители при представяне на изрично писмено пълномощно на основание чл. 30, ал. 3 от Устава на Сдружението.

При липса на кворум, на основание чл. 27 от ЗЮЛНЦ и чл. 29, ал. 2 от Устава на Сдружението, събранието ще се проведе същия ден от 12:00 ч. на същото място и при същия дневен ред.