Председателят на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ Димитър Цоцорков получи голямата награда „Мистър Икономика“ за 2022 г. на списание „Икономика“ и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Призът му бе връчен от вицепрезидента Илияна Йотова, а министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов награди „Мисис Икономика“ – Зарина Генчева, управляващ директор на „Моушън Артс“.

Димитър Цоцорков благодари за признанието и посвети отличието на покойния си баща проф. д-р Лъчезар Цоцорков и на целия екип на компанията. При получаването на статуетката „Рибарят и златната рибка“ на скулптора Ставри Калинов той поздрави всички номинирани за това признание и посочи колко важни за страната ни са успехите на българския бизнес в тези времена на глобална несигурност. На тържествената гала вечеря бяха присъдени още специални награди и отличия в категориите „Пазарна експанзия“, „Иновации и технологии“ и „Дигитализация“, а победителите в конкурса бяха определени с гласовете на 29-те компании, които са част от Управителния съвет на КРИБ.

Светлана Стефанова – изпълнителен директор на „ФААК България“, е тазгодишният носител на специалната награда за развитие на регионите „Лъчезар Цоцорков“. Тя получи отличието си от председателя на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“АД Димитър Цоцорков на тържествена церемония, която се проведе на 10 ноември в Софийската опера и балет. Ежегодната награда е част от престижния конкурс на списание „Мениджър“, който се провежда за 15-а поредна година. Носителят ѝ се определя по методология на „Делойт България“ след оценка на приноса в областта на регионалното развитие, социалната отговорност и измерими резултати за успешно проведени активности.

През тази година 10 предприемачи бяха номинирани в престижния конкурс, като отличието „Мениджър на годината“ за 2022 г. получи Владимир Спасов, прокурист на „М+С Хидравлик“ АД.

Председателят на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“АД Димитър Цоцорков поздрави Светлана Стефанова и всички отличени мениджъри и обяви, че се надява с „ФААК България“ да бъде реализиран съвместен проект в подкрепа на местните общности.

„По-лесно е да си успешен лидер, когато всичко е наред и върви по план. За съжаление, вече трета година живеем и работим във време на глобална несигурност и криза. А това прави успеха на всички отличени в конкурса „Мениджър на годината” още по-значим. Поздравявам всички наградени, които доказаха, че ние – българите, умеем да бъдем лидери и да се справяме и с най-големите трудности. Смятам, че една от най-важните каузи за нас, представителите на бизнеса, е да помагаме за задържането и развитието на младите хора в страната и за изграждането на следващото поколение лидери”, каза Димитър Цоцорков.

Специалната награда за развитие на регионите „Лъчезар Цоцорков“ се присъжда от 2017 г., в рамките на конкурса „Мениджър на годината“. Тя бе учредена в памет на покойния председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“АД и на Българската минно-геоложка камара проф. д-р Лъчезар Цоцорков, който беше „Мениджър на годината`2008“.

София, 03 ноември 2022 г. ­– На 16 ноември от 9:00 часа България ще отбележи Световния ден на Географските информационни системи (ГИС) с онлайн конференция под надслов „С ГИС градим устойчиво бъдеще заедно“. Най-голямото събитие в областта у нас се организира за 23^-та година от Есри България в партньорство с Българска минно-геоложка камара и още над 40 организации.

В рамките на форума водещи международни и български експерти ще представят новите разработки, решения и добри практики в геопространствените технологии и тяхното приложение за нуждите на различни отрасли – от геодезия и инженерна инфраструктура, през околна среда, превенция и управление при извънредни ситуации, до интелигентни градове, транспортна безопасност, сигурност и много други.

Основен акцент в програмата на конференцията е прилагането на ГИС за околна среда и управление при бедствия, където Рахим Добария, програмен директор Геопространствена информация на Агенцията за опазване на местообитанията (AKAH) ще сподели международния опит на организацията в използването на ГИС за превенция на извънредни ситуации посредством оценка на рисковете и уязвимостите. Ще бъдат демонстрирани на живо и развитите през изминалата година Единна информационна система за защитените зони от екологична мрежа „НАТУРА 2000“ и Информационна система за управление на риска от наводнения на Министерството на околната среда и водите.

Няколко значими ГИС системи и проекти ще бъдат на фокус в панела за инфраструктура. Сашо Дончев, изпълнителен директор на най-голямата частна газоразпределителна компания у нас – Овергаз, ще представи ползите и значението на внедрената в предприятието корпоративна ГИС система, която тази година беше отличена с най-престижното международно отличие в сектора – Special Achievements in GIS Award 2022. Системата ще бъде демонстрирана на живо, а след нея ще бъдат представени Географската информационна система на ВиК Силистра и проектът Европейски цифров иновационен хъб в строителството.

Друг основен акцент в програмата е прилагането на ГИС за транспортна безопасност, където ще бъдат показани ГИС приложения на Министерството на вътрешните работи за анализ на пътната безопасност, както и Географска информационна система за повишаване на транспортната безопасност в общия българо-румънски участък на река Дунав чрез подобряване реакцията при бедствени ситуации на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

Участие във форума ще вземат още Институтът „Големи данни в полза на интелигентно общество“ (GATE) с ГИС приложения за градски цифрови близнаци, Националният университетски център „Геопространствени изследвания и технологии“ към Софийски университет с представяне приложението на ГИС в картирането и оценката на климатичните и природните рискове и други. Ще можете да видите и ГИС проектите, създадени от ученици от ОУ „Александър Георгиев-Коджакафалията“, част от програмата „ГИС в училище“.

„В продължение на повече от 20 години, ние, от Есри България, съвместно с нашите партньори развиваме и утвърждаваме Световния ГИС ден у нас. Събитието, на което всички ние, заедно с експерти от различни сфери, споделяме опит, добри практики и идеи как ефективно да се справяме с предизвикателствата и с все по-богатите възможности на ГИС да градим устойчиво бъдеще заедно“, коментира Евгения Караджова, управител на Есри България.

Участието в събитието е безплатно. За повече информация и регистрация: https://esribulgaria.com

Служебният министър на енергетиката Росен Христов беше на посещение в дружеството във връзка с  възникналия пожар в късния следобед на неделния ден в близост до рудник „Трояново-север“ и резултатите на „Мини Марица-изток“ ЕАД за деветмесечието на годината.

Към момента ситуацията е нормална. Пожарът е засегнал арендовани земеделски територии, които са на територията на стари насипи, в зоната на външните насипища. Причините са най-вероятно запалени стърнища, една порочна и незаконна практика, с която земеделците почистват нивите всяка година. Разгорелият се пожар е в следствие на силния източен вятър. В гасенето веднага се включват огнеборците от Раднево и Стара Загора. Подаден е сигнал и предстои разследване. Обстановката в района е спокойна, не са засегнати рудници, минна техника, не са горели въглища или въглищен прах, не е имало опасност за хората от близките населени места.  Взети са необходимите преванивни мерки – просеки, които защитават техниката, хората и целият периметър, свързан с добивната дейност.

По време на срещата бяха обсъдени производствените и финансови резултати на „Мини Марица-изток“ ЕАД за деветмесечието на 2022 г. Изпълнителният директор на дружеството инж. Илза Чинкова обобщи, че дружеството е във финансова стабилност., няма задължения към контрагенти. За първите девет месеца е отчетена печалба в размер на 61 407 млн. лева, благодарение на по-добрата организация на работа и по-високия добив на въглища.

Един от значимите приоритети за развитие на дружеството са финансова и икономическа стабилност чрез ефективни икономически действия в съответствие с нормативните изисквания и реализиране на инвестиционни програми за поддръжка на мощностите.

От началото на годината до края на месец септември включително са добити 25 407 139 т. въглища, което е с 8 035 810,75 млн. тона въглища повече в сравнение със същия период на миналата година. Очаква се рекорден за историята на дружеството добив от 30-35 млн. тона за 2022 г. Закъснението по откривка се дължи на блокираната инвестиционна програма през последните години. Въпреки трудностите в момента, ръководният екип на „Мини Марица-изток“ ЕАД предприема необходимите коригиращи действия и прави всичко възможно, за да стартира инвестиционния процес, намират се решения за оптимизация на работата и по-добри възможности за инвестиции, за да се подсигури работата в следващите години.

Дружеството изпълнява всички свои задължения при спазване на финансова дисциплина и действащата нормативна уредба, като е гарант за сигурността на енергийната система на страната с ритмично подаване на въглища.

Министър Росен Христов изрази благодарността си към ръководния екип на дружеството и към огнеборците и служителите, които са участвали в гасенето на пожара. Относно целите, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, министърът обясни, че това е в правомощията на служебния министър-председател по управление на европейските средства Атанас Пеканов.

Изпълнителният директор на българските дружества на „Дънди Прешъс Металс“ проф. д-р инж. Илия Гърков поема още по-висока позиция в рамките на канадската компания.

От началото на месец октомври т.г. проф. Гърков е старши вицепрезидент „Оперативни дейности в Европа“. Така отговорностите му излизат извън границите на България и вече ще включват дейностите в Сърбия и бъдещите проекти на компанията в Европа. Наред с това, проф. Гърков запазва ръководния си пост начело на  предприятията в Челопеч и Крумовград, както и проучвателните дейности в България и Сърбия. 

„Дългогодишният  международен опит на проф. Илия Гърков в изграждането на стабилни отношения със заинтересованите страни и неговата успешна дейност в България ще бъдат ключови за прогреса на „Дънди Прешъс Металс“ в европейските държави“, посочиха от компанията.

Проф. д-р инж. Илия Гърков има 30-годишен международен опит в добивната индустрия, придобит в България, Австралия и Армения. През годините е заемал различни лидерски позиции. Има огромен принос за проекти като трансформацията на рудник „Челопеч” в предприятие от световна класа, изграждането на модерния рудник „Ада тепе“, както и за въвеждането на редица иновативни процеси и добри практики в добивните дейности. Под ръководството на инж. Гърков рудник „Челопеч“ беше поставен на световната минна карта, след като бяха направени важни промени в технологията за добив и организацията на труда. В рудника беше разработен и от години действа първият в света автономен, самообучаващ се дрон в подземни условия.

Така управлявани – чрез подобряване на оперативната ефективност – „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД и „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД днес постигат  забележителни технологични висоти. Максималната ефективност на производствените дейности се постига и чрез осигуряване на управленски капацитет и развитие на ефективно работещи екипи. Рецептата за успеха на проф. Гърков е в прилагането на най-добрите практики при управлението на човешкия капитал и поставянето на безопасността на труда на служителите на първо място.

Проф. Гърков има значителен принос към просперитета на компанията и чрез развитието на отношенията с важни заинтересовани страни. Благодарение на професионализма и усилията му, през 2019 г. в Крумовград стана възможно разкриването на първия новоразработен минен обект в последните 40 години – рудник „Ада Тепе“.

С изключително инженерно постижение могат да се гордеят работещите в дирекциите „Производствени дейности“, „Ремонтни дейности“ и отдел „Строителство“ на „Асарел-Медет“АД. За пръв път в историята на компанията насипообразувателят на Циклично-поточната технологична линия за транспорт на откривка беше преместен на разстояние от 1800 метра, при денивелация на терена от 50 метра. С това започна следващият етап от изграждането на Западно насипище. Проектът за преместването на „крокодила“, както шеговито го наричат работещите в рудник „Асарел“, беше изготвен от „Минпроект“, а изпълнението беше реализирано от фирмите „Елвеко Електромонтажи“, „Асарел Ремонт“, САТ-София и ДЗЗД „Балканремонт 2013“.

„В началото на 2022 г. бяха изпълнени третият и четвъртият етап от изграждането на хоризонт 1000 на Западно насипище, а следващият етап от строителството е хоризонт 1050“, разказва инж. Иван Чолаков, директор „Производствени дейности“ в „Асарел-Медет“АД. „За целта още от миналата година започнахме подготвителни мероприятия, които включваха извозване на общо 6 милиона кубика скална маса, като беше изграден пионерен насип за разполагане на насипообразувателя и забойния транспортьор на кота 1050. Освен това беше подготвен маршрутен път за изкачване на насипообразувателя и претоварната количка до кота 1050. По проект този маршрутен път трябваше да бъде със 7% наклон, за да може да се преодолее денивелацията от 50 метра. Съгласувано с проектантите от „Минпроект“ го коригирахме на 6%, което беше по-добрият вариант заради безопасността на работата и техническите параметри на машината“, обясни инж. Чолаков.

„Това беше голямо предизвикателство за нас, защото тази машина никога не е преодолявала такова голямо разстояние и толкова голям наклон. Всички се опасявахме, че ще има проблеми с техниката, защото тази огромна конструкция трябваше да измине разстояние от общо 1800 метра. Близо двата километра бяха преодолени на два етапа. Първия ден трябваше да направим подготовката за придвижване на претоварната количка до кота 1000, където е началото на маршрутния път. На 15 август, в рамките само на един ден, насипообразувателят се качи на кота 1050 м. Това стана възможно благодарение на добрата съвместна работа на технологичните и ремонтни екипи на рудника, за което ги поздравявам и им благодаря“, каза инж. Иван Чолаков.

Предстои изграждане на транспортьор № 5, който е частично построен, но занапред ще бъде удължаван. Предвидено е изграждане и на транспортьор № 4, което ще обезпечи добива на откривка от рудник Асарел. „Този проект беше нещо ново за нас и беше истинско предизвикателство да го изпълним“, обобщи инж. Чолаков.

ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ

Инж. Николай Пелтеков – генерален директор на „Асарел-Медет“АД

Благодаря за добрата организация и неуморната екипна работа на всички колеги, които работиха по този сложен проект. Хората показаха, че могат да направят чудеса!

Инж. Илия Добрев- директор „Ремонтни дейности“ в „Асарел-Медет“АД

Благодаря на колегите от дирекция „Ремонтни дейности“, които свършиха голям обем работа не само по преместването на транспортьора до кота 1050, а и по ремонта на трошачния комплекс. Предизвикателството беше голямо, но те се справиха, за което ги поздравявам и им благодаря за професионализма и всеотдайността.

Инж. Здравка Кърпаров – ръководител на отдел „Строителство“ в „Асарел-Медет“АД

Изпълнението на този проект беше наистина предизвикателство за екипа на отдел „Строителство“. Благодаря на колегите за усилията и енергията, с която работиха и продължават да работят по него. 

ПОЛЕЗЕН ЕФЕКТ

ЦПТ-2 е една от най-мащабните инвестиции на „Асарел-Медет“АД в историята на дружеството – над 100 милиона лева. Пусната е в действие през месец март 2011 година и до момента е спестила 2 307 692 курса на автосамосвалите „БелАЗ“, които оперират в рудник „Асарел“. Разчетите показват, че след пускането в експлоатация на втората Циклично-поточната технологична линия себестойността на извозената откривка е спаднала с 40 процента. С толкова са намалели и вредните емисии от изгорели газове от рудничните автомобили. Заедно с екологичния ефект се постига и икономически резултат заради значителното намаление на обема на произведените тонкилометри и редуциране на разходите за строителство и поддръжка на рудничните пътища.

ЮБИЛЕЙ

В края на месец януари 2022 година Циклично-поточната технологична линия за транспорт на откривка отчете „скромен“ юбилей. Точно в 7 часа сутринта, на 25 януари, ЦПТ-2 регистрира 300 милиона тона откривка, извозени до Западно насипище за единадесет години експлоатация. 

Днес, на 18 август, минната общност в България отбеляза своя професионален празник – Деня на миньора.

Ръководствата на Българска минно-геоложка камара, Научно-техническия съюз по минно дело и геология и миньорските федерации – ФНСМ и СМФ „Подкрепа“ участваха в традиционния тържествен молебен за здраве на миньорите в Катедрален храм „Св. Неделя“. На него присъстваха също директорът на дирекция „Природни ресурси и концесии“ при Министерство на енергетиката Станислав Станков, вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов, конфедералният секретар на КТ „Подкрепа“ Веселин Митов и почетният председател на НТС по МДГМ проф. дтн инж. Цоло Вутов.

По случай празника, председателят на БМГК проф. дтн инж. Николай Вълканов отправи поздрав към работещите в отрасъла:

В деня на нашия професионален празник – Деня на миньора поздравявам всички работещи в минерално-суровинната индустрия. През 2022 година ще отбележим празника с удовлетворение и гордост от постигнатите резултати. Въпреки предизвикателствата, пред които бяхме изправени, успяхме да подобрим резултатите в сектора, да запазим работните места и да увеличим възнагражденията. Изпълнихме редица проекти за модернизация и технологични иновации, опазване на околната среда и подобряване на безопасността при работа. Продължихме активната си подкрепа за образованието и насърчаване на младите хора за реализация в отрасъла. Не спряхме и с усилията за подобряване средата на живот в регионите.

Той благодари на компаниите от бранша за успешната дейност през изминалата година, въпреки предизвикателствата, която допринесе за успехите на индустрията и за утвърждаване на нейната водеща роля в националната ни икономика.

Денят на Св. Иван Рилски – професионален празник на миньорите, геолозите и работниците от минерално-суровинната индустрия. Преди повече от 100 години, по предложение на пернишките миньори, цар Фердинанд издава указ, с който определя 18 август – Деня на успението на Св. Иван Рилски, за ден за честване на професията на миньора. Празникът е възстановен през 1994 г. с постановление на Министерския съвет.

Свети Иван Рилски не случайно е избран за патрон на миньорите. В житието му е описано, че подслон му дават семейство рудари и го спасяват от разбойници. Този светец притежава характерните черти на професията на миньора: твърдост, воля, състрадание и човеколюбие.

Минерално-суровинната индустрия отчете ръст за 2021 г.

За поредна година България заема едно от водещите места в Европа по добив на мед, злато и лигнитни въглища. Основните суровини, които се добиват у нас са оловно-цинкови, медни и полиметални руди, лигнитни въглища гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини и мрамор.

Браншът отчете ръст от 10% през 2021 г., достигайки добив от близо 117 млн. тона – най-високото ниво за последните години. Значително е нарастването при добива на лигнитни въглища – с 30% спрямо 2020 г. Близо една трета от добитите количества в сектора са инертни и строителни материали. Над 60% от нея се пада на рудодобива. Продуктите на минерално-суровинната индустрия формират над 3 млрд. евро износ.

Производителността на труда в отрасъла остава висока и е близо 2,5 пъти над средната за индустрията в страната. В сектора са заети 19 700 човека, а чрез пряко обслужващи бранша дейности още 120 000. Заплащането в бранша остава сред най-високите в страната, нареждайки се на първите места сред останалите икономически сектори, като средната годишна работна заплата достига 2 150 лв.

Инвестициите в опазване на околна среда възлизат на 37,8 млн. лева като допълнително, освен тези средства, компаниите от бранша изпълняват редица доброволни дейности за поддържане на екологичното равновесие в регионите и изпълнение на различни проекти за подобряване на околната среда.

През 2021 г. дружествата от минерално-суровинния отрасъл отново доказаха своята отговорност към регионите и местните общности. Самостоятелно или в партньорство с общините бяха изпълнени редица проекти, свързани с икономическото развитие, опазване на околната среда, подновяване на инфраструктурата, подкрепа за здравеопазването, културата и спорта.

Компаниите от бранша отделят особено внимание върху образованието и подготовката на кадри. През последната учебна година в дуална форма са се обучавали над 330 ученика по минни специалности, като успешно завършили са над 100 випускника. От 2015 г. индустрията е инвестирала над 2 милиона лева в подкрепа на професионалното образование – осигуряване на материална база, производствени практики, преподаватели и подпомагане на ученици и студенти със стипендии и осигурени работни места след завършване.

Повече за състоянието на бранша и успешните проекти, реализирани през годината, може да прочетете в Годишния бюлетин на БМГК за минерално-суровинната индустрия през 2021 г.

ГОДИШНИ НАГРАДИ НА БМГК ЗА 2021

Награда за постигнати най-високи годишни резултати в минерално-суровинната индустрия през 2021 г.

• „Мини-Марица изток“ ЕАД с изпълнителен директор инж. Илза Чинкова за постигнат ръст на добива на лигнитни въглища през 2021 г. спрямо 2020 г. 31,5%.

Награда за иновации

• „Елаците-Мед“ АД с изпълнителен директор Драгомир Драганов за проект Проектиране и реализация на автоматизирана система за изследване на деформационни процеси в района на „Открит склад за руда №1“ на Рудодобивен комплекс „Елаците”.

Награда за безопасност и здраве – за постигнат нулев трудов травматизъм през 2021 г., удостоверено с документ от Националния осигурителен институт.

• „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД с изпълнителен директор проф. д-р инж. Илия Гърков

Награда грижа за природата – за липса на нарушения и санкции във връзка със спазване на екологичните норми през 2020 г., удостоверено с документ, от РИОСВ.

• „Асарел – Медет“ АД с изпълнителен директор инж. Делчо Николов
• „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД с изпълнителен директор проф. д-р инж. Илия Гърков

Награда за социално-отговорна кампания на дружество от минерално-суровинния бранш

• „Минстрой Холдинг“ АД с председател на Съвета на директорите проф. дтн инж. Николай Вълканов за инициатива „Подкрепа на средното професионално и висше образование в областта на добива и преработката на полезни изкопаеми“

Награди за принос към българската минерално-суровинна индустрия – за годишнини на активни членове на БМГК

• 70 години „Минстрой Холдинг“ АД
• 70 години „Мини Марица-изток“ ЕАД 

Персонални награди за принос към минерално-суровинната индустрия (юбилеи на ръководители на дългогодишни и активни членове на БМГК и на членове на постоянни комисии на БМГК за дългогодишно и активно участие в организационния живот на Камарата)

• д-р инж. Никола Вардев (БН Консулт Инженеринг ООД)
• Стефан Пелтеков (Теос 2001 ЕООД)
• Ружа Бодурова (Родопи Еко Проджектс ЕООД)
• Васил Андреев (Геопс Болкан Дрилинг Сървисис ЕООД).
• Симеон Горянов (Калцит ЕООД)

Награда за най-добър студент на МГУ „Св. Иван Рилски“

• Йордан Мирославов Йорданов – специалност Маркшайдерство и геология;
• Елена Атанасова Благоева – специалност Компютърни технологии в инженерната дейност;
• Мая Любомирова Минкова – специалност Биотехнологии.

Награда за журналист за обективно и последователно отразяване на бранша

• Пламен Енев (БГ Глобал) 
• Дарина Колева (БНТ)

Скъпи колеги,

В деня на нашия професионален празник – Деня на миньора поздравявам всички работещи в минерално-суровинната индустрия.

През 2022 година ще отбележим празника с удовлетворение и гордост от постигнатите резултати. Въпреки предизвикателствата, пред които бяхме изправени, успяхме да подобрим резултатите в сектора, да запазим работните места и да увеличим възнагражденията. Изпълнихме редица проекти за модернизация и технологични иновации, опазване на околната среда и подобряване на безопасността при работа. Продължихме активната си подкрепа за образованието и насърчаване на младите хора за реализация в отрасъла. Не спряхме и с усилията за подобряване средата на живот в регионите.

Благодаря на всички вас за труда, волята и упоритостта, на които дължим успехите си. Заедно отново доказахме колко устойчива е минерално-суровинната индустрия и затвърдихме водещата й роля за икономиката на страната. Вярвам, че ще продължим така и занапред. Нека нашият покровител Св. Иван Рилски да ни пази и напътства по пътя, който сме избрали.

Бъдете здрави, силни и единни!

Честит празник и на многая лета!

проф. дтн инж. Николай Вълканов, председател на УС и на БМГК

„Комплексът „Марица-Изток“ трябва да се развива, като гаранция за стабилността в района и енергийната система на страната,“ заяви министърът на енергетиката г-н Росен Христов при посещението си в рудник „Трояново – север“. „Тук има сериозен потенциал за развитие на нови производства, които да осигурят заетост и просперитет“.

В „Мини Марица изток“ министър Христов провери възможностите за осигуряване на необходимите количества въглища за производството на електроенергия, което е ключово за енергийната сигурност през предстоящия есенно-зимен сезон. Икономическите резултати на дружеството са добри, то работи на печалба, отчете ръководството на компанията пред министъра.

Росен Христов посети рудник „Трояново-север“, където присъства на  откриването  на юбилейна плоча и ретроспективна изложба по случай 60-годишнината на втория източномаришки рудник. Той поздрави управителят на рудник „Трояново-север“ инж. Стойко Башалов и честити празника на миньорите.

Инж. Илза Чинкова благодари на всички настоящи и бивши миньори за труда и постигнатите резултати през годините. В своето приветствие тя подчерта удовлетворението си от добрата екипна работа и  пожела на всички здраве и успехи. „За първите шест месеца на тази година добитите въглища са над 17 млн. тона. Ако запазим този темп на работа, очакваме рекорден за 70-годишната история на дружеството добив от 35 млн. тона въглища,“ обясни г-жа Чинкова на министъра на енергетиката.

Министър Христов се запозна на място с производствения процес и възможността на „Мини Марица-изток“ ЕАД да осигурява необходимите количества въглища за производството на електроенергия от топлоелектрическите централи в страната.

Димитър Цоцорков,  председател на надзорния съвет на „Асарел-Медет”, е първият българин, който е част от десетте бизнес лидери, отличени като пионери по целите за устойчиво развитие на Организацията на Обединените нации (ООН).  Той достигна до финалния кръг на глобалния конкурс, след като беше отличен за Пионер на SDG (sustainable development goals – цели за устойчиво развитие) в националния конкурс, проведен от Българската мрежа на Глобалния договор на ООН през март тази година.

Десетте световни бизнес лидери за 2022 г. бяха обявени по време на Лидерската среща на Глобалния договор на ООН в Ню Йорк днес – 2 юни. Те бяха излъчени измежду националните призьори от жури, включващо представители на гражданското общество, академичните среди, Глобалния договор на ООН,  администрацията на ООН и предишните носители на приза SDG Pioneers, съобщиха от международната организация.

Като български представител Димитър Цоцорков беше отличен в категорията за дигитална трансформация заради приноса, който иновативните решения имат за постигането на целите за устойчиво развитие в индустрията и отражението, което напредъкът на технологиите има за благосъстоянието на обществото. Глобалната награда се присъжда всяка година от 2016 г. насам, като досега това е първият мениджър от минна компания в света с престижното отличие.

„Благодаря на целия екип на „Асарел-Медет“, защото това е признание за усилията, инвестициите и добрата работа на всички колеги! Наградата от Глобалния договор на ООН показва, че някогашните стереотипи за минното дело могат да бъдат разбити, тъй като нашата индустрия е не само поле, но и двигател за много иновации, а медта е базова суровина за развитието на зелените технологии на бъдещето“, каза Димитър Цоцорков. Според него съвременните дигитални решения позволяват на бизнеса да управлява много по-ефективно своите процеси, да намалява въглеродния отпечатък и да се грижи много по-добре за опазването на околната среда, енергийната ефективност и управлението на ресурсите.

„Внедряваме най-новите интегрирани решения, инвестираме в иновации и ползваме най-доброто от напредъка на технологиите, но най-важни остават хората, защото те носят заряда за промяна и развитие“, каза председателят на надзорния съвет на „Асарел-Медет“. Той посочи, че приема отличието като признание за визията на баща си проф. д-р Лъчезар Цоцорков, за добрата работа на целия екип и инвестициите в нови технологии. „Последните две години ни напомниха колко безценни за нас са думи като мир и здраве. Сега е по-важно от всякога да сме обединени от споделени ценности, да сме солидарни, човечни и чувствителни към чуждата болка, да сме мъдри и съпричастни“, допълни още Димитър Цоцорков и открои социалните проекти и приноса за обществото, който имат фондациите „Асарел“ и „Лъчезар Цоцорков“.

„Днес, когато ни застъпват криза след криза, ясно се вижда, че бизнесът продължава да бъде адаптивен и гъвкав, да създава блага, да компенсира дефицити”, каза Огнян Траянов, председател на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН.  „Бизнесът днес е стълб, пилон на нормалността и гаранция, че ще бъдат положени всички усилия, за да има развитие и устойчивост”, убеден е той. Изборът на представител на България показва оценката за бизнеса в страната ни като важен фактор за постигането на целите за устойчиво развитие, посочиха още от Българската мрежа на Глобалния договор на ООН. Това е особено валидно във времена на глобални кризи, в които бизнесът не абдикира, а доказва с действията си какво може да се направи, за да се постигне промяна, която да служи на обществото като цяло, заявиха от българската организация.

За SDG Pioneers  и всички отличени

За новите технологии в „Асарел-Медет“

Дигиталната трансформация е един от приоритетите за устойчиво развитие на „Асарел-Медет“ и панагюрската минна компания разполага със супермодерни автоматизирани системи от световните технологични гиганти. През миналата година тя стана част от международния научно-изследователски проект X-Mine, по който се тестваха технологии, считани за бъдещето на минното дело, защото намаляват екологичния отпечатък още в етапа на геоложкото сондиране и сортиране на рудите. През 2022 г. „Асарел-Медет“ ще участва в нов международен проект, по който ще се проучват критичните суровини за зеления преход в Европа.

Дроновете отдавна не са новост при минното планиране, а компанията разполага с първите в българския рудодобив циклично-поточни технологии за транспорт на руда и откривка, които намаляват въглеродния отпечатък.

Новите технологии позволяват от всяка точка на света в реално време да се следят машините в рудника и обогатителната фабрика и да се оптимизират процесите. „Асарел“ има първата автоматизирана система в българския рудодобив, която управлява движението на машините в рудника и дори контролира налягането в гумите и температурата на маслото в двигателите им. Автоматизирана система следи също устойчивостта на рудничните откоси, като на всеки три минути два радара „обхождат“ рудника и го сканират с точност до 0,2 мм. За всяко движение на земните маси над 4 мм в час машините изпращат предупреждение по имейл на специалистите, а това създава качествено ново ниво на безопасност.

В „Асарел-Медет“ може да се види уникален за Балканите проект, който интегрира в обща информационна система пробивните минни дейности заедно с 3D геоложки, структурен и хидрогеоложки модел на находището, за да се осигури максимално прецизното планиране на добива и оползотворяване на ресурсите. В партньорство със Siemens – България през 2021 г. компанията разви автоматизираната система за управление в обогатителната фабрика, а през тази година внедрява нова експертна система за оптимизиране на смилането на рудите, като се очаква намаляване на отпадъка на единица произведена продукция. С технология на Siemens се управляват още оборотното промишлено водоснабдяване в затворен цикъл, както и трите пречиствателни станции на компанията.

„Автоматизираните системи правят технологична революция в нашия отрасъл, значително облекчават работата на колегите, подобряват безопасността на труда и опазването на природата, но не ги възприемаме като нещо, което може да замени човека“, каза по повод получената награда за дигитална трансформация председателят на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“АД Димитър Цоцорков.

За фондация „Лъчезар Цоцорков“

За Българската Мрежа на Глобалния договор на ООН

Българска мрежа на Глобалния договор на ООН функционира като част от Глобалната мрежа и е официално прогласена на 6 май 2011 г. от Бан Ки-Мун – генерален секретар на ООН. Тя е обединение на компании, неправителствени организации и образователни институции. Българската мрежа е най-активната организация в страната в сферата на корпоративната отговорност и устойчивото развитие. Мрежата е национална партньорска организация на най-голямата европейска бизнес мрежа за КСО – CSR Europe.

За Глобалния договор на ООН

Глобалният договор на ООН е най-голямата световна инициатива за корпоративна устойчивост и обхваща над 12 000 членове. Доброволната инициатива на бившия генералния секретар на ООН Кофи Анан обединява бизнес и неправителствени организации, академични институции, градове и агенции на ООН в истински глобален форум в подкрепа на устойчивия растеж и гражданската отговорност. 10-те принципа на Глобалния договор на ООН са насочени към прилагане на отговорни бизнес практики в сферата на правата на човека, трудовите норми, опазването на околната среда и борбата с корупцията.